Гласът на България

Защо Зеленски е длъжен да уволни шармантната сексоложка, която назначи за посланик в България

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Вътрешните чатове на украински дипломати бяха разгорещени миналия уикенд. Служители на посолствата и Министерството на външните работи размениха слухове за Олеся Илашчук, новият посланик на Украйна в България. В неделя информация за това също попадна в медиите и каналите Telegram, а "Европейска истина" намери данни за новия пост и потвърди, че длъжността наистина е получена от човек, който не

е от дипломатическата система. Назначаването на посланици извън Министерството на външните работи като цяло е обичайна практика и не само в Украйна. Този факт сам по себе си не е нещо изключително; освен това някои от тези посланици са доказали своята ефективност.

Това обаче е друга история.

И когато властите оправдават президентския указ, като сравняват Илашчук с посланик Маркарова или други колеги, това е или манипулация, или неразбиране на проблема. Защото решението на президента за нов посланик в България ще има или лоши, или катастрофални последици. Този текст обяснява защо това не е преувеличение. Правителството, обаче, все още има възможност да избегне неприятности. През годините на управление на държавата сегашното правителство неведнъж е доказвало, че поне във външната политика умее да изслушва критиките и да поправя грешките. Решението за посланика, което означава унищожаване на и без това не идеалното положение на Украйна в България, трябва да бъде отменено.

За съжаление, няма голяма сигурност, че правителството ще предприеме тази стъпка. В момента Зеленски отказва да дефинира очевидното и измисля оправдание за едно очевидно грешно кадрово решение, способно да нанесе сериозни щети на страната. Струва си да разберем каква е опасността, защо България се съгласи с назначаването на посланика, което толкова възмути Украйна, и защо оправданието на МВнР за кадровото преместване е глупост.

Още повече че МВнР изобщо не стои зад това скандално назначение. Този текст е дълъг и подробен, но си заслужава да бъде прочетен до края. Включително и от самата новоназначена дипломатка, за да разбере какво ниво на предизвикателства ще трябва да преодолее. Или няма да ви се наложи – ако здравият разум надделее в тази история.

Непубликуваната биография на посланика

„Сергей, трябва да изчакаш. Тя вероятно има някаква връзка с България. Това назначение не може да бъде толкова неразумно, колкото изглежда“, убеждава автора на тези редове един от украинските посланици.

Въпреки че сред висшите дипломати, които се събраха на президентската среща в Киев в края на миналата седмица, основната тема за обсъждане беше именно това кадрово решение - назначаването на Олеся Илашчук за нов посланик на Украйна в България.

Още в петък, преди публикуването на президентския указ, дипломати обърнаха внимание на непозната чернокожа жена, която дойде на срещата на украинските посланици с Владимир Зеленски в костюм с голяма жълта панделка (посланиците бяха помолени да се придържат към елегантен ежедневен стил стил, но не всички слушаха) и седеше в залата по време на цялото събитие - тоест, очевидно, тя също трябва да бъде посланик.

След като президентският сайт обяви назначаването на ръководител на дипломатическата мисия в България, дипломати започнаха да си изпращат линк към профила й във Фейсбук (тя го затвори няколко дни по-късно), където като специалности бяха посочени психология и сексология, имаше много публикации за пътувания до Гърция за обучение на психолози, като не се проследи връзка нито с България, нито с международните отношения. А в неделя станаха публични подробности около скандалното назначение.

Разбира се, вниманието на социалните мрежи беше привлечено преди всичко от споменаването на сексологията в самоописанието на новия дипломат и нейните публикации по тази „вирусна“ тема (въпреки че те не са основният проблем).

Но коя всъщност е Олеся Илашчук?

Ние се сдобихме от свои източници със съдържанието на нейната биография, която е била изпратена на българското дипломатическо ведомство в т. нар. "запитване за съгласие" - тоест по време на консултацията с приемащата страна за назначението.

Опитахме се да намерим този документ официално, като изпратихме запитвания до МВнР и обяснихме, че искаме да разберем какво свързва новоназначения първи дипломат с избрания за нея пост – но без успех. Защото всъщност нищо не свързва новоназначения посланик с международните дела.

