Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Българчета ще се надпреварват нагоре по 894-те стъпала към Паметника на свободата

svnГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Областната администрация в Габрово и колегите им в Стара Загора набират ученици на възраст между 10 и 17 години за участие в състезанието по изкачване на стълбите към

Паметника на свободата на историческия връх Свети Никола. Крайният срок за записване е до 25. юли, а самото състезание ще се проведе на 23. август като част от kационалното честване на 142-годишнината от славната Шипченска епопея.

То е в две възрастови категории: V – VIII клас и IХ – ХII клас, момичета и момчета. Регистрацията на участниците започва от 9:30 часа в деня на събитието – 23 август, с представяне на документ за предсъстезателен медицински преглед по образец. Стартът ще бъде даден точно в 10:30 часа, като изходната позицията е подножието на стълбите. Финалът на надпреварата е след изкачването на стълбите от всички участници, като първите трима в съответните възрастови групи ще получат награди. Заявки за участие може да се подават във всяко едно Регионално управление по образованието за съответната област в страната или на e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., до 25 юли. И тази година се чака над 200 смелчаци да се впуснат в състезанието.

В миналогодишното издание на надпреварата 24-годишният Пламен Любенов от Варна, който през 2016 г. спечели „България търси талант“, успя да изкачи стъпалата на връх Шипка на ръце. Въпреки че е в инвалидна количка, младежът танцува прекрасно, играе баскетбол и всеки ден се стреми да доказва, че за силата на човешкия дух и воля няма невъзможни неща. „Винаги съм искал да изкача тези стъпала на ръце – невероятна емоция“, написа миналото лято младежът на Фейсбук профила си и сподели видео от постижението си.

Точно 894 стъпала водят до заветния Паметник на свободата на Свети Никола, чийто основен камък е положен на 24. август 1922 г. – по време на честването на 45-годишнината от героичната защита на шипченския проход. Самото строителство започва 4 години по-късно – през август 1926 г. Технически ръководител на обекта е арх. Ив. Данчов, който изготвя работните чертежи, детайли, шаблони и пр. Контрольор на място при изпълнение на работите (инвеститорски контрол) е арх. Генчо Скордев от Казанлък. Екипът на първия главен майстор на строежа – Илия Пенев Мъглов от Дряновско, се уплашил от суровите условия и късите срокове и още първата година се разпаднал. Величавия паметник завършил търговищкият майстор Пеньо Атанасов-Бомбето от с. Дралфа, Търговишко, който бил призован спешно на зарязания обект от обществения съвет. Легендарният дюлгерин, който не свалял култовото си бомбе и в най-големите летни жеги, успял да събере куп именити майстори от Габровско и Казанлъшко и създал невероятна организация на работа. Каменната кула е завършена в груб строеж през лятото на 1929 г., но поради липса на средства паметникът е завършен окончателно през следващите години. Според първоначалния проект бронзовият лъв, отлят в софийския военен „Арсенал“ по проект на скулптора Кирил Шиваров, е трябвало да бъде поставен най-отгоре върху паметника.

По предварителния план паметникът е трябвало да бъде издигнат на Орлово гнездо, на мястото на най-тежките и най-жестоките боеве за Шипченския проход. За да бъдат запазени скалите на Орлово гнездо като историческа светиня, а и заради наложителните скъпо струващи подпорни стени и подравнявания, обаче е била избрана съседната височина – връх Свети Никола, който се издига над прохода и се вижда отдалече от всички страни.

Външните размери при основите на паметника наложил изкопът да се направи достатъчно дълбок, за да се получи площ от около 300 кв. м, т.е. височината на скалистия връх е била снета с около 3 м. Теренът – компактна скала, е разбиван с т.нар. „взрив габровит“, пренасян от двама души с магаре от габровската фабрика „Еловица“. Дървеният материал, стоманените греди, циментът и желязото са докарани до гара Казанлък с влак. От Казанлък до село Шипка (б.р. днес град) превозването им се извършва с камиони, а от селото до върха – с волски коли или коне по стария стръмен и разрушен път. Пясъкът е добит от коритото на река Тунджа и околностите на село Енина. Превозен е с коли до с. Шипка и оттам, насипан в чували или газени сандъчета, с коне и мулета е изкачен до върха. Градежът се извършва с местния синкав камък – доломит. Добиването му започва още с откриването на строителния сезон през 1927 г. от кариера на няколкостотин метра източно от върха. Поради невъзможността да се използва експлозив каменните блокове се изваждали ръчно с лостове. 1 млн. кг пясък са използвани в градежа. По приблизителни изчисления за постройката на паметника са направени общо над 5 хил. куб. м каменна зидария и пълнеж от бетон и железобетон. Над 5 млн. лева са стрували по тогавашни цени строително-монтажните работи по Паметника на свободата. Неговото официално откриване става на 26. август 1934 г.

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n