Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

rhrДесислава ПАНАЙОТОВА

 

 

 

 

 

 

Снизхождане божествено към немощта ни

изгря в градеца тих – в Дома на хляба.

Във Витлеем проклятието тежко

изтля пред Милостта Всеблага.

 

Откри ни Бог предвечната Си тайна,

стаявана във неневестната утроба:

Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,

за да се дигнем и спасим от гроба.

 

Роди ни Младенеца най-Прекрасен,

Светия Божий, Хляба на живота.

О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,

не падна ти дори и на Голгота!..

 

И Първородният ти Син, о, Приснодево,

във слава възсия, макар роден и в ясла.

От пълнотата на любимото ти Чедо

приехме благодат въз благодат прекрасна!

 

Иисус Христос е пътят, истината и животът,

надмогнал всеки грях и смъртна сянка.

Докоснал ни със любовта и светлината Си,

Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.

 

И както Витлеем навеки

превърна се във дивен Дом на Хляба,

чрез кротост, обич и смирение

да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!

 

Пак и пак мира на ближните си занесете,

благоволението Божие - отново!

Победата и радостта благовестете -

непомрачимо грее Рождество Христово!

dddw

 

 

 

 

 

 

 

Гергана СУЛЕВА

 

Дъжда слушам нощем

и се моля за още

и със свещи го викам

разпиляно да блика.

Ти си тук,

но скоро денят

ще ни грабне и двамата,

ще ни хвърли в реката

на някоя драма.

И се правиш, че спиш

уж дъждът да премине,

само сърцето ти знае,

че бдиш

да запомниш часа,

да запомниш мига

преди да са станали

минало.

 

Соня ФУРНО

vito

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* * *

Време.

Безвремие.

Безветрие.

В окото на бурята

кръжат лястовици.

Стада щъркели

пасат изораното.

Отворената човчица

на врабчето пие жегата.

Герман е.

Молитви за дъжд

и пеперуди.

По жиците

тишината изписва ноти.

 

* * *

Акварелен дъжд.

Мъгла рисува

лилави силуети

на дървета -

с разкъсани дрехи

след изнасилване.

Акварел и плодородие...

Газиш килим

от гъби, мъх и ухания.

Старостта на земята

е изписана на лицето ми.

Дъждът размива цветовете.

 

* * *

Посинелите устни

на луната

облизват студения въздух

с аромат на препечени кестени

с аромат на захарен памук.

Коледа.

И сетивата са изострени.

Вълчица препуска в снега.

 
 
------------------- 

сн. Павел Пронин

Бончо КЪРОВ

otel 

 

 

 

 

 

 

 

Кръстосани съдби и шпаги

в поредна Шекспирова драма…

На Сцената ѝ иде да избяга,

но Сцената обувки няма,

а от подметки ѝ е писнало.

И всичко ѝ е толкова познато,

че - тайно - иска да е зрител,

а не – дръвникът на съдбата.

Не иска ролята на „място

за трупове и за палачи“.

Огромна е, а ѝ е тясно,

но на кого да се оплаче?

Отдавна е на нож с Антрето,

което вечно интригантства

и вечно е със себе си заето,

със собственото си пространство.

Салонът пък  - ако е празен,

скърби и страда мълчаливо;

от малко публика се дразни,

от много – свят му се завива.

За миг Прожекторът отдясно

потъна зад една колона.

И другият съвсем угасна.

И той скърби за Дездемона…

 

А Сцената, напълно омаломощена

от кръв и от аплодисменти,

реши да си остане Сцена

и се изправи

да ни свети.

 

 

 

 

 

 

 

Атанас ЯНЕВ


Ти си кехлибарен пясък.
Взрив на зрели вишни.
В здрача звезден блясък.
Очите на Всевишния.

Вълна безбрежна във Всемира.
Дихание на малко бебе.
Човек не трябва да умира,
преди да е обичал тебе.

  

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax