Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

 

Albena

Но Рангел Вълчанов беше изключителна личност, признава актрисата Албена Ставрева

Албена Ставрева е родена във Велико Търново, завършила е Природо-математическата гимназия в паралелка “биология”, учила е “класическа китара”, тренирала е художествена гимнастика. После учи във ВИТИЗ, “актьорско майсторство” в класа на проф. Николай Люцканов. Изиграла е над 30 запомнящи се роли в театъра и киното. В момента е част от трупата на Народния театър.

 

Кога разбрахте, че искате да станете актриса, г-жо Ставрева?

- Звучи твърде клиширано, но откакто се помня това ми е било желанието. Отидох в една актьорска школа, докато бях ученичка във Велико Търново, но се оказа, че те вече имаха готово представление, а после не направиха ново... така че там не успях да играя. Но после във ВИТИЗ ме приеха от раз, от първото ми кандидатстване.

С участието си в забележителния филм на Рангел Вълчанов “А сега накъде” цяло поколение млади актьори влязоха с летящ старт в българското кино; Вие сте една от тях. Как Ви избраха за този филм, какви спомени имате от снимачния период?

- Смело мога да кажа, че това беше една от най-хубавите срещи в моя живот. Не само с режисьора, но и с личността на Рангел Вълчанов. Той беше един изключителен човек. Изключително забавен, благороден, с невероятно отношение към актьорите, към живота. Много обичащ, щедро даващ човек на хората, с които работи. Това важеше и за целия екип... Избра ни на кастинг, бяхме първи курс студенти и бях много щастлива като ме избра. Снимачният период беше някакъв празник, истински празник! Всеки ден отиваш и на снимачната площадка ти се случват невероятни неща. Не отиваш да работиш, а отиваш да живееш на 1000 процента. Това успяваше да създаде Рангел около себе си – празник!

На сцената или пред камерата – къде се чувствате по-уютно?

- Мога да кажа, че аз не правя разлика. Еднакво се радвам и на една добра театрална постановка, в която участвам, и на роля в киното... Отдаването е еднакво, актьорската вяра е еднаква...

Вие имате забележителна филмография, коя от ролите си цените най-много?

- Не, не мога да направя такава класация, защото всичките си роли много съм ги обичала. А също и хората, с които сме създавали тези филми са били много любопитни, много интересни – от всеки научаваш нещо. Във всяка роля даваш много от себе си. Дори не мога да направя разлика между по-големите и по-малките роли, всичките си ги обичам.

В колко филма сте се снимала досега? 

- Не съм си водила подобна статистика, но започвайки от Рангел Вълчанов, след това не мога да не спомена срещите ми с Михаил Пандурски, с Кустурица, с един голям гръцки режисьор Панделис Вулгарис, със сръбския режисьор Здравко Шотра, с режисьора от Македония Димитре Османли, с Мариус Куркински... Наистина, мисля че имах страхотен късмет, че срещнах и работих с тези режисьори!

А кои са най-големите Ви успехи на театралната сцена?

- Всъщност, в Народния театър аз играя трети сезон, 20 години съм била на свободна практика. В театъра също съм имала късмета да срещна големи творци като Александър Морфов, в момента имам две малки роли в “Полет над кукувиче гнездо” и “Животът е прекрасен”. Както и Мариус – в “Ревизор”. Също така съм работила с Лилия Абаджиева в една постановка, която безкрайно много обичам – “Бащата” от Стриндберг. С Росица Обрешкова съм работила в Родопския драматичен театър в Смолян в “Нина” и “Змей”, след това с нея направихме и “Кимоно” в Народния театър.

Няма как да не попитам за участието Ви в култовия филм “Ъндърграунд”; какъв е Кустурица - като професионалист и като човек?

- Да, Кустурица... Това, което никога няма да забравя като актьор – аз трябваше да играя ролята на едно момиче, което говори на някакъв език, който аз трябваше да си го измисля, но разбираем език – едно момиче, което дълги години живее в подземията и не се знае вече тя луда ли е, странна ли е. Актьорската ми задача беше такава – да говоря на този език, който самата аз си измисля... но вечерта преди снимките се паникьосах, че няма да се справя. Никога няма да забравя, че на сутринта Кустурица забеляза моето притеснение, извика ме и ми каза: “Албена, след като съм избрал теб, значи ти си най-добрата за тази роля... и каквото и да направиш, аз ще го харесам.”  Ето, за това доверие говоря – на режисьора към актьора. Такива думи наистина те окриляват и те правят способен да изиграеш всичко, и най-сложната роля... По време на снимките много силно ме впечатли маниерът на работа на Кустурица: той снима, гледа на монитор заснетия материал, след което вика насаме актьора и само на него, не пред останалия снимачен екип, дава своите наставления. Това много ми хареса, тази интимност при работата с актьорския състав. Това е едно невероятно усещане за актьора... А иначе, Кустурица е изключително забавен, има изключително чувство за хумор.

А как се срещнахте с Кустурица?

- Тогава аз снимах един филм в Македония с Димитре Османли, казваше се “Ангели на боклука”. И тогава изпратих снимки на асистента, който организираше кастинга за “Ъндърграунд”. Поканиха ме в “Барандов” /чешката киностудия – б.а./, заминах, правихме пробни снимки и така ме избраха.

Защо в “Барандов”, там ли снимаха “Ъндърграунд”?

- Снимаха го на три места – в Чехия, в Сърбия и в Пловдив.

Сякаш след “Ъндърграунд” /1995/ Ви забеляза и светът – започнахте да се снимате в сръбски, италиански, гръцки филми?

- О, аз и преди “Ъндърграунд” съм работила с чужди режисьори. Още вторият ми филм след “А сега накъде” беше една френска продукция, казваше се “Мистерията на българските гласове”. Този филм и до ден-днешен по Коледа продължават да го излъчват във Франция. Това беше игрален филм, но музиката се изпълняваше от феноменалния български ансамбъл към БНР; така името на състава стана и име на този филм...

Преди 7-8 години Вие се снимахте в един от последните филми на Рангел Вълчанов – “А днес накъде”. Рангел вече не е сред живите – какъв спомен пазите за него?

-  Да, аз имах късмета да се срещна с Рангел и втори път като актьор. Все едно, че времето беше спряло, макар че вторият филм “А днес накъде” го снимахме 20 години след първия. Аз сама за себе си не направих никаква разлика, нямах представа кога са минали тези години... Това беше трогателно, хрумката е гениална – да се види какво се е случило с тези хора, с тези герои през тези 20 години... Самият Рангел си беше същият прекрасен, изключителен човек. Една от големите личности, които съм срещала... и които много са ми повлияли – и като отношение към живота.

В каква нова роля ще Ви видим на големия екран?

- Неотдавна имах щастието да се снимам в малка роля в новия филм на Антонио Бандерас “Аутомата”. Също бях особено впечатлена от професионализма на Бандерас. Снимките бяха в “Ню имидж” в Бояна. Сцената беше между Антонио Бандерас, мен и един английски актьор Филип Рош. Разбира се, всички играеха не на 100, на 1000 процента...

Въпросите зададе Петър МАРЧЕВ

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n