Гласът на България

Национален новинарски портал

Споделете ме

Прясно излюпени управленци, хилаво поназнайващи някоя западна граматика, изпитват снобска потребност да се фуклявят

tdfswРумен СТОЯНОВ

Обезбългаряването на езика наш насущний: сторвано от българи, зер стадо без мърша не може. Ще говоря не изобщо, а само за ставащото подир героичния и славен 10-и, което изживявам болезнено, пък и мнозина други. Начиная от демократясването, изчезнаха, ради обезлюденост, десетки села, което равнозначи с обезбългареност, впрочем косвено подкрепяна от нашето овчедушие, щом търпим, че и

преизбиркаме, управленци, които не мръдват пръстенце държабата нещинко да стори, та от малко-малко да възпре, намали зловредното явление, дължимо и на преселващи се в чужбини сънародници. Подобен развой, макар в обратна посока, тече и в попрището езиково.

Щом дойде тукана повелята за свободно, чак слободясало (джендърщина) движение на люде, идеи, пари, стоки, хлуйна порой - не, а потоп от чуждици, коя през коя по-изненадващи, а и още по-ненужни. Моя смиреност нямам телевизор, може би защото помня как в соца ласкаво му викахме кутия за видиотяване и ми държи влага. Или да не прахосвам все по-скъднеещото мен от Всетвореца милостиво предоставено време? Но радио слушам, да понаучавам вести за света и околностите му. Тъй разбрах, че

в родната ни реч омайна, сладка

шества глаголът канселирам.

Искрено споделям: понякога ми се отщява да чета и слушам български, вече толкова е затлачен с навляци словесни, комай словоблудни, че намирам отдих в писания православни, за предпочитане отколешни, защото не са короновани от коронавируса на езиковото чуждопоклонство.  

Няма език без повече или по-малко внесени му думи. Разликата е в тяхната полезност/незаменимост. И обратно: досадна, самоунижаваща ни излишност. Това е мерилото, с което да преценяваме нужна ли е нам дадена инородка. Обаче на дело не така се постъпва, тъкмо напротив, дори обратно, зер модна е обратенящината. Позволявам си да напомня: езикът не е легло, че да обратничим. Пълнейки българския с другоплеменници, основно английски, трябва да си задаваме най-кратинкото въпросченце: е, и? Кога неразумни и юроди вкарват канселирам и нему подобни, какво печелим, как обогатяваме нам свидния език, щом имаме всепонятна съответка: отменям? Какво повече изразява канселирам, че я приемаме с отворени обятия дошлячката? С нищо, по-точно с нищо и половина. Тогава защо я любовно гушваме, а с нея и стотици?

Подир 10-и се отприщи/развихри невъобразима стръв за пари, пари, пари, лесно-бързото им спечелване, а многажди заграбване, породи неизбежимото новобогаташество (на български парвенющина). Тя превзе умове и плъзна в езика ни. Прясно излюпени управленци, политици, хилаво поназнайващи някоя западна граматика, изпитват снобска потребност да се фуклявят, че видите ли, притъркват се не къде да е, а о самси обожествявания Запад, нека тукашните селяндури, чукундури, цървулковци, шаяци разберат кой е кой.

Употребата на тия чуждици върши тоже друго предназначение: посредством тях бива засвидетелствано раболепно низкопоклонство към поредния велик, грешка, велики братя, Брюксел и Вашингтон. Съществува някаква невъзгласена превара у днешната върхушка (подозрително римуваща с крадушка)

да ръси колкото може повече

иностранности буквени.

Те представляват своего рода удостоверение за евросъюзна благонадежност, в кратце и почти с кротце: наше куче. Западът не исква от тукашняци да изявяват по тоя начин верноподаничество, те по своя воля се престарават да привлекат нечие благосклонно внимание. Случаят потвърждава, че народът мъдро е отсъдил: рибата се вмирисва от главата. С (нехранителна) добавка: но се чисти от към опашката. Значи простолюдците, които сме далеч от държавното кормило, трябва да чистим своята лична изказност, отбягвайки словеса, натрапени от главата. Дваж повторено инакояче: спасението на давещ се е в неговите ръце; лекарю, излекувай се сам.

Не бръщолевя небъдности: оредя селското население, основополагащ производител и носител на народотворчеството, ала то премина в градска среда и я завладя с неподозирана мощ, потомствени граждани, столичани от душа и сърце подеха народни песни, заиграха кръшни хора, при туй - забележете - без никой да им го натрапва, сякаш невнятно от къде бликна едно възхитително, трогателно, даже покъртително възраждане на широчайша обич към родното, чак преля из всички материци, гдето живеят българи. Такова следва да е отношението ни към езика наш насущний: отдолу трябва да възникне, тръгне и набира сили движение в негова защита: българската словност не е помийна яма, гдето раболепстващи чуждопоклонци, снобаря и лекоумници хвърлят обуквени сополи.    

