Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Западните държави дължат своя просперитет основно на 2 фактора: робовладелство и колониализъм!

Иван ВЕЛЧЕВ

  Почти всеки ден слушаме от медии, пишман политици и от други всезнайковци как е в ”белите страни”, какво можело да стане или да не стане в „белите страни”, за разлика от нас! И въобще, на много хора им се овлажнява устата, когато говорят

за „белите страни” и онези, ”белите хора”. Което означава, че нашата родина България е „черна страна” и ние сме... черни... и че „онези държави” са развити, а ние не сме.

           А истината е следната: всички тези “бели държави” са се развили благодарение основно на 2 фактора: робовладелство и колониализъм! Ще започна с „най-демократичната” държава - САЩ. Първият американски президент е Джордж Вашингтон, който по професия е... РОБОВЛАДЕЛЕЦ! Да, Вашингтон е притежавал роби през целия си живот, което е било обичайно за робовладелската аристокрация на Вирджиния. Той е станал богат именно заради експлоатацията на черни роби и като такъв е избран за президент! Столицата на САЩ носи името на робовладелец и на неговата статуя се кланят „демократичните” американци!

         Историята на тринадесетте колонии в Северна Америка, притежавани от Обединеното кралство Великобритания до 1776 година, е история на непрекъснато ощетяване и грабежи, които без изключение имат за пряка цел установяването на абсолютна тирания. Една осма от населението са цветнокожи роби, разположени основно в южната част. Тези роби събуждаха особен и силен интерес и именно те са причината за Гражданската война от 1776 година!

         Но робовладелството спокойно си продължава и след като са създадени САЩ! През 1789 Конституцията помага да се систематизира и затвърди установената традиция за робството. Освен това, Конституцията одобрява робството за още 20 години. През 1793 година влиза в сила Законът за робите бежанци. Той дава право на робовладелците да взимат роби, които са избягали в територии, населени със свободни хора. Законът се оказва неочаквано нещастие за робското население, тъй като гарантира тяхната неспособност да избягат.

         През 19. век робството съществува под добре позната на американците форма. В Юга гъмжи от памучни плантации с роби, държани в изключително непосилни за тях условия. През 1852 излиза романът на Хариет Бийчър Стоун „Чичо Томовата колиба”, чиято проста история подпомага пробуждането на американците и прозирането на злините на робството. Робството в САЩ е премахнато от президента Ейбрахъм Линкълн след промени в Конституцията! 19 юни 1865 е приет като датата, когато последните роби в Америка са освободени, т.е. почти век след създаване на самите САЩ!

Но нека вървим нататък в списъка на „белите“ държави. Великобритания. Тя пък е най-представителният пример на колониална метрополия! Държавата достига невиждани в цялата история на човечеството размери, така че се превръща в „империята, над която слънцето никога не залязва“! Великобритания е страната, която е колонизирала най-много страни в историята – общо 115. Някои от тези колонии, макар и да са свободни вече, все още се водят като владения на британската кралица.

   Британската империя е всеизвестна със своите бруталности, с които е постигала икономическите си аспирации. По времето на британската колонизация на Индия значителна част от населението измира от глад. Първия голям глад идва през 1770, последван от още няколко вълни през 1783, 1866, 1873, 1897 и последно през 1943-44 по времето на Уинстън Чърчил. Всичко това може да се обясни много просто – Великобритания иска ресурсите на Индия, но многобройното население трябва да бъде редуцирано. По времето, когато Османската империя е избивала българите, живеещи под нейно робство, Великобритания е правила същото в своите колонии.

         „Мразя индийците, те са животни с животинска религия, които се размножават като зайци“,това заявява Уинстън Чърчил, който е последният британец, положил усилия за физическото изтребление на индийците. „И това е човекът, който британците ни караха да почитаме като апостол на свободата и демокрацията“, заявява индийски политик, според когото Чърчил е отговорен за смъртта на милиони невинни.

be  Само през първия гладомор по време на британската колонизация през 1770-1773 г. са измрели от глад приблизително 10 млн. души, милиони повече от официално обявените еврейски жертви през Холокоста. Въпреки Бенгалския глад индийците не знаели все още, че това е само първия път, когато десетки милиони ще измрат от глад, причинен от алчността за печалби на Великобритания. Най-смъртоносният глад, след Бенгалския от 1770 идва по времето на Уинстън Чърчил, през 1943 г., когато от глад измират над 3 млн. души. Гледката била ужасяваща, хората пълзяли по улиците и ядяли от труповете на умрелите, за да оцелеят. Така остава въпроса дали Уинстън Чърчил, човекът който спаси Великобритания от масовия убиец Хитлер е не по-малко чудовищен убиец от самия него? Когато правителството в Делхи изпраща снимката по-долу на Чърчил, за да опише ужаса, британския премиер отговаря в шеговития си стил „Тогава защо Ганди е още жив?!“.

         Англичаните още са и: Томас Карлайл (смята се за фактически прародител на фашизма), Хюстън Чембърлейн (англо-немски писател, социолог, философ и расов теоретик), Джеймс Хънт (през 1863 г. прави доклад, в който дава на негрите „званието“ промеждутъчен вид между маймуната и човека), Франсис Галтън (братовчед на Чарлз Дарвин и основоположник на евгенетиката – „науката“ за човешката селекция на идеалната раса, Карл Пиърсън (математик, статистик, биолог и основател на биометриката – расисткото направление на социалдарвинизма), заявил: „Правото на живота не означава право за всеки да продължи рода си“. Всички те са стопроцентови британски джентълмени.„Възхищавам се на английския народ. Като колонизатор той е извършил нечуваното“, това са между другото думи на Адолф Хитлер.

         Ако някой си мисли, че концлагерите са идея на нацистите или на болшевиките, да има да взема! Концентрационният лагер, както самият термин, така и самото му въплъщаване в живота е чисто англосаксонска „заслуга“ ! Първите концентрационни лагери в познатия вид са създадени от тях по време на Втората англо-бурска война (1899-1902). Тя се води от Британската империя срещу холандски и английски заселници в Южна Африка, образували Южноафриканската република и Оранжевата свободна държава. На страната на бурите са участвали и българи, живеещи там по това време. Тогава британското командване създава първите оградени лагери не само за пленени войници, но и за местното мирно население. Лагерите са в Кейптаун в ЮАР и в Блумфонтейн в Оранжевата република. Особено тежки са условията в лагера в Блумфонтейн, създаден през 1900 г. - паянтови дървени бараки с тенекиени покриви или брезентови палатки, оградени с бодлив тел и силна охрана. Горещината вътре е нетърпима, пламва епидемия от тиф заради замърсената вода и храна. Умират близо 20 000 души (с тези в Кейптаун) и почти всички жени. В сраженията с англичаните падат три пъти по-малко бойци - 5700 в боевете, а още 2000 войници и офицери умират от раните си.

 Необходимо е да се отбележи, че британската колониална администрация като правило се стреми да запази и даже да усили съществуването на архаични социални отношения – феодални и даже робовладелски. Тя активно използва феодалната и племенна аристокрация в потиснатите страни в своята колониална политика, превръщайки тези превърнати в компрадори социални слоеве в своя социална база… От колониите се изнасят огромни богатства. Използването им ускорява социално-икономическото развитие в Англия в частност и Великобритания като цяло. Изчислено че стойността на тези богатства само от Индия е над 43 трилиона паунда!/ не съм сигурен,че има доста хора, които могат не само да осмислят това число, но и да го напишат правилно!/ От друга страна, това води до разрухата и обедняването на местното население, до унищожаване на различните форми на занаятчийско и аграрно производство, възникнали и съществуващи преди пристигането на колонизаторите. Нередки са случаите на физическо унищожение и гибел от глад и болести на значителни маси от хора от населението на колониите. Като цяло, колониализмът остава като една от най-трагичните страници в историята на човечеството.

             Франция става една от големите колониални империи в началото на 17 век. Оттогава тази държава започва да присъединява колонии в различни части на света, ставайки втората след Великобритания колониална сила. По време на най-големия си колонизаторски разцвет (1914 г.) Франция обхваща колонии с площ от 13 млн. квадратни километра, населени с над 110 милионно население. През втората половина на 20 век настъпва деколонизация на голяма част от тези територии и задморските и задокеански владения на Франция намалява до няколко хиляди квадратни километра, най-вече слабо населени територии.

             За начало на Френската колониална империя се счита датата 27 юли 1605 г., когато е основан Порт Роял в колонията Акадия (днешна Нова Скотия в Канада). Няколко години по-късно Самюел дьо Шамплейн основава град Квебек, център на слабо населената територия, наречена Нова Франция или Канада. След постигането на договорености с местните индианци, французите установяват контрол върху голяма част от Северна Америка. Френското влияние обаче постепенно се ограничава около долината на река Свети Лаврентий, тъй като стопанското развитие на колонията е слабо, в сравнение с английската колония, и дори цяла Акадия постепенно преминава в британски ръце.

               През 1699 г. Франция установява контрол над територия при устието на река Мисисипи (Френска Луизиана), но не успява да разшири влиянието си, а го съхранява около градовете Мобайл и Нови Орлеан. През 17 век Франция прави експанзия в района на Карибско море, установявайки контрол върху Френска Гвиана (1624 г.), Сент Китс, Гваделупа и Мартиника (1635 г.), Сейнт Лусия (1650 г.), върху част от Хаити (1664 г.). По същото време Франция извършва колониална експанзия и в Западна Африка (Сенегал, 1624 г.), Индийски океан и индийското крайбрежие (Бенгалия, Реюнион, Мавриций, Сейшелски острови).

               Най-мощно развитие на имперската политика на Франция се установява след Френско-пруската война (1870 – 1871 г.), когато Франция установява контрол върху цялата територия на Виетнам и Лаос, създавайки колонията Френски Индокитай през 1893 г. През същия период е разширен броят на колониите в Северна, Западна и Централна Африка, като са анексирани Тунис (1881 г.), в края на столетието – Мавритания, Сенегал, Гвинея, Мали, Бряг на слоновата кост, Бенин, Нигер, Чад, ЦАР и Република Конго. В Източна Африка Франция контролира и част от Сомалия – днешната Джибути. През 1911 г. Мароко също става френски протекторат. Последните присъединени колонии на Франция са от периода на Първата световна война, когато Франция завзема бившите турски територии Сирия и Ливан, както и германските колонии Того и Камерун. Французите не се интересуват от чернокожите, за разлика от англичаните, които помагат на местното население да разрешат някои от проблемите си. Френския колониален модел се отличавал с по-оголено преследване на печалбата и незачитане на интересите на населението.

               Разпадът на Френската колониална империя започва още по време на Втората световна война, когато различни колонии са окупирани от войските на други държави — Япония заема Индокитай, Великобритания — Сирия и Ливан, САЩ и Великобритания — Мароко и Алжир, Германия — Тунис и т.н. През 1945 г. всички тези територии са възстановени на Франция, която, обаче, се ангажира в продължителна и кървава война на Индокитайския полуостров. Тази война завършва с неуспех и френските войски са изтеглени от този регион през 1954 г. Скоро след това избухва нова война — за независимост на Алжир. След избирането на генерал дьо Гол за президент през 1958 г. Франция започва политика на даване на независимост на бившите колонии, като най-голям брой независими държави се обявяват през 1960 г., наречена по тази причина година на Африка.
Към настоящия момент останките на бившата империя включват следните територии: карибските острови Гваделупа и Мартиника; южноамериканска Френска Гвиана и остров Реюнион в Индийски океан (близо до Мадагаскар); Френска Полинезия, Френски южни и антарктически територии, Уолис и Футуна и Нова Каледония; Майот (остров в Индийски океан) и Сен Пиер и Микелон (в близост до Нюфаундленд и Лабрадор).

                 Германската колониална империя е отвъдморска територия, формирана в късния 19. век като част от Германската империя. В предишните векове има краткотрайни колониални усилия от страна на отделните германски държави, но колониалните усилия на Имперска Германия започват през 1884 г. Германия поставя под своя закрила териториите в Югозападна Африка, завзети от бременския търговец Адолф Людериц. Установен е германски протекторат над Того и Камерун. През 1885 г. се оформя Германска Източна Африка с териториите, завладени от К. Петерс. В пределите на германските колониални владения влиза и част от Нова Гвинея.

