Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Българският етнос е 84.6%; турският - 8.4%, ромският - 4.4%

romkataГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Нови данни от последното преброяване бяха публикувани днес от НСИ. Към 7. септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.2 процентни пункта. Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Относителният им дял

намалява с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към третия по численост ромски етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година.

Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор „Не желая да отговоря“ са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.

В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села.

Българската етническа общност

преобладава във всички области

с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта.

Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%.

Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 25.0%, при 19.8% и 7.3% съответно за турската и ромската етническа група.

Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12.0%.

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при самоопределилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование.

За хората и вярата

Към християнско вероизповедание се причисляват 4 219 270 души в България или 71.5% от отговорилите на въпроса, зададен в рамките на Националното преброяване 2021. Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 души или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания са обявили че изповядват 6 451. Всеки десети няма вероизповедание или не знае към кое да се причисли. 305 102 (5.2%) души са отговорили, че нямат вероизповедание, а 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание. Други 472 606 (8.0%) са заявили, че не желаят да отговорят.

Сред християните преобладават източноправославните - 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът "друго християнско" са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса.

Вероизповедание и етнос

От хората, които се причисляват към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) - с католическо, 34 152 (0.7%) - с протестантско, и 107 777 (2.2%) - с мюсюлманско вероизповедание. Отговор "нямам" са посочили 245 845 (4.9%), а "не мога да определя" - 190 807, или 3.8% от самоопределящи се като българи. За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно вероизповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 15 622 (3.1%) не са успели да се самоопределят.

Сред хората от ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание - 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско - от 32 325 (12.4%), "нямам" вероизповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и "не мога да определя" - 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група. Най-висок е делът на хората, непожелали да посочат вероизповеданието си, сред ромската етническа група - 9.1%, а най-нисък - сред представителите на турската етническа група (4.0%).

 

  

rfhy 

   

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n