Биографията на 46-годишната красавица, родом от Черновци е доста необичайна.

Трябва да се отбележи, че през живота си тя многократно променя професионалния си профил. Започва работа (поне официално по документи) на 17-годишна възраст - след като завършва училище, предпочита работата пред висшето си образование, което е много необичайно решение през 1993 г. Още тогава нивото ѝ на английски език (според официалната ѝ биография) е достатъчно, за да продължи да работи в училището като помощник-учител, а след това и като учител по английски език.

През 1997 - 2000 г. Олеся Илашчук захвърля педагогиката и се опитва да се занимава с журналистика в отдела за Буковина на IC TV. И после се премества в Киев, за да се занимава с бизнес, и то веднага на ръководни позиции. От 2002 г. работи в "Slavik Group Investment" като директор по международно развитие и връзки с обществеността (трябва да се отбележи: въпреки сходството на заглавието, тази позиция не е свързана с международни отношения, а по-скоро с журналистика и комуникации).

През 2005 г. има нова смяна на професията. Тогава бъдещият посланик свързва живота си със скъпоценните камъни и за това дори изкарва курсове в белгийска школа, който се занимава с обработката на диаманти. Новите умения бяха полезни първо в бижутерската компания "Gemma" (и отново - веднага в ръководната позиция на директор по развитието, а по-късно и на генерален директор); след това тя премина към Bulgari.

2013 е нова промяна в посоката. Олеся Илашчук става изпълнителен директор на "Академия за модерно образование" LLC, която управлява образователни институции. През 2015 г. става генерален директор на "СтарПак" LLC (профил на работа - производство на контейнери, опаковки и др.). През 2016 г. тя се премества от Киев в Баку, където две години оглавява издателство "Шарг-Гарб". Последната компания е доста публична, има профили в социалните мрежи със стотици публикувани корпоративни снимки, но по някаква причина не беше възможно да се намери украински мениджър на тях.

Трудно е, но по принцип е възможно да си представим, че новоназначеният посланик Илашчук е толкова ефективен мениджър, че постоянно е канена да работи в компания с нов профил за година или две. Но по-реалистично е подобни драстични промени да имат друго обяснение.

Но през 2018 г. нашата героиня решава да изостави успешна кариера на топ мениджър в полза на... частна практика като психотерапевт в Киев. Без висше медицинско образование, но със специалност гещалт терапевт и сексолог. „Медицинският“ период на работа, според официалната биография, продължава и до днес, така че сега психотерапевтът Илашчук трябва да напусне практиката си и да се премести в София на поста посланик.

Въпреки че г-жа Илашчук има общо образование, това е отделна история, повече за това по-късно.

Обяснение на правомощията и основанието за назначаване

На първо място, да поговорим относно процедурата. Посланиците на Украйна се назначават официално от президента по предложение на Министерството на външните работи: тоест министър Кулеба е този, който трябва да предложи един или повече кандидати за вакантна длъжност (или такава, която скоро ще бъде освободена), Банкова трябва одобрява кандидата или избира един от предложените, съгласува се със самия кандидат и след това - споразумение със столицата, където ще работи посланикът и всъщност назначаване на длъжността.

На практика началото на тази процедура тръгва по различен начин. Понякога администрацията на президента информира Министерството на външните работи: този човек трябва да бъде посланик. А за отношенията между клоновете на властта, развили се в Украйна, министърът не може да отговори с "не", независимо кой кандидат е избран от банката. Много източници на EuroPravda подчертават, че точно това се е случило с Олеся Илашчук. Решението за назначаването й е взето от самата Банкова.

Но този човек не се появи "от улицата". Поне не сега.

Един от източниците ни в ОПУ уверява, че тя е участвала в определени срещи с посланици още през пролетта на 2022 г., когато кабинетът на президента е включил външни идеи как да се коригират процесите в държавата по време на съпротивата срещу агресията. Тогава, както твърдят, тя имала правилни идеи за потока от хора, заминаващи в чужбина през родната ѝ Буковина.

