Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

За българското спасяване на Европа и Русия, и за благодарността

terРумен СТОЯНОВ

Хан Тревел, син Аспарухов, е вторият самодържец на Дунавска България и първият български светец. Канонизиран в Източното Православие и в Западната Църква под името

Тривелий Теоктист, защото през 718 г. с войската си разгромява арабите край Цариград и по тоя начин България спасява християнска Европа от мюсюлманска напаст. Значи: отрязваме им пътя през Балканския полуостров, ала подновяват напъна си да завладеят Стария материк, тоя път в Иберийския полуостров. За разлика от нас, испанците не удържат напора и пришълците остават в новозаграбените земи 700 години. Карл Мартел в сражение при Поатие, 732-а, ги надвива и те господстват само под Пиринеите. Западна Европа отлично помни, че дължи на франкския владетел възможността да просъществува християнска. Но Тервел днес не бива поменаван там като избавител на континента. И то не трябва да ни учудва: защо инородци ще му отдават почит в своите учебници по история, щом ние, потомци негови, му направихме паметник едва през 2018-а, по случай 1300-годишнината от съдбовната битка? По време на соца бяха наиздигнати стотици паметни знаци, но ред за Тревел не дойде. Партизанин, убит може би защото не е бил добър боец, партията го увековечаваше и то с пари не от членските вноски, а общонародни. (Припомням: комунистите започнаха въоръжена борба кога Хитлерова Германия нахлу в Сталиновия SSСР, тоест грабнаха пушки да бранят чужда страна). И още: мигар Тервеловият подвиг е по-маловажен от онова, което на сцена извършил е актьор, та в негова чест ей го - паметник?

Чингис хан владее 12 милиона квадратни километра. През май 1223 г. при град Калка той побеждава Киевска Рус и я чака покоряване. Обаче волжките юначни българи, на чело с кан Габдула Челбир, през есента нанасят първо и последно – единствено – поражение на страховития монголец. Скрършен бил до тогава неудържимият негов устрем. Туй велико геройство има двойно спасителна последица: благодарение на съплеменниците ни Златната орда не прилапва Русия; може би Европа? Та: кога бившият ни Голям Брат припомня, че ни е освободил в 1878-а от турците, нужно е да го братски подсещаме: ние доста по-ранко сме ви предвардли от монголците. Видяно така (е как инакояче, ако искаме да сме честни към истината, сиреч фактите?) с Освобождението Русия ни се отблагодарява за огромнейшото и не преходно добро, което ние българите изпреварващо сме й сторили. Защо тъй удобнинко в Москва и въобще из най-обширната страна го забравят? Оная разгромна схватка носи обозначението Овнешка битка. Понеже ханът Чингис трябвало да извърши унизяваща го разменна сделка с българите: дал 4 000 овни, срещу които му върнали пленените 4 000 воини. Намекът е повече от твърдек: на бойното поле един монголец струва колкото един овен.

По същински същия начин руснаците забравят (имперски Алцхаймер, държавна артериосклероза ли?), че по-рано извършили сме им още тринки дребнъцки добринки: обдарили сме ги с азбука; с християнски свещени къниги; осенили сме ги тоже с Православието. Вярно ли думам или злохула изричам? Ако не лъжа, нека турим в едното блюдо на везните Освобождението (с решаващо румънско участие в превземането на Плевен и с опълченско на Шипка), а на другото: азбуката; християнските първокъниги; Православието; Овнешката битка и да видим кое от двете блюда ще натежи повече, тоест кое ще удари дъно, каквото ние дали сме на руснаците, или те каквото нам.

Толкова ли е сложна, мъчна горната равносметка, че не я оповестяваме на всеслушание? Оти я тулим: от нас, от синовете, дъщерите, внуците ни? От кого, от какво ни е страх? От собствената ни съвест? От руската? Нали самси народът наш насущний ясно казва: право, куме, та в очи, (c моя добавка) па когото ще да го боли. Пък и друго, ала никак на последно място: ако не бяхме ние българите погромили хана Чингис, дали щеше днес да има Русия в тоя ѝ вид? Ако не, дали щеше тя да ни освободи? Ако не бяхме ѝ даром дар дарували сладчайшите кирилски букви, какви ли участ щеше да споходи братушките? С какви букви щяха да пишат, че са ни от турско робство отървали? Какъв щеше да е прекрасният руски език без иженарицаемите две „южнославянски“ влияния – в действителност български – върху него и чрез него върху руската култура? А без Православието, разпространено там първем, основополагащо, от български духовници?

Русофили, русофоби? Нека бъдем истинофили. Както повелява Православието.

Какво твърдят руснаци, едва ли сме в състояние да го променим. Обаче посредством образованието и осведомителните средства в обществото ни трябва открито, ясно да битува стореното от Тервел и Овнешката битка.        

 

 

   Fluida

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax