Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Македонският президент с обширно интервю за БГНЕС

pendГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

България ни измъкна от тоталната изолация. Никола Груевски възстанови най-мрачната антибългарска пропаганда на бивша Югославия. Истинско историческо отклонение

беше наследникът на ВМРО да се чувства по-близък до Белград, вместо до София. Липсата на пътна инфраструктура между София и Скопие ни пречи да излезем от тази мъгла и да осъзнаем и осмислим историческите факти. В Скопие има десетки сръбски медии и нула български. Не искам и да чувам за някаква четвърта Югославия. На този етап “малкият Шенген” е в структурна безпомощност.

Това са само част от посланията на македонския президент Стево Пендаровски в интервю за Агенция БГНЕС.

“Малкият Шенген“ има

структурни слабости

Неотдавна изразих личните си резерви по отношение на „Малкия Шенген“. За нас те са преди всичко в областта на европейската интеграция. Идеята за „Малкия Шенген“ беше обявена официално на 11-12 октомври в Нови Сад, само няколко дни преди отрицателната позиция на френския президент Еманюел Макрон и по същество на целия Европейски съвет за започване на преговори с Европейския съюз за членство. На пресконференция на 18 октомври той обясни решението си и ни нарече „съседи“, но институционално ние не сме съседи. Съседите на ЕС са страните от „Източното партньорство“, като Молдова и страните от Северна Африка. Ние сме част от Европа и когато един ден изпълним критериите, ще станем пълноправен член на тази Европа. Когато видях идеята за „Малкия Шенген“ забелязах, че тя съдържа основните принципи на така нареченото Европейско икономическо пространство. Ако това е един вид обезщетение за това, че не станахме членове на ЕС, ще кажа – не, благодаря за тази инициатива.

Всички политически лидери в Македония, включително премиерът Зоран Заев, който участва в двете срещи, посветени на „Малкия Шенген“, се съгласихме, че няма да приемем тази инициатива, ако тя е компенсация или алтернатива на членството ни в ЕС. „Малкият Шенген“ има структурни слабости и не трябва да бъде нова Югославия.

В политиката празните пространства

веднага се запълват

В политиката, особено в международната политика, правило номер едно e, ако една организация или голяма държава остави празно място, друга ще го запълни. В нашата ситуация, ако ЕС остави това пространство, не говоря само за Македония, а за целите Западни Балкани … ще се образува стратегически вакуум. Той ще бъде запълнен за много кратък период от време от други страни, дори и да не искате. Смятам, че ЕС схвана грешката си, която направи през октомври.

Ако ЕС и на срещата на върха в Загреб на 6 май, която е планирана по време на хърватското председателство, по някаква причина не вземе политическо решение за започване на преговори, тогава проблемът ще стане още по-голяма, защото ще стане ясно, че ЕС няма намерение да се разширява бързо със Западните Балкани.

България ни измъкна от изолацията, а Груевски възстанови югославската агресия срещу София

Не е преувеличение квалификацията, която Зоран Заев често дава за ролята на Бойко Борисов и настоящото българско правителство през последните две години, според която българският премиер заедно с Ципрас са помогнали да излезем по-бързо от международната изолация. Наистина смятам, че договорът за приятелство с България, колкото и да изглежда, че е нещо обикновено трябва да подчертая, че когато ние го подписахме, ние току-що бяхме се освободили от един тежък авторитарен режим на Никола Груевски, а това не бе просто един антизападен режим, но и антиалбански и с антибългарско настроение. По онова време всичко, което идваше от София, напомняше на най-лошите времена от комунизма. Когато се разказваха вицове за българите, когато се подигравахме с българския народ чрез пропагандата на комунистическия режим. Груевски на практика реставрира тези времена и е исторически парадокс той, който твърди, че е наследник на историческото ВМРО задълба в такава антибългарска риторика и поведение. Трябва да знаете, че за Никола Груевски България като държава не съществуваше…

За Груевски Белград бе приоритет

Не искам да се задълбочавам надълго и нашироко от тази позиция, на която съм. По-рано като експерт и професор съм казвал това. И така това беше най-голямата историческа девиация Белград да бъде по-близък от София на лидера на историческото ВМРО. Тук спирам.

Договорът за добросъседство беше подписан на 1 август 2017 г. само два месеца и половина след съставянето на правителството на Зоран Заев. Атмосферата беше все още такава, каквато беше по-рано, не беше променена. Ние нямахме време да кажем, че хората там на Изток от нас не са наши врагове. България е страна-член на ЕС от дълго години, а също така и на НАТО, и че, като изключим солунското пристанище, е нашата най-близка врата към Европа.

Признаването на независимостта на Македония през 90-те години на миналия век беше категорична заслуга на президента Желю Желев и помощта, която ние получихме, след като Гърция наложи ембарго в продължение на година и половина. Тогава, според данните на Световната банка, нашата икономика загуби около 60% от БВП. Не можем да забравим приятелската помощ на България и Турция, която те ни оказаха тогава по Коридор №8, който никога не се направи докрай и това е наша грешка, не ваша. И искам да кажа, че в такава атмосфера не беше никак лесно да се направи такъв договор. Беше тежко. И въпреки, че този договор беше на 90% същият договор от времето на премиерите Любчо Георгиевски и Иван Костов през 1999 г., беше тежко от политическа гледна точка да се обясни на нашата общественост, която беше свикнала да чака само неприятелски действия от София. В това се състои голямата заслуга и на Борисов, и на Заев в този момент.

Заев и Борисов са нестандартни политици,

без исторически товари и емоции

Ако двата коридора заработят на 100% от капацитета си, това ще допринесе значително за икономическото развитие на страната. Гарантирам ви. Не оспорвам аспекта на сигурността. През 1992-1994 на нас ни бяха наложили блокада. Без помощта на приятелските държави, щяхме да умрем в икономически смисъл и като държава щяхме да бъдем сериозно дестабилизирани. В икономически план ние нанасяме големи щети на нас, защото вие имате други коридори, по които се свързвате с останалата част на света, включително с Европа, които ние нямаме. Ние нямаме излаз на море. През изминалите 30 години нещо беше започнато, но не е завършено. Това е срамно за всички нас, които бяхме на власт в Скопие през последните 30 години.

Дълги години съм се занимавал с въпросите на сигурността и ще ви кажа, че НАТО не ни приема не заради страх от нашите съседи, а заради новите заплахи. През последните години сме подложени на страшна политическа пропаганда с всички тези фалшиви новини, един нов феномен или така наречените хибридни заплахи. Не можем да се отбраняваме, ако нямаме помощ от съюзниците. Не говорим за традиционни войни. Никой няма да ни нападне. Около 140-150 наши граждани се сражават по бойните полета в Сирия, Ирак и Близкия изток. Обменяме информация със страните от НАТО, които ни информират за това с какво оръжие и навици ще се завърнат тези бойци. Обмяната на информация с нашите съюзници от алианса вече се осъществява на по-високо ниво, отколкото през миналата година.

Не бих искал да говоря надълго и нашироко по тази тема. Не съм вчерашен в политиката на Македония. Не за пръв път заемам пост. Между впрочем съм имал щастието и привилегията да работя и с Борис Трайковски, и по-късно с Бранко Цървенковски, т.е. на най-високо политическо равнище, мога да ви кажа, че стереотипите са по-силни от политическата реалност. Не искам да излезе така, че чета на някого лекции. Аз съм последния, който трябва да го направи това. Ние за първи път със Зоран Заев и Бойко Борисов получихме нестандартни политици, без исторически товари и емоции. Аз мога да кажа, че става въпрос за гигантски товар от комунистическото време, който за съжаление през този дълъг и мъчителен преход не бе прочистен и преди всичко в образователния процес. Може да говорите и с Любчо Георгиевски и с други премиери, но аз твърдя, че нашите учебници по история не само по отношение с България, но и по отношение на Запада са същите. Пропагандата в бивша Югославия, която твърдеше, че ние имаме най-съвършената система. Днес ние имаме хора на средна и по-стара възраст, които за съжаление “учат” и по-младите, че е лошо да си богат, че всички богати на Запад са престъпници. Аз съм потресен, че след толкова години като професор в университета, видях, че дори и сред по-младото поколение съществува този колективизъм като дух, а те са специфични за комунизма. За съжаление и в двете държави тези комунистически матрици са много силни, включително и комунистическата историография до 90-та година, те са мощни и при вас и при нас….