„Най-малкото е доказала способността си да помага на бежанците и има шанс да покаже резултати като посланик“, сподели събеседникът.

Да оставим настрана въпроса как Олеся Илашчук попадна в полезрението на ОПУ - през пролетта или сега. Няколко източника посочиха личното участие на Андрий Ермак в решението, но няма нито доказателства, нито обяснение за тяхното познанство.

Друго е много по-важно. Факт е, че предизвикателствата пред Украйна в България сега са съвсем различни от управлението на бежанците! И именно те са засегнати от липсата на професионализъм на новия посланик, който и ден не е работил не само в дипломацията, но и в държавната служба. (В следващия блок ще обясним подробно за какво става въпрос и какви са заплахите за Украйна поради това назначение)

От МВнР в понеделник публикуваха обяснение, че според тях практиката на политически назначения извън границите на МВнР е нормална и ефективна. „През последните две години всички извънщатни дипломати, назначени на постовете на посланици, показаха достойни резултати от работата си“, се казва в изявление на министерството (което не е съвсем вярно, повече за това по-късно).

И за да "обори" поне по някакъв начин аргумента, че Олеся Илашчук няма международен опит, Министерството на външните работи се позова на факта, че тя "е получила диплома с отличие по специалността "Краезнание" от катедрата по международни отношения на Черновския национален университет“.

Всъщност наличието на специализирано образование (за разлика от специализиран опит!) изобщо не е определящо за един посланик. В структурата на МВнР има много посланици без образование на интернационалист. Ярък пример е бившият министър Павло Климкин, физик по образование, който започва работа в МВнР през 1993 г. в областта на разоръжаването, което изисква техническа квалификация. След това Климкин премина през всички степени от аташе до министър. Той не е получил второ висше образование като дипломат (и защо, „за пред хората“?)

Има обаче сериозни въпроси дори относно образованието на Олеся Илашчук.

И така, какъв е истинският проблем?

Още със заглавието тази статия подчертава, че възраженията срещу назначението (или по-скоро шокът от него в професионалните среди) нямат нищо общо с почтената професия на сексолога. И още повече – не защото новият посланик не идва от структурата на МВнР. Защото като цяло "политическите назначения" на посланици не са табу.

Малко (наистина малко!) държави в света имат такава практика и Украйна е една от тях. Но такива политически назначения като Илашчук са абсолютно недопустими. В историята на Украйна никога не е имало пример за подобно ниво на непрофесионализъм на нов посланик. Най-близката аналогия е назначаването на генерал Литвин за посланик в Армения при Порошенко. Но дори и там, първо, ставаше въпрос за човек с опит в държавната работа, и второ, почти нулевите отношения с Армения бяха трудно развалени...

А обяснението на правителството в кореспонденция с журналисти, в което назначаването на Илашчук беше приравнено с назначаването на Оксана Маркарова (безспорно ефективен посланик на Украйна) за посланик в САЩ, е манипулация.

Факт е, че в онези политически назначения, които се оказаха ефективни - като Маркаров в САЩ, Ковальов в Канада и т.н. - отиде човек с опит в политиката и международната работа, с опит в междудържавни и междуправителствени преговори и т.н. на длъжността посланик. И това е ключът! А Илашчук изобщо няма този опит.

Липсва напълно и опитът за реагиране при информационни кризи, както показаха първите дни след назначаването ѝ. За да не очаквате коментари и дори да не пишете публикация за вашето назначение, а след това вместо обяснение просто затворете профила във ФБ, който цялата дипломатическа група разследваше два дни (проучвайки пътуванията ѝ до Гърция и обиждайки публични личности под тях ) е глупост. Но тя направи точно това.

Но ако посланик Илашчук стигне до София, настоящата криза ще изглежда като загрявка. Факт е, че България е една от най-проблемните страни от ЕС и НАТО за Украйна. Предизвикателствата, които новият посланик трябва да реши, са безпрецедентни. България е една от трите страни в ЕС, в които парламентите не одобриха речта на президента на Украйна относно руската агресия (заедно с Унгария и Австрия).