         Колонията Италианска Северна Африка е съвкупност от територии и колонии, контролирани от Кралство Италия в Северна Африка от 1911 г. до Втората световна война. Колонията е съществувала в две фази: от 1911 до 1934 като Триполитания и Киренайка и от 1934 като Италианска Северна Африка, но често наричана и Либия. Италианският диктатор Бенито Мусолини през 1939 г. нарича бреговете на Либия „Четвърти бряг“ (Quarta Sponda) на т. нар. „Велика (Имперска) Италия“. Велика Италия включвала територии освен тези, за които претендирали иредентистите /Корсика, Ница, Далмация, Малта/ и други средиземноморски територии, населени с италианци, включително и Северна Либия.

 leo            Не трябва да забравяме и миналото на настоящия „център на евроатлантизма” - Белгия и особено за зверствата на Леополд Втори. Той бил един от най-заможните хора в Европа - и един от най-жестоките. Смята се, че е причинил смъртта на 10 милиона души в Конго. Белгийският крал Леополд Втори е човекът, потопил в кръв цяла една държава.

               „Ако някой все още се съмнява какъв човек е бил крал Леополд Втори - велик управник или един от най-големите престъпници в човешката история, нека прочете това: ако налеем в кофи пролятата от него невинна кръв, наредени една до друга, тези кофи биха образували права линия с дължина 2 хиляди мили; ако труповете на десетте милиона жертви, загинали от оръжие или глад, можеха да се изправят и да манифестират един след друг, биха им трябвали 7 месеца и 4 дни, за да минат всички покрай трибуната”. Така през 1905 г. Марк Твен описва зверствата на белгийския крал в Конго.  Леополд събира войска от наемници, отваря търговски представителства, строи пътища, железница и градове. Всичко това се прави с една-единствена цел - да заграби и изнесе от Конго колкото може повече богатства. Първоначално белгийският крал се интересува най-вече от слоновата кост. Но след като през 1888 година Джон Бойд Дънлоп изобретява пневматичната гума, изведнъж се увеличава търсенето на каучук. Войските на краля, прословутите Force Publique, състоящи се от наемници, започват да нападат села и да заробват местното население - докато жените биват брутално изнасилвани, мъжете събират каучук в горите. Който не предаде достатъчно каучук, бива жестоко изтезаван или направо екзекутиран.

             В един момент на Леополд му хрумва идеята да забрани на Force Publique да убива животни. Наемниците вече трябва да доказват, че всеки куршум е бил изстрелян срещу човек. За да е сигурно, че действително са убили съответния брой хора, войниците трябва да представят отрязаната ръка на мъртвеца. Но тъй като избиването на животни продължава, наемниците започват да режат ръцете и на живите. Има запазени фотографии, на които се виждат деца без крайници и огромни кошове, пълни с отрязани човешки ръце. Други снимки от онова време документират зверски екзекуции, виждат се отрязани глави, побити на колове.    

     Към горните държави трабва да прибавим още и Испания, Португалия, Дания, Швеция и Холандия... Т.е. държавите от сегашния ЕС са били колониални държави и дължат своя просперитет в огромна степен на експлоатация на своите колонии!

         Най-дивашката измислица на Запада са човешките зоологически градини (известни също с наименованието „етнологични експозиции“, „изложба на хора“ и „негърски села“) - широко разпространени на Запад в миналото, като развлечение за широката публика през 19. и началото на 20. век. Целта е да се демонстрират чужденци от Азия и Африка в естествения им, дори по възможност в примитивно-дивия им вид. Подобни зоологически градини има и в Германия. Те са с ярко изразени расистки подтекст. Често африканците са поставяни редом до маймуни, за да се покаже общия им уж произход.

           Ето, това е малка част от отвратителната история на тези страни, които ние с овче простодушие наричаме ”бели”! Първоначалното натрупване на капитала и тяхното „развитие” е плод на жестока експлоатация на други страни и народи, на черен труд и черни хора!

           А нима България е имала някога колонии? А нима ние, българите, сме били някога робовладелци? Напротив – ние сме били поробени цели 500 години, когато Западът е експлоатирал своите колонии. Защо тогава ежедневно се унижаваме да наричаме тези страни „бели“?!

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n