Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Соня ФУРНО

vito

 

 

 

 

 

 

 

 

 

* * *

Време.

Безвремие.

Безветрие.

В окото на бурята

кръжат лястовици.

Стада щъркели

пасат изораното.

Отворената човчица

на врабчето пие жегата.

Герман е.

Молитви за дъжд

и пеперуди.

По жиците

тишината изписва ноти.

 

* * *

Акварелен дъжд.

Мъгла рисува

лилави силуети

на дървета -

с разкъсани дрехи

след изнасилване.

Акварел и плодородие...

Газиш килим

от гъби, мъх и ухания.

Старостта на земята

е изписана на лицето ми.

Дъждът размива цветовете.

 

* * *

Посинелите устни

на луната

облизват студения въздух

с аромат на препечени кестени

с аромат на захарен памук.

Коледа.

И сетивата са изострени.

Вълчица препуска в снега.

 
 
------------------- 

сн. Павел Пронин

Бончо КЪРОВ

otel 

 

 

 

 

 

 

 

Кръстосани съдби и шпаги

в поредна Шекспирова драма…

На Сцената ѝ иде да избяга,

но Сцената обувки няма,

а от подметки ѝ е писнало.

И всичко ѝ е толкова познато,

че - тайно - иска да е зрител,

а не – дръвникът на съдбата.

Не иска ролята на „място

за трупове и за палачи“.

Огромна е, а ѝ е тясно,

но на кого да се оплаче?

Отдавна е на нож с Антрето,

което вечно интригантства

и вечно е със себе си заето,

със собственото си пространство.

Салонът пък  - ако е празен,

скърби и страда мълчаливо;

от малко публика се дразни,

от много – свят му се завива.

За миг Прожекторът отдясно

потъна зад една колона.

И другият съвсем угасна.

И той скърби за Дездемона…

 

А Сцената, напълно омаломощена

от кръв и от аплодисменти,

реши да си остане Сцена

и се изправи

да ни свети.

 

 

 

 

 

 

 

Атанас ЯНЕВ


Ти си кехлибарен пясък.
Взрив на зрели вишни.
В здрача звезден блясък.
Очите на Всевишния.

Вълна безбрежна във Всемира.
Дихание на малко бебе.
Човек не трябва да умира,
преди да е обичал тебе.

zrПетър ЧУХОВ

 

 

 

 

 

Шие Райна Княгиня

знамето

и изведнъж се убожда

 

пада капка кръв

като бомба

пада Райна Княгиня

заспива

 

ще минат най-малко

100 години

докато дойде

на бял кон принцът

 

ще вдигне знамето

ще го развее

и ще забрави

да я целуне

momi4e

 

 

 

 

 

 

 

Бончо КЪРОВ

Не дойде, а нахлу като Второ пришествие

в моя камерен свят – като рафт подреден.

Ей така – на шега и със смях пренареждаше

стари ризи и чувства и полети в мен.

Не дойде, а безмълвно нахълта в леглото ми,

после легна в ума ми, приспа ми съня

И мечтите ми, както във нищото бяха закотвени,

се оказаха в нейния кораб с издути платна.

И поехме нанякъде – в нейния ритъм…

От внезапното щастие бях ослепял

и къде и кога ще пристигнем – не питах,

а живях като лъч, отразен от кристал.

Беше гладна за всички любови на всички

от мига на Вселенския взрив – досега

и събираше в шепите всяка трохичка

от любовния хляб – от пира на мига.

И кипяхме и вряхме в казана на страстите,

прелъстявахме дните, обладавахме нощите…

Благославях съдбата и виех от щастие,

прегладнял и преситен и гладен за още…

 

Чак на седмия ден, в който и Господ почива,

при друг се отбила, отишла сама.

Тя живее така и така е щастлива –

като в мед потопена кама.

 

А когато след време политне Нагоре

и с поглед отстреля небесните стражи

и литнат след нея, изгубени в чара и,

тя ще премине над Рая и Ада огромен,

накрая ще викне Ключаря и просто ще каже:

„Уверена бях, че и тук сте ме чакали!“

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n