Твърди акад. Григор Велев в разговор с Румен Леонидов
Днес, 150 г. след кончината на цар Фердинанд, у нас все още се повдига въпросът за пренасяне на тленните му останки в България. Какво е Вашето мнение?
- Този въпрос според мен не следва да се дискутира. Щом Георги Димитров е погребан у нас, човек, който целия си съзнателен живот е отдал на каузата на чужда държава (СССР) и е защитавал чужди интереси, защо да не се погребе и цар Фердинанд в България, който по време на цялото си царуване се бори за българските национални интереси и национална кауза.
Аргументирайте се, ако обичате...
- Нека не се забравя, че Георги Димитров ликвидира независимостта, която цар Фердинанд ни осигурява, превръщайки България в колониален сателит на СССР. След 1944 г. партията, която ръководи Димитров, организира кървавата вакханалия и извършва убийствата на над 30 000 българи, при това без съд и присъда. По указания на героя от Лайпциг се организира т.нар. Народен съд, който осъди на смърт 2750 българи, а по личното му нареждане се копира съветският репресивен апарат и се въвеждат концлагери и разселвания. И не на последно място Г. Димитров дава съгласието си да се денационализират 200 000 българи в Пиринска Македония и да се запишат като „македонци”, факт, който и днес се изтъква от македонистите в Скопие.
Тогава какъв е проблемът?
- И аз се питам това. Защо цар Фердинанд де не бъде погребан у нас, след като по време на цялата си кариера е направил толкова важни неща за България, за националната й кауза за обединение на българския народ, макар тя да не е осъществена. Както поради негови грешки, така и заради грешките на българския политически елит.
Каква е ролята на Стефан Самболов при управлението на княз Фердинанд?
- Грубата намеса на Русия в политическия живот на Княжество България предизвиква реакция на самозащита, начело на която застава министър-председателят Стефан Стамболов. След избора на Фердинанд Сакскобургготски за княз на България начело на правителството застава Стефан Стамболов, водач на Народнолибералната партия. Правителството на Стамболов прави успешен завой в политическата ориентация на България – от Русия към западните велики сили. Усилията му са насочени да превърне България в модерна и силна държава.
А какво предприема във вътрешната си политика?
- Правителството води целенасочена политика към търговски протекционизъм и строга данъчна дисциплина, провежда промишлено и гражданско строителство, залага на развитие на банковото и застрахователното дело, за първи път се създават здравни служби, поставя се началото на пенсионното дело. И на първо място насърчава местното производство и особено това на тъкани. Друга важна стъпка на правителството му е национализирането на железниците и превръщането им в държавна собственост...
Каква е геополитическата философия на Стамболов като премиер?
- На първо място, защита на българския държавен суверинитет и национална независимост. Едновременно с това много активно работи за укрепване на международното положение на страната и защита на българската национална кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава. Особено внимание отделя на изграждането на модерна и боеспособна армия, която се обучава по модерните стандарти на армиите в Европа.
Как реагират родните русофили на прозападния политически курс на премиера?
- Във вътрешен план Стамболов омиротворява страната, в която върлуват десетки разбойнически банди, като блокира и политическите саботажи на русофилите. Той въвежда и закон за печата, който ограничава свободата на словото, но това умело се използва от най-яростните му политически противници – русофилите. Дейността на Стамболов е силно затруднена от русофилите, които играят ролята на пета колона на руския империализъм в младата българска държава, като организират конспирации и заговори. Затова, за да защити интересите на държавата и нацията, премиерът на България прибягва и до силови методи. Политическият живот в страната се ожесточава поради действията на репресивния апарат срещу русофилите, заради които той е обявен от тях за диктатор.
Стефан Стамболов е участвал в три неуспешни въстания, но това не го прави завинаги заклет революционер.
- Да, той разбира, че времената се менят и решаването на българския национален проблем трябва да се търси в контекста на политическите реалности на Балканите. Затова Стамболов вижда единствения път за решаване на глобалните национални проблеми и възможности за реализиране на българската национална кауза в дипломацията на младата държава. Той умело използва създадените от него приятелски връзки с османското правителство срещу сръбските и гръцките домогвания в Македония и Тракия.
И утвърждава идеята за неделимостта на Македония...
- Върховната му цел е запазване целостта на Македония и недопускане попълзновенията на другите балкански държави за подялбата й. Стамболов най-категорично отхвърля предложението за подялба на Македония, което прави през 1889 г. сръбският премиер Никола Пашич, както и гръцкият премиер Трикупис през 1891 г.
А каква е ролята на Стамболов за издигането на авторитета на Българската православна църква?
- Той успешно си партнира с Турция, за да защити българското учебно и църковно дело на Българската екзархия в Македония и Тракия.
Благодарение на Стамболов се разширява диоцезът на Българската православна църква в Македония, като се използват средствата на дипломатическия натиск. През 1890 г. султанът издава два берата за български владици в Скопие, Битоля и Охрид. През 1892 г. по време на аудиенция при султана българският премиер успява да постигне промяна в статута на Българската екзархия. Успешно издейства и разрешения за разкриване от Българската екзархия на десетки български училища в тези земи. Съгласно тази промяна екзархията получава същата привилегия за българските училища, както и гръцките. Едновременно с това издейства и два берата за български владици в Неврокоп и Велес.
Дипломатът Стамболов намира разбиране от страна на бившите ни поробители, а какви са официалните му отношения с православните ни освободители?
- Въз основа на цялостната оценка на руската политика спрямо България Стамболов разкрива имперските й интереси, стремящи се да превърнат България в руски протекторат. А по-късно и в евентуален плацдарм за една бъдеща завоевателна война за Цариград, Босфора и Дарданелите. Този стремеж на Русия е в пълна противоположност с българските национални интереси. Затова той не приема съвети под формата на грубо вмешателство в държавните ни дела, независимо от къде идват те. Но въпреки непрекъснатите опити на Русия да се меси във вътрешните работи на страната премиерът ни полага сериозни усилия за подобряване на отношенията между двете страни.
Но на 6 ноември 1886 г. Русия скъсва дипломатическите отношения с България.
- Това е акт на диктат и непримиримост с протичащите политически процеси в младата държава, стремяща се към държавен суверенитет и независимост. Защото Русия не може да се примири с провеждания курс на независима и суверенна българска държавна политика. И тя предприема редица ходове, с които да промени управленския екип на страната. Тя често се осланя на русофилските офицерски кръгове във войската за имперските си интереси. С подкрепата на Русия през февруари 1887 г. се вдига вторият офицерски заговор, който е потушен от войските, предани на правителството.
А как се развиват отношенията между Фердинанд и Стамболов?
- В борбата за отстраняването на княз Фердинанд руската дипломация не подбира средства. На два пъти Русия прави опити чрез княз Владимир Долгоруков и граф Татишчев да подкупи Стамболов, за да организира заговор срещу княза. След като не успяват да постигнат това, решават да отстранят Стамболов, но този път чрез княз Фердинанд.
Как става това?
- Княз Фердинанд, търсейки тайно дипломатическа подкрепа от Русия, се заема с отстраняването на Стамболов, който започва сериозно да се меси и в личния му живот. Князът използва водачите на умерената опозиция в лицето на Константин Стоилов, Григор Начович и Димитър Тончев, за да се справи със Стамболов. И след 8-годишно успешно управление Стефан Стамболов - един от най-успешните премиери на България, е отстранен от власт.
Каква е оценката на комунистическата историография за най-успешния български премиер?
- В продължение на десетилетия по време на комунистическия режим Стефан Стамболов е бил обявяван за диктатор и враг на българо-руското приятелство. Пространно се описва как и колко е навредил на българските национални интереси. Само безродниците и слугите на руските интереси в България могат да окачествят този великан на българската национална кауза едва ли не като национален предател. Непреднамереният наблюдател може да разбере, че Стефан Стамболов не е русофоб и враг на руския народ. Той изпитва най-добри чувства към руския народ и руската култура, едновременно с това той се бори срещу руската имперска политика на диктат, стремяща се да подчини българските национални интереси на руските имперски интереси. По време на управлението си той превърна България в най-проспериращата и най-динамично развиваща се държава на Балканите. Той остава в съзнанието на българските патриоти като най-ярък борец и защитник на държавната ни независимост и суверенитет, както и на българската национална кауза за обединение на българския народ.
---
Бел. ред. Първата публикация на това интервю е във в-к „Животът днес”.