Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Досежно зависимостта между виртуалност и детерaждане

bebeРумен СТОЯНОВ

В любезното отечество мнозина въпият (друг е въпрос дали правят нещо полезно) относно тревожния спад на дяца. Аз не искам да остана, ка щяло, надире, та въздигам гласец,

ала от по-инакъв ъгъл: смартфон и детеродство. Че какво ли общо имат двете, пък и възможно ли е? Очевадното нежелание у младите българи да отимват маляци е съвкупност от причини, а не само дай пари - нá ти отроци. Не съм чел досежно зависимост между виртуалност и детерaждане, та от няма и къде излагам собствено мненийце.

           Електронната гяволийка предоставя до скоро невъобразими сгодности да чуваме, виждаме, научаваме какво ли не. И най-вече дава смайващо преизобилие от забавления. Всичко то, наистина изумително, поглъща грамадна част от времето и вниманието на подрастващи, подрасли. Край неизчерпаемия порой от мамливости, коя през коя по-невероятни, бъдещо родителство яко избледнява, ей го непривлекателно, даже невзрачно, мижаво, губи нявгашна сила. Какво ще ти предложи майчинство, бащинство в съпоставка с виртуалния потоп от багри, движения, звуци, с които залива те смартфон, лайфтоп, компютър, плазма? Какво му е хубавото на там някакво същественце, дето само ака, чишка, реве и те буди по няколко пъти нощем ради стомашни болки, зъби никнещи? А до като беше ти бременна и надула пъпа бавно пристъпяше, други се кефом кефеха, изпълнявайки повсеместния клик, вик, повик, зов, повеля забавлявай се, забавлявай се, винаги, във всичко; някой някъде с подобна стръв подканя ли стани майка, стани баща? Не? Що така? Мигар наистина вярваш, любомъдрий, че тоя ужкимен пропуск случайно е случаен?

           Я какви чутовни удоволствия те чакат, пък ти кюташ дома, сменяш памперси, дондуркаш, треперукаш, ибо потомчето за кой ли път боледува. Да го носиш девет месеца под сърце, да го израстеш, направиш човек е къде-къде по-трудоемко и времеемко, а най-вече: отговорно. Като зяпаш зяпалчета по тевета или мяташ волно къчове по д(p)искотеки, не поемаш никаквичка никаква отговорност, караш я на хахо-хихо, веселия до шия, пък с тия ситните непрекъснато си на щрек: да не се удари, да не се изгори, да е по нормата, да учи добре и какво ли не, твоите задължения към него брой нямат, чет още по-малко. Неразлъчният смартфончо иска само да шаваш с пръстета двенки, нищо повече, образцово послушняче/примерняче, никакви ядове не ти отваря, ни кашлица магарешка, ни запек, с него всичко ти е шест, как да не изпитваш най-топли чуфства към него, вместо да водиш твое дете за ръчица, стискаш в длан Смартфончо, той е чеденцето твое и не ти него, а той тебе води.

           Би било несправедливо да хвърля връз обичния смартфон цялата вина за населенския провал, той се дължи на куп обстоятелства и не възнамерявам да ги помена всички, само ще напомня, че всепоглъщащата виртуална зависимост пряко допринася людете ни да не стават бащи, майки. Най-голяма е обаче заслугата на мощната, давеща развлекателност. Самси Бог казва “плодете се и се множете“ (Битие, 1:28), а не забавлявайте, забавлявайте се. И още: когато говорим за осъществяване на младите, за мечтите им, случайно ли пропускаме да включваме родителство?

           Е какво, да забраним употребата на смартфони, ще бъдат предоставяни само на вече татковци, мамчета? Съвсем никак не: просто да сме наясно кое как е и защо е.

           Надежда има да променим съществуващото положение: щом един прекрасен ден вземем да се размножаваме виртуално.

 

 

   Fluida

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax