Гласът на България

Шшшт, по-тихо ма како – уплашихте ми котарако!

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Не е тайна, че у нас всички разбираме от всичко. Ние нямаме нужда някой да ни казва или пък да търсим каквото и да било в някаква си Гугъл търсачка… "Аз много добре си знам пътя! Тръгнало то да ми обяснява от телефона накъде да завивам! А-а-ама ха!"

И още - изключителна грешка е да викаш майстори, техници и други там ШАРЛАТАНИ, които да ти оправят там нещото! Ти можеш сам да си го оправиш!

А ако не нацелиш фазата и нулата от първия път, то от втория със сигурност ще стане. Голяма работа!

„Капела мивката… И к’о кат’ капе? Да викна майстор ли? Ти луда ли си, ма?! Нали ти казах, че ще я оправя! Не е нужно да ми напомняш на всеки шест месеца!“

Такива майстори сме ние.

А стане ли дума за политика, футбол или варене на ракия. Охоооо! Извънземните да са ти на помощ, ако имаш различни виждания, мили мой!

Отричане на настоящите трендове

„Начи… зомбираха се с тея телефони! Само в телефоните си гледат!“

„И к’ви са ся тея простотии, дето ги дават по телевизията…“

„К’ви са тея музики, дето ги въртят сега…“

„Туй ся храна ли е?“

„Хоум офис… Туй работа ли е… Джиткаш там на няк’ъв компютър…“

… и още много други. Не си Българин, ако не кажеш (без да са те питали) как туй с’я нищо не е и за нищо не става!

Блянът по миналото

В допълнение към предишната точка, не може да не споменем и захласването по това какво е било преди…

„Едно време каква музика имаше… Сигнал… ФСБ… Тони Даче… ъъъ… Тони Димитрова… Туй с’я к’во е… Трап ли? КОЙ Е ТРАП, ВЕ?!“

А стане ли въпрос за политика и социална принадлежност: „По Байтошово време беше по-добре!“

Обърне ли се работата на спорт, „Ти не си бил да видиш 94-та година к’во напрайха наш’те на световното! Тея ся за нищо не стават!“

„Едно време к’ви домати имаше… Туй ся домати ли са?“

А ако нещо не ти е наред: „Твойто нищо не е… Едно време по к’ви опашки се редяхме…“ Даже и лошото ни е по-слабо от това, което е било ЕДНО ВРЕМЕ! Нищо не знаем ние днес…

Блянът по бъдещето

Да де! Ама българинът не е кон с капаци – не само назад поглежда той, ами и напред хвърля по 1-2 белтъка. Тъй като госпожата по литература не е пропуснала да му изрецитира „Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Вярно е, че се колебае колко пък хубав ще да е този живот – дали колкото „Лили Марлен“ или колкото парче на Тони Стораро. А може би колкото „Имаджин“ на Джон Ленън или „Черен влак се композира“? Но няма кой, кой да ти каже – и българинът върви и подсвирква си даже…

А най-лошото на цялата работа е, че ковидът умори много от старите и патили хора. Но, все пак останаха възрастни хора, които да прошепнат на внуците: „Дръж се, чедо, за ръката на Господа и няма да се загубиш в тоя шантав и объркан свят…“

ЧНГ, сестри и братя българи!

Благ е Господ и ако се оставим послушни на Неговата воля, блага ще бъде и Новата 2022 година. Амин!

----------------------------------------

С помощ и подръчкване от haha.bg