Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

levante

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

жената върви срещу залеза

влачи тънкия шал зад гърба си

ресните описват змиевидни следи

в прахоляка на пътя

 

нищо друго наоколо

само чистият диск на слънцето

пепелта под платнените сандали

на жената

и тишината която звънти

като тънък комар

 

продължава да крачи отмерено

някак вдървено

черният шал лъкатуши и удължава

нежните линии зад гърба ѝ

комарът звънти оглушително

тя внезапно вдига ръце и затиска

с длани ушите си

остава така насред пътя

изпънала шия

 

корморанът в тръстиките

край реката

за миг движението ѝ повтаря 

 

 

----

Стихотворението е от новата стихосбирка "Леванте" на писателката Керана Ангелова. Очаквайте книгата след 20 октомври в книжарниците!

superman_1

 

 

 

 

 

 

 

И смътното сега е вече зримо.
Високо стъпили, прозряхме глъбини.
Поведе ни едно познато име
и с него свързахме най-зрелите си дни.

Човешки прост, достоен и сърдечен,
и строг, и весел, а и младолик,
той идва с нас да бъде тази вечер,
защото ние сме до него всеки миг!

Какво е пълководец без писател?
Какво е вожд народен без поет?
Приятелят какво е без приятел
дори когато всичко е наред?

Но и поет без своя вожд народен
не е ли сам в жестокия ни век?
Писателят не е ли вик безплоден
без пълководец, като нашия човек?

Господин Борисов! Исках да Ви скрия
в дълбокото сърце на моя стих.
Но мина четвърт век. И ще открия,
че все заради култове Ви крих.

А ми се иска ясно и достойно
и в стих, и в песен да Ви спомена:
да кажа името, с което са спокойни
народ и партия, държава и страна!

Господин Борисов! В петилетки бойни
българското племе крачеше до Вас,
писателите бяха Ваши войни,
поетите – на Партията глас!

И нека тук, в най-старата държава,
върху най-древния човешки континет,
една България да каже: Вечна слава!
И да си спомни след години: Беше ден!

И нека светлият единен комунизъм
да ни говори с ботевския глас,
че в бъдещето с подвизи се влиза.
И с хора, господин Борисов, като Вас!

 

Сугарев, 2014

----

Бел. ред.  Първата публикация на тази ода е в сайта "Клети новини".

biliard

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Когато келнерът ми донесе димящата супа -

сякаш извадена
от гърлото на вулкан -
навън здрачът пееше
с дрезгав скитнишки глас,
а дъждът му акомпанираше.

През две маси пепитен старец
гледаше интровертно в чинията си -
бастунът му, подпрян на съседния стол,
напразно се силеше
да разцъфне.

Телевизорът до бара
пръскаше парфюмиран смях
и в очите на момичетата
можех да видя целия свят -
само мене
ме нямаше.

                                   Петър ЧУХОВ

 

steps

***

Първа сладостна смокиня.
Август – удостоверен.
Няма скоро да отмине
мекият слънчасал ден.

Няма с мигли кой да трепне
във следобеда дълбок.
Даже въздухът ми лепне,
гъст и напоен със сок.

Прочети още...

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n