Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Nikola

 

 

 

Никола ДЕЧКОВ

Случвало ли се е да се чувстваш някак си объркан,
да не знаеш какво става с теб, да си като побъркан?!
Стоиш замислен, луташ се из мислите и не намираш причина,
търсиш отговори, намираш лъжи навсякъде вместо истина...

Препъваш се по пътя към истината, падаш,
замисляш се дали да станеш и продължаваш,
сблъскваш се с трудности, които духа ти сломяват,
объркан луташ се, тъжни спомени те повалят...

Попадаш на кръстопът, чудиш се накъде ли да поемеш,
да рискуваш ли, правилното решение ли ще вземеш?
Отново мислиш: като добър си с всички, докъде ли ще стигнеш?
Дали като се усмихваш, помагаш, трудиш се, живееш, нещо ще постигнеш?

Запомни - малко са хората, оценящи добротата ти и държанието ти към тях...
А ако си имаш половинка, запомни: обичай силно, без да те е страх!
Любовта те кара да забравиш за проблемите и постоянно да си усмихнат,
когато с човека до теб сте щастливи, хубавите емоции просто няма да стихнат...

Търси любовта, а може би тя ще те намери когато най-малко очакваш -
когато си сам, тъжен, чувстваш се използван или се криеш и поплакваш.
Спри да мислиш, може би всичко от само себе си ще се оправи,
трудно е да си сам, така е, понякога сам човек не може да се справи...

Остави всичко и всички настрана, събери си мислите, трудно е, да, но опитай!
Излей всички емоции, говори с някого, разходи се, ако трябва – крещи, викай!

hrast

 

 

 

 

 

 

Женя ДИМОВА

 

В дъното на есента

сред тишината в мъртвата градина

ноември си почива  Мъглата се надига

Под труповете на листата пръстта изстива

Сърцевината на природата е сива

и само от запаления огън

в самия край на двора

човешките ръце са топли

Мълчат устата  пръстите записват

последното усещане за живост

записват бавно и внимателно събират

листа и листи  спомени последни

от отминаваща в мълчание година

Урокът на природата е Тихо

докато станеш глас  идващ отвътре

глас тих  неумолим  като приведената

мушмула  която плодна

чегърта с клони по стъклото

за да намекне тежестта.

 

---

фотография Румяна Колева

buterfly

 

 

 

 

 

 

 

и Джуандзъ се събудил среднощ

бил сънувал че е пеперуда

трябва да му е било леко на душата

трябва да е останал само по душа

щом е сънувал такъв сън

стаята сигурно е сияела като лятно небе

сипел се е слънчев прашец над леглото

знаем ли какви ги вършат сънищата ни докато спим

какви небеса обхождаме какви предели

дали пък в момента не съм пеперуда

която сънува че е човек

помислил преди да се е разсънил Джуандзъ

и останал задълго потресен

не е лесно да ти отнемат небето

не е лесно да ти смажат пеперудените криле

о горките криле които сънуваме без да знаем

пеперуди ли сме или човеци

 

-----

Стихотворението е от новата стихосбирка на Керана Ангелова "Леванте", която бе представена тази вечер пред литературната публика на Бургас.

Снимката е на Румяна Колева.

 

levante

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

жената върви срещу залеза

влачи тънкия шал зад гърба си

ресните описват змиевидни следи

в прахоляка на пътя

 

нищо друго наоколо

само чистият диск на слънцето

пепелта под платнените сандали

на жената

и тишината която звънти

като тънък комар

 

продължава да крачи отмерено

някак вдървено

черният шал лъкатуши и удължава

нежните линии зад гърба ѝ

комарът звънти оглушително

тя внезапно вдига ръце и затиска

с длани ушите си

остава така насред пътя

изпънала шия

 

корморанът в тръстиките

край реката

за миг движението ѝ повтаря 

 

 

----

Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте" на писателката Керана Ангелова. Очаквайте книгата след 20 октомври в книжарниците!

superman_1

 

 

 

 

 

 

 

И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?

Господин Борисов! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!

Господин Борисов! В петилетки бойни
българското племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!

И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, господин Борисов, като Вас!

 

Сугарев, 2014

----

Бел. ред.  Първата публикация на тази ода е в сайта "Клети новини".

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n