Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Вижте прогнозата на един доказал се гео-политически инженер

putinДжордж СОРОС

Европейският съюз е изправен пред едно предизвикателство на Русия, което застрашава самото му съществуване. Нито европейските лидери, нито европейските граждани са напълно наясно с това предизвикателство или пък знаят как да се справят с него. Отдавам това главно на факта, че Европейският съюз като цяло и еврозоната в частност загубиха пътя си след финансовата криза от 2008 година.  Фискалните правила, които понастоящем преобладават в Европейския съюз, предизвикаха силно негодувание. Анти-европейските политически партии, които спечелиха почти 30 на сто от местата в Европейския парламент, доскоро не можеха да предложат реална алтернатива на ЕС. Сега Русия представя такава алтернатива, която представлява основно предизвикателство за ценностите и принципите, на които изначално е основан Европейският съюз. Тази алтернатива се основава на използването на сила, която се проявява в репресии у дома и агресия в чужбина, наместо прилагането на върховенството на закона. Какво е шокиращото в случая - че Русия на Владимир Путин се оказа в някои отношения по-добра от Европейския съюз, по-гъвкава и постоянно поднасяща изненади. Това и дава тактическо предимство, поне в краткосрочен план.

Европа и Съединените щати, всеки по свои собствени причини, са решени да избегнат пряка военна конфронтация с Русия. И Путин се възползва от нежеланието им. Нарушаването на своите международни договорни задължения Русия приложи в случая с Крим и установените сепаратистки анклави в Източна Украйна. През август, когато новото правителство в Киев заплаши, че ще спечели войната в източната част на Украйна срещу сепаратистките сили, подкрепяни от Русия, президентът Путин нахлу в Украйна с редовни въоръжени сили, в нарушение на руския закон, който освобождава наборниците от задгранични мисии, ако те не са съгласни. За 72 часа тези сили унищожиха няколкостотин бронирани бойни машини на украинската армия. Според генерал Уесли Кларк, бивш главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, руснаците са използвали нови многофункционални ракетни системи, въоръжени с касетъчни боеприпаси и термобарични бойни глави (още по-нехуманно оръжие, което трябва да бъде обявено извън закона) с опустошителен ефект. Местната милиция от украински град Днепропетровск също е понесла големи загуби на жива сила, тъй като те са общували чрез клетъчни телефони.  Руснаците са използвали сигнала на телефоните им, за да ги открият и унищожат с ракети.

Президентът Путин подписа споразумение за прекратяване на огъня с украинския президент Петро Порошенко на 5 септември, но Путин запазва правото си да продължи примирието толкова дълго, колкото той смята за изгодно или да възобнови пълномащабно нападение. През септември президентът Порошенко посети Вашингтон, където получи възторжен прием от Конгреса на САЩ. Между другото, той попита за "двете смъртоносни и несмъртоносни" отбранителни оръжия в речта си. Въпреки това, президентът Обама отказа искането му за предоставяне на ръчни противотанкови ракети. Вместо това, на Порошенко беше даден радар, но каква е ползата от него без ракети? По подобен начин европейските страни също не желаят да предоставят военна помощ на Украйна, страхувайки се от руско отмъщение. В края на краищата, посещението във Вашингтон даде на президента Порошенко подкрепа на думи, но с малко материално изражение.

Също толкова тревожно е въздържането на официалните международни лидери да поемат нови финансови ангажименти към Украйна. Това доведе до ненужен натиск върху украинските валутни резерви и съживи призрака на пълен разцвет на финансовата криза в страната...

Лесно е да се предвиди какво предстои оттук нататък. Путин ще изчака резултатите от изборите на 26 октомври и след това ще предложи на Порошенко газ и други облаги – но само при условие, че той назначи министър-председател, приемлив за Путин. Считам, че е много малко вероятно Порошенко да приеме такова предложение. Ако го направи, той ще бъде отречен от защитниците на Майдана, които ще възобновят съпротивата си.

Путин може след това да избере пътя към по-малката победа, която все още ще е по силите му - той може да отвори със сила сухоземна връзка на Русия с Крим и Приднестровието преди зимата. Или пък той може просто да седне и да изчака икономическия и финансов колапс на Украйна. Подозирам, че руският президент може да използва и перспективата за голяма сделка, в която Русия ще помогне на САЩ срещу Ислямската държава - например, като не доставя на Сирия ракети S300. И по този начин на практика ще запази американското господство във въздуха. В замяна, на Русия ще и бъде позволено да има сухопътна връзка с "близката чужбина” /Крим и Приднестровието/. Още по-лошото е, че президентът Обама може и да приеме такава сделка.

Това би било трагична грешка, с много важни геополитически последици. Без да се подценява заплахата от ИД, бих казал, че запазването на независимостта на Украйна трябва да има предимство; без нея дори алиансът срещу ИД ще се разпадне. Сривът на Украйна ще бъде огромна загуба за НАТО, Европейския съюз и Съединените щати. A победоносна Русия ще стане много по-влиятелна в ЕС и ще представлява мощна заплаха за балтийските държави с техните големи етнически руски групи... Европейският съюз ще стане още по-разединен и неуправляем. Защо САЩ и други държави от НАТО трябва да позволяват това да се случи?..

/със съкращения/

Бел. ред. Въпреки принципните несъгласия с гео-политическото инженерство на Дж. Сорос, публикуваме в превод на български тази статия заради геополитическите прогнози, които се правят в нея. Текстът ще излезе в пълния му вид в ноемврийския брой на „Ню Йорк ривю”.

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax