Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

С изключение на всички останали, твърди първият демократично избран премиер Филип Димитров

filГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Вие сте първият демократично избран премиер на България, г-н Димитров. От началото на промените до днес как Ви изглежда нашата страна?

- Мисля, че разликата е огромна, това всеки

човек, ако не е сляп или злонамерен, би трябвало да може да го види. България извървя дълъг път. Нищо на този свят не е съвършено, сигурно има много неща за дооправяне, много кусури могат да се намерят… Но като цяло България е една страна, която има своето място в Западния свят, която принадлежи към това, към което повече от столетия са се стремили нашите предци. Тя е една страна с функциониращи демократични институции. Тука обикновено някой скача и пита: Ама еди-какво-си съвършено ли е? Не, не е съвършено, както и демокрацията не е съвършена. И аз в такива случаи упорито и настойчиво цитирам отново и отново онази фраза на Чърчил: „Демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички останали“… Така че – да, винаги има какво още да се желае, България започна от едно твърде незавидно положение и в момента разликата е огромна.

Вашето правителство всъщност беше правителство, което следваше политиката на смяна на системата. Смятате ли, че тази смяна стана по възможно най-добрия начин?

- Много е трудно да се отговори на такъв въпрос, защото той се свежда до какво щеше да бъде, ако би било… Виждаме, че във всички европейски страни, в които бяха извършени такива големи промени, в които имаше антикомунистически революции, съществува голяма доза неудовлетвореност ту за едно, ту за друго. Никой не е намерил съвършения път, мисля, че ние направихме това, което можехме да направим в тази историческа обстановка, в този контекст и при наличните очаквания на българските граждани. Сигурно някой би могъл да направи нещо по-добро, но за съжаление го е нямало на терена…

 В този смисъл не съжалявате ли за вота на недоверие, който поискахте тогава? Смятате ли, че можеше и без този вот на доверие нещата да тръгнат в друга посока?

- Значи, откровено казано, всеки път, когато чуя за този вот на доверие ме докарвате почти до сълзи. Значи, вотът на доверие беше най-естественото нещо. Благоприятните последици от него бяха, че СДС оживя и успя да направи после второ правителство, което придвижи нещата още по-напред. Някой явно си фантазира, че властта е нещо, което си го слагаш в джоба и си го носиш със себе си. Няма такова нещо, властта зависи от конфигурацията на представителните институции. Ние бяхме загубили мнозинството в парламента. Имаше един-единствен инструмент, с който можеше да бъде предизвикано или разклащане на пластовете и спечелване на малко време, или разпад на парламента и нови избори. И трети вариант – тази операция да не успее. Този единствен инструмент беше вотът на доверие и аз го използвах… Той не доведе до тези желани последици, но нищо в политиката не е гарантирано. По-добре ли би било, ако бяхме останали да си чоплим ноктите и да не можем да направим нищо, без мнозинство. Тогава просто бихме се снабдили с етикета „тия за нищо не стават“…

Развитието на СДС през последните години не вдъхва оптимизъм…

- Аз даже съм учуден, че продължаваме да говорим за СДС… Защото ако погледнете в другите източноевропейски страни – нима може да посочим съществуваща „Солидарност“ или Гражданския форум, или партията на Антал в Унгария?! Никоя от тези формации, които реализираха промените в своите страни, не успя да оцелее. Историята е жестока, но ние едва ли имаме основания да ѝ се сърдим. Въпросът е, че България продължи да върви напред, макар и със сътресения…

Припознавате ли ГЕРБ като днешното „дясно“?

- Да, очевидно – щом ти си член на ЕНП, водиш политика, която в крайна сметка следва тези стандарти и хората те избират три пъти… Вероятно трябва да приемем тъкмо това. В момента голямата партия, представител на десницата е ГЕРБ и в това не може да има абсолютно никакво съмнение. Всичко останало са коментари кой бил автентичен и кой не бил. Но фактът е налице…

В този контекст до каква степен вашият модел на управление се доближава до днешния модел?

- Аз имах повод да казвам на няколко пъти, че неща, които моето правителство се опита да започне, бяха направени през последните десетина години. И това е причината аз да мисля, че България сега се намира в това благоприятно положение. Не може да се изисква всички неща да бъдат поставени по еднакъв начин. Но, когато чуя да се говори, че в България имало диктатура или други подобни чудесии, аз недоумявам. Защото когато човек говори за политика трябва да си дава сметка, че политиката не е проект – в смисъл сега ще направим нещо, за което ще ни дадат едни пари и след това ще отчетем свършеното в един доклад. Политиката е преди всичко въпрос на доверие. В политиката хората не могат да решават всеки един проблем… и когато се опитват, обикновено резултатите са трагични. Затова има представителни институции и те избират някого, на когото дават своето доверие. Това означава, че трябва да е ясно кой ще извършва определена дейност. Именно гласът на хората е това, което определя приемливостта или неприемливостта на един модел. Иначе казано – ако те избират три пъти, това показва, че по някакъв начин отговаряш на това, което хората очакват от тебе.

Как ще коментирате посещението на Бойко Борисов в САЩ?

- Ако правилно се сещам, има трима български премиери, които са влизали в Овалния кабинет… И единият от тях прави това няколко пъти. Това само по себе си е доста впечатляващо. Второ – мисля, че е много опасно, когато резултатите от външнополитическите действия се мерят на килограм. Посещението в Белия дом не е като да отидеш в „Билла“. По-важно е не това, което донасяш със себе си, а това, което оставяш след себе си. Тоест, отношението, което си създал, доверието, което си събудил, перспективите, които са се начертали. С две думи, посещението на Борисов в Америка е нещо много положително.

Затворена страница ли е за Филип Димитров политиката?

- Ами да. Мисля, че това е нещо, по което никой не трябва да има съмнения… Разбира се, като всеки човек и аз следя случващото се в политиката и си имам своите убеждения. Но да участвам активно в политиката, мисля че времето ми по един много категоричен начин е минало…

Какво можем да направим за декомунизацията на обществото ни? Прие се закон, който обяви комунизма за престъпен и се спря дотам…

- Законът е нещо, за което много хора казват, че имал чисто декларативен характер. Но той е основа за тълкуването и прилагането на другите закони, включително и някои решения, с които бихме могли да се сблъскаме и в тълкуването на съответните институции. Така че, законът е факт и по него не може да има никакви съмнения. Оттам нататък това, че спомени за един престъпен режим могат да бъдат мили за някои хора, това е нещо, в което аз не бих си позволил да навлизам. В крайна сметка има хора, които възхваляват различни разбойници от различни епохи, правят се филми за тях и се забавляват чудесно. Натрапването в очите на публиката на знаци, свързани с този режим, разбира се е неприятно. Очевидно представителните ни институции трябва да решават докъде да са границите и дали тези знаци не накърняват някакви принципи на обществото… Знаете, че в доста европейски страни има законодателство срещу тези, които отричат холокоста. Има някакъв набор от истини, които не могат да бъдат пренебрегвани.

 

 

 

sa

 

   Fluida

lo

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n