До последно България блокира доставките на оръжие за Украйна. Сега тази блокада успя да бъде пробита с първите пробни доставки и това предизвика вътрешни конфликти - българският президент обвини депутатите в "подстрекателство към война". А пред новия посланик стои задачата не само да поддържа доставките въпреки атаката, но и да ги разшири с необходимата номенклатура.

България е страна с традиционно силно руско влияние, което се усеща и днес. А през 2023 г. Украйна я очакват две ключови международни задачи - да започне преговори за присъединяване към ЕС и да постигне промяна на формата на отношенията на срещата на върха на НАТО. Новият посланик трябва да усеща политически движения и да избягва решения, които биха могли да блокират някоя от тези задачи. Още повече че България има опит с такова блокиране.

Олеся Илашчук има ли необходимата квалификация за това? Въпросът е риторичен.

В крайна сметка тя дори не разбира така наречения „птичи език“ на дипломатите, без който е трудно да преговаряме например за деликатна помощ с нашите партньори на място.

Понякога, в случай на политически назначения, цялата тази работа за начинаещия посланик се извършва от силен "втори номер" на посолството в позицията на съветник (всъщност заместник-посланик), който сам би могъл да управлява дипломатическата мисия. Но в София тази позиция е заета и според няколко събеседници в ЕП не отговаря на това описание. И ще бъде много трудно да се намери дипломат от висока класа, който да отиде там под ръководството на Илашчук. Защото тя вече придоби токсичен имидж в МВнР.

 И накрая, трябва да се отговори на репликата от обяснението на МВнР (а всъщност - на Банкова), че България е дала акредитация, тоест, казаха, съгласна е с професионализма на посланика. Това не е вярно и МВнР го знае. Агреман по никакъв начин не потвърждава професионализма. Това е само съгласие за среща. А за българските власти назначаването на непрофесионален украински посланик е възможно най-добрият вариант, защото това означава намаляване на натиска върху Киев и намаляване на конфликта.

И така, какво да се прави?

"Нормалният" завършек на тази история може да се предвиди предварително - това ще бъде освобождаването на Илашчук от поста посланик. Рано или късно ще стане, но вероятно преди края на стандартния 4-годишен срок. Въпросът е само колко бързо ще се случи това и колко щети ще нанесе едно непрофесионално послание на двустранните отношения и отбранителната способност на Украйна.

И ние ще трябва да направим тази стъпка. Както е очевидно, че Андрий Таран ще трябва да бъде отстранен от посланическия пост в Словения, където беше "почетно заточен" през 2021 г. (предварително поредно грешно решение, като се има предвид, че това също е държава от ЕС и НАТО - но беше приет преди началото на Голямата война, когато изглеждаше не толкова критично).

Но има два варианта за избягване на проблеми. За целта е необходимо едно: способността на ръководството на Банкова да признае грешка с това назначение, поне не публично в техния кръг. И това трябва да се случи възможно най-скоро, преди Олеся Илашчук още да е заминала за България.

Първо, президентът Зеленски може да отмени указа като неприложен, след като чуе единодушните критики на международни експерти. Но е трудно да се повярва, че ще има достатъчно политическа решимост за това, защото това означава публично да се признае грешка и публично да се поправи (по някаква причина, неясно защо, политиците се страхуват да направят това). Второ (ако първият вариант е невъзможен), инициативата може да дойде от самата Илашчук. Тя може да поиска от президента оставката си под вълна от критики или "поради промяна на плановете", или "поради лични причини". Можете да мислите за всичко. Основното нещо е резултатът.

И накрая, струва си да се уверите, че нещо подобно няма да се случи отново. Например чрез въвеждане на процедура за консултация със специализирана парламентарна комисия преди изпращане на искане за споразумение. Като се има предвид фактът, че президентът наскоро обяви реформата на закона за дипломатическата служба, не е трудно да се направи това. Ако имаше политическа воля и желание да се избегне подобно безобразие, което разваля имиджа на правителството в момента.

автор: Сергей СИДОРЕНКО