Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Българинът между „Можеше да бъде и по-добре“ и „можеше да бъде и по-зле“

bgИвайло ЗНЕПОЛСКИ

Мненията на повечето българи за състоянието днес се колебаят между две народни мъдрости: "Можеше да бъде и по-зле" и "Можеше да бъде и по-добре". Колкото и да изглеждат

противоположни, и двете мнения изразяват едно и също нещо - поносимост на настоящето, съгласие с поетата посока на развитие. Но на тази база привържениците им изграждат различни конотации. Хората с мнението "Можеше да бъде и по-зле" се задоволяват с по-малко и се опасяват от резки промени, скептично са настроени към политиката и политиците. Това е мнението на песимистите, задоволяващи се със статуквото. Хората с мнението "Можеше да бъде и по-добре" са по-активните и критично мислещите, те не се задоволяват толкова лесно, дават си сметка за изпуснатото, за неоползотворените възможности. Това са по-скоро опозиционно настроени хора. И двете мнения са легитимни и еднакво полезни, защото както без някаква степен на трезвост и реалистичност, които осигуряват относителна стабилност, така и без наличието на неудовлетвореност и желание за действие, за нещо повече и различно - общественият организъм не би могъл да функционира пълноценно. Сумарно мнението ми е, че в съзвучие с националната традиция България се развива със закъснение, но в правилната посока.

Историята се раздипля на множество различни епизоди и всеки от тях вероятно ще съхрани памет за своите мини-герои. Така че днес никой не може да каже със сигурност кой ще запази по-дълго ролята си на историческа личност. Но от днешна гледна точка поне три фигури, по различни причини, претендират за по-трайно присъствие.

Първата от тях е Желю Желев - най-изявеният дисидент, създател на Клуба за гласност и демокрация и пръв председател на СДС, първият демократично избран президент. Вторият е Андрей Луканов - централна фигура в дворцовия преврат, който в по-голяма степен от другите "пучисти" беше разбрал, че е свършено с мечтата за демократичен социализъм; стратег на българския капитализъм, чиито задкулисни сметки опорочиха постигнатия демократичен консенсус и предопределиха криминалния елемент в прехода. Третият е Иван Костов, който пое всички рискове за промяна на икономическия модел, проведе решително приватизацията, спасявайки държавната собственост от диво разграбване, а страната - от пълния банкрут, към който я тласна неоетатизмът на правителството Виденов. Тази приватизация е много критикувана за задкулисни договорености, за липса на механизми за ефективен следприватизационен контрол, довели до деформациите, които я съпътстваха, но въпреки всичко, тя отвори пътя към едно съвременно пазарно стопанство. Костов ще бъде запомнен и с това, че като лидер не успя да удържи интегритета на СДС, предизвика последното голямо разцепване и така разруши и двуполюсния политически модел от първите години на прехода, който беше много сполучлив за ситуацията в България.

Не съм сигурен, че към този списък трябва да прибавя и Бойко Борисов, най-дълго управлявалия през тези 30 години, тъй като по негово време държавата, вече член на Европейския съюз (външно признание, че основните задачи на прехода са изпълнени, че демократичните основи и пазарните механизми са поставени), навлиза в нормалността. На дневен ред са вечните социални проблеми и усъвършенстването на изградените системи - административна, икономическа, правна, образователна, здравеопазване и т.н. Все повече вниманието се насочва към всекидневните проблеми и дори проблемите на неголеми групи граждани. Можем да кажем, че политиката все повече става политика за индивида.

 

----------------------------------

Професор Ивайло Знеполски е един от емблематичните български интелектуалци през последния половин век – философ, културолог, семиотик, теоретик на киното и литературата. През годините на прехода акцент в научните му интереси е изследването на близкото минало, като оглавява едноименен институт с респектираща издателска дейност. Проф. Знеполски подържа активна гражданска позиция с отчетливи политически измерения в десния регистър. Бил е министър на културата в две правителства.

 

   Lema BG

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n