В Скопие имате десетки сръбски

медии и нула български

В Скопие никъде не можете да си купите нито един български вестник. Няма нито един български канал, включително и по сателита. Още преди пет години писах, че в София се провеждат панаири на книгата, които са пет пъти по-големи от Солунския и Белградския. Малко хора знаят, дори и най-младите, че в близост до София има филмови студия, в които се снимат филми и копродукции с най-големите холивудски актьори. Броят на филмите, които се снимат там е по-голям, отколкото на цялата филмова продукция в Централна и Югоизточна Европа. Е сега, защо нашите хора не знаят това? Защо ние политиците не правим така, че това да бъде достъпно до македонските граждани, който искат да четат книги, който искат да гледа филми, който иска нека да отиде в София. Аз говоря за обикновените хора от двете страни на границата, които не могат да разберат, че от едната страна имаме само врагове, а от другата само приятели, така както внушаваше югославската пропаганда десетилетия на ред.

Защо нямаме ЖП линия, защо нямаме магистрала, пътуваме три часа и половина, за да минем 220 км. от София до Скопие. Не знам дали знаете, но същото е разстоянието от Скопие до Солун, но то се минава за по-малко от час и половина. Това е грешката на политиците. Аз съжалявам, че днес македонската младеж знае всички сръбски футболисти, чалга звезди, а не знае за нито един български артист и спортист. Те не знаят за нито един гръцки артист или спортист, също. И да не говорим за Косово и Албания. Това е грешката на политиците. Не може да твърдим, че не е време. За да дойде времето ти като политик трябва да създадеш средата, а ние не сме я направили до момента… с малки изключения. И Любчо Георгиевски имаше нестандартно мислене, но не направи нестандартни политически ходове. Политиците трябва да създадат среда, за която да се запиташ: Абе защо не сме били в София…

За тези 30 години ние не построихме инфраструктура към България, Македония няма магистрала и до Прищина. Ние не създадохме и човешката инфраструктура, нито новата историческа инфраструктура, защо? Защото имахме политици каквито ги описахме до момента. Ако бяхме направили модерна магистрала до София, ние по-дълбоко щяхме да задълбаем при разчистването на историческите мъгли….

Имаше скромни опити за реабилитация, за които комунистическата пропаганда твърдеше, че са били чужди шпиони, а всъщност те са били борци за македонската кауза. За първи път през 2000-та година имаше опит за отварянето на архивите на комунистическата държавна сигурност. Тогава започна с много ограничения процесът на лустрация, но само след година всичко приключи. А досиетата бяха предадени в архива на Македония, със зачеркнати и заличени имена на доносниците, включително и на полицейските служители създавали тези досиета. По времето на Груевски, това се превърна в борба срещу политическите опоненти. На практика по негово време бяха укривани истинските доносници, близки до семейството му. На практика истинските борци за македонската кауза, бяха представени за доносници, а истинските агенти бяха скрити под чадъра на ВМРО – ДПМНЕ. Той на практика компрометираше самата идея за лустрация.

Има хоризонт за автокефалност на МПЦ

В една светска държава аз няма как да бъда най-компетентния по църковния въпрос. Лично следя този въпрос доста отдавна. Да припомня и за една среща на починалия бивш президент Борис Трайковски и неговия разговор с Вселенския патриарх Вартоломей през 2002 г. Тя бе една много интересна среща, която продължи 1 час и 45 минути. На нея се говореше за статута на Македонската православна църква /МПЦ/. Кое бе необичайното на тази среща? Трайковски каза на патриарха – аз съм протестант, но искам да помогна на моята църква и той се бореше лъвски за нея. Да кажа открито днес имаме един пробив в тази посока и отчасти направихме крачка напред с Преспанския договор. Днес имаме нови хоризонти, не само с евентуална подкрепа от страна на Българската православна църква, а въобще в православния свят. Всички знаем, че имаме противопоставяне от страна на Сръбската православна църква /СПЦ/ срещу нас. През всички тези години и десетилетия зад СПЦ стоеше Гръцката православна църква и спорът за името.

Предстои среща с Радев

Имам покана от българския президент Румен Радев да посетя София. С него имаме принципно съгласие и той знае моята позиция. Съвместната историческа комисия не работи с желаното от двете страни необходимо темпо. Решихме да изчакаме – да видим евентуални положителни развития на тази комисия и след това да имаме с какво да се похвалим. След София аз искам да посрещна Радев в Скопие. Трябва да ви кажа, че и в двете държави работим интензивно за създаването на атмосфера за по-свободно и пълно зачитане на историческите факти. Но, ние не може да работим вместо историците.

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n