Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Драматургът Христо Бойчев пред "Гласът на България"

Boi4evПетър МАРЧЕВ

Христо Бойчев е един от най-играните драматурзи в Европа заедно с французойката Ясмина Реза и руснака Василий Сигарев.  Пиесите му се играят в над 40 страни на пет континента. Роден в с. Орловец, а не Аглавец, както го копират навсякъде. Обявен е за Световен победител на Световния конкурс за драма на Британски съвет, Лондон 1997, лауреат на наградата „Енрико Мария Салерно” – Рим 1999, Патрон на Бонското биенале в Германия, патрон на Сараевския фестивал – МЕSS, Член на Петровската академия за наука и изкуство, основана от Петър I и почетен гражданин на Полски Тръмбеш.

Спомняте ли си първата си среща с Театъра, г-н Бойчев?

- Аз много късно се срещнах с театъра. Роден съм в турската махала, на 50 метра от джамията, в двуезично село. Джамията беше малка и кирпичена, а сега е най-голямата постройка в селото, макар че надали българи и турци (барабар) са останали повече от 100 души.  Другото са роми и власи. А първата ми истинска среща с театъра беше след 25 години. Бях на колективно посещение на театър, организирано от профсъюзите в завода, където работех като млад инженер в гр. Полски Тръмбеш. И така тръгна...

Водите ли си някаква статистика – колко станаха пиесите Ви, къде са поставяни, колко и какви награди са Ви донесли?

- Вече не помня и не ги броя. Знам, че имам постановки в около 50 държави; най-екзотичните са Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Катар и т.н. Имам постановка и в най-северния професионален театър в света в град Нурилск, зад полярния кръг. Не съм ходил там, но съм ходил на премиери в Сибир – едно място, което няма нищо общо с представите, които имаме за него, освен че е студено през зимата. Там има огромни молове и стоки от цял свят, каквито и у нас няма, защото там е огромен пазар. Повечето коли са с десни волани, защото ги внасят от Япония през безмитните зони на о. Сахалин, където също имам прекрасна постановка на „Полковника птица”. Та значи по магистралите на Сибир наред със крайслери и какви ли не автомобили, по резервната лента пътуват и руски тройки...

А кога и как Ви хрумна идеята да напишете първата си пиеса?

- Случайно стана. Това беше пиесата ми „Онова нещо”. Няколко съседи се бяха събрали и обсъждаха, че на един от тях нощем нещо ходело по тавана му. Чудеха се кое е това  нещо и така се роди пиесата „Онова нещо”. Този човек не беше с много чиста съвест и аз подозирах, че това нещо не е на тавана, а в съвестта му. Та такива ми ти работи... После пък почнаха проблеми с цензурната комисия, каквато имаше тогава: кое е онова нещо, трябва да се знае, дали то не е против народната власт, дали пък не е вражеска диверсия и пр. и пр.

Какви са впечатленията Ви от постановката на Вашата пиеса „Ъндърграунд” на  казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев”?

- Прекрасни! Забавлявах се много и се смях от сърце. Прекрасна режисура, прекрасна актьорска игра! Препоръчвам постановката навсякъде. Най-близките постановки на тази пиеса зад граница, в момента пиесата се играе в Струмица, Пятра-Нимт в Северна Румъния, Шивас и Диарбекир в Турция. Гледал съм я само в Струмица, също много добра постановка. Говорих с директора за размяна на представления и той каза, че с удоволствие ще осигури на Казанлък сцена и коначище (това е непозната нам „македонска” дума, разбирай – конак, преспиване). Струмица е много хубаво място, с традиционно добър театър още от югославско време. И правят най-вкусната шкембе-чорба на Балканите. Само тая рецепта да откраднем при турнето, пак е файда за Казанлък.

Вие сте познавал лично големия Любомир Кабакчиев. С какъв спомен свързвате неговото име?

- Той беше човек огромен талант и популярност. Като председател на Съюза на артистите тогава ми беше дал едно препоръчително писмо: „Христо Бойчев, така и така, е млад талантлив автор, написал пиесата „Онова нещо” и т.н.” И веднъж, през 1983 г., на старата търновска автогара  един милиционер ми поиска паспорта понеже бях с брада, а тогава това се преследваше като западно влияние.  Аз обаче го бях забравил. „Дай, вика милиционерът, някакъв документ, дето ти пише името?” И аз му дадох писмото на Любо Кабакчиев. Полицаят остана втрещен. В тая дълбока провинция, на автогара пълна с цигани, изведнъж, моля ти се - писател с писмо от Кабакчиев!? Той не повярва и ме пита:

„- Тази пиеса ”Онова нещо” ти ли си я писал?

- Аз. - викам.

- Разкажи ми я?

- Ами няколко съседи гонят онова нещо.

- Кое нещо?

- Ами, викам, Онова нещо, дето всички го гоним цял живот и не можем да го хванем.

- Пиесата на милиционерска тема ли е?

- Не, казвам, общочовешка тема е.

- Щото - каза той - при нас в милицията няма такова нещо, което да не можем да хванем. И ако кажат началниците, ще дойдем в театъра и ще го хванем, но това го решават главните. Ти на паспорта с брада ли си?

- Не съм – казвам.

- Щом не си, дай един лев и бягай на Тръмбешкия автобус, че тръгва...”

Това е моят най-комичен спомен от Кабакчиев. После му го разказвах и той се смя със сълзи и след месец си отиде от този свят.  Всички го обичаха в гилдията. Така беше...

Хубав спомен, но да се върнем в днешно време. 

- Да се върнем. Време е.

Живеем с клишето „политиката е мръсна работа”. Има ли някой изгода от подобно твърдение?
- Дали една работа е мръсна или чиста зависи от хората, които я правят. Мръсната политика я правят мръсните политици. А мръсните политици са тези, които цапат. Целта е всички да бъдат нацапани и омаскарени. Да няма чисти, за да си управляват. Така в провинцията свинарите намазват старите и новите партиди прасета с нафта, та да не различават миризмата си и да няма конфликти между стари и нови. Та и нас искат да ни омажат като прасетата.

С нафта няма ли да излезе скъпо днес?

- Те си имат и по-миризливи материали, които политиците наричат не лайна, а компромати.

Интересна тема...

- И миризлива. Компроматна беше и цялата предизборна кампания на миналогодишните избори. И то на най-ниско ниво – целяха ефект върху посредствената маса. За пет минути  цяла България научи броя на бюлетините от Костинброд, а вече толкова време Прокуратурата още ги брои, щото се  чуди как да се измъкне от фала. И да ни убеди, че с непуснат фиш можеш да спечелиш от Тотото.

Имаше такъв въпрос „Кой управлява когато протестират интелигентните?”
- Подвеждащ въпрос, защото  противоположното на интелигентните е неинтелигентните. Не е така. Верният отговор е: „Управляват тарикатите.”

Може ли един протест да бъде успешен без проливане на кръв?
- Опитват се да ни убедят, че не може.

Какво мислите за новите политици.
- Мисля, че се учат на реклама от Мишо Шамара. Шамара удари в земята даже и Сидеров,  но Сидеров ще се напъне и ще го мине сега, защото зор го чака на изборите.. С Бареков вече стават трима, дето лежат на тази технологична кълка. Щото Шамара и той ще влезе в политиката, няма начин.  Както е тръгнало в тази държава, ще слушаме и него от трибуната на Парламента.

Неотдавна заедно с ваши съмишленици учредихте религиозната общност „Обединени езически вероизповедания”. Какво ви подтикна към това?

- Натискът на ДПС да превърнат паметниците на културата в действащи джамии. Голям политически ефект очакват, като забият минаре пред Президентството в Археологическия музей  или  над църквата „Св. Седмочисленици” в София, известна преди като „черната джамия”, Музея в Кърджали, Музея на религиите в Стара Загора и стотици други обекти в  България. Башка вакъфските земи, които са  стотици хиляди декари. Пледират с документи за собственост, издадени от Османската империя. Било тяхно, казват. Да, но преди е било наше. И не са го купили, а заграбили.

Какво общо има това с „Обединени езически вероизповедания”?

- Почти всички джамии и църкви - паметници на културата, са строени върху бивши тракийски, славянски, римски и пр. светилища. Ние пък ще пледираме в съда, че като ги превърнат в техни молитвени храмове, прекъсват достъпа до тях на другите вероизповедания, боготворящи същите места.

А с подписката на интелектуалците какво стана?

- Подписката е на същата тема, но не е от името на  „Обединени езически вероизповедания”. Тази подписка е инициирана от инициативен комитет „Стефан Цанев, Христо Бойчев и Тончо Токмакчиев.” Вече имаме подписите на много интелектуалци от цялата страна. Накрая ще изпратим подписите до НС, Президентството и ВСС, за да се знае каква е нагласата на българската интелигенция към подобна реставрация на политическото ислямизиране на България. Иначе, никога не съм бил националист. В семейството ми мъжете по традиция говореха турски и накрая ще добавя, че имам постановки във всички турски професионални театри и повече издадени книги на турски, отколкото на български език.

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n