Освен политико-управленския слой, първостепенен проводник за омърсяване на езикосредата са осведомителните средства, радио/тележурналисти охотно поемат и широко разпространяват убогото писане/говорене. В него участват още много други хора (най-вече по-високо образовани), обединени с първите две ядра посредством безчувственост към хубостта, богатството, настоящето и бъдещото на езика ни: за всички тях он е следследпоследна грижа, у едни понеже с него не могат и грош крадна, у други от лекомислие, предоверчивост, безотговорност.  

Оразборявайки защо словесността ни я бъкаме с дивотии, отбелязвам и модаджийството: има го не само в обличането, а къде ли не. Ще ти се да не изоставаш от каквото днес е модно и това осъзнато или неосъзнато желание пряко засяга речта, около теб кръжат модни думи, ти ги преднамерено ловиш и вкарваш в речника свой, че да не изоставаш,

о, неизкоренимо стадно чувство,

ала бива и другояче, заразяват те.

Всеизвестно: мислене и език са неразривно свързани, та просмукването на втория с ненужни (примерно, колаборирам, колаборация вместо сътруднича, сътрудничество; иновирам, иновация вместо обновявам, обновление, обнова, обновеност; рестрикции, а не ограничения) неизбежимо ни привиква някой някъде заради нас да разсъждава, което ущетява българомислието, българщината: мислене с твоя, наша глава. Пък за твоето читаво битие никоя друга не ще по-добре мисли, а и оти, щом сам ти не щеш.

Уклонът да грабим за щяло и не щяло от източници външни създава зловредна обстановка, насърчаващза езикомързела, привиква ни да вземаме наготово, да лентяйстваме от гледище на своенаше словотворчество: защо да си блъскаш блъските, зашепвай нечии плодове. В Конституцията е залегнало, че традиционното вероизповедание в България е източното Православие. А спроти него леността е осъдителна, от вярващите изисква труд и молитва.

Влудяващото пресищане с чуждици, голямa част непонятни (колко на сто между всички нас разбират ясно какво е, примерно, кохезионен фонд, дерогация, сукулентен?), води не само до обезбългаряване, а и до отчужденост. На самозабравили се управлено-политици, тях обслужващо (сиреч неминуемо угаждащо) обкръжение и работещи в осведомителни (осмърдителни?) средства идва ли на ум, че, предпочитайки например канселирам вместо отменям, как ще го проумеят стотици, стотици хиляди, ако не милиони люде? Мярва ли се в мозъчните им гънки каква е обществената последица от високопарното снобеене?

За всеки случай ще я помена: отчуждаване спрямо българския език. Бива насаждано чувство, дека он, наследен от деди, съкровение над съкровения, е все по-малко твой, все по-малко разбираем, все пó ти студенее. Стотици, стотици хиляди зрители, слушатели, читатели все по-малко схващат какво значат купешки думи, блювани от кутии за видиотяване, радиа, вестници, списания, дебилни телефони. Тупаме се о гърди, едва ли не до туберкулясване, че сме, има си хас, демократи, па и живеем не къде да било, а в демокрация. Пък тя равнозначи с народовластие, народоуправление. А че кое ѝ е народното, щом тоя същ народ все по-малко загрява какви му ги разправят устно/писмено госпожи, господа, вирнали езиконосове тъй гордо, че само с лайняна клечка може да ги стигнеш? Припомням: на тия особи в Народното събрание (да не би така да му викаме, защото има събрани от кол и въже?), а и куп други, заплатите им ги дават и простолюдци, облагани от любимите данъчни власти... Е какво излиза? Пари, от теб изработени, отиват у едного, който говори словеса непонятни.

Любомъдрий, тури длан на сърцето и отговори:

някому си работодател, а в твоето предприятие той ръси непонятни теб изкази, ще ли го държиш? Няма ли да го предупредиш или махнеш? А човеци, вършещи същото, ги траеш, избираш, уважаваш, макар че не им пука на дудука ти дали отгатваш какви ги устно, писмено кака/нижат. Бе нали върховният законодателен орган зовем го Народно, пък народът е затруднен да възприема там приказваното. Също избраниците наричаме ги народни, а народът не схваща засуканите им приказки. Че кой му е виновен, дека е проз (не беше ли прост?), нека учи английски. Проз или прост, но за големеещи се измислил е поговорка: и пауново перо да си забучи отзад, все той е.

Горкият език наш насущний, кога скоро Китай стопански изблъска САЩ, какво ли йероглифско подлагачество го чака, натресено му от бъдещи политико-управленци? Как ли ще си кълчотят гласните струни? Тогава, Богу слава, ще съм облякал дървения балтон, та не ще трябва да си запушвам очите и затварям ушите. Но преди туй припомням - министър, бабо Пено, значи служител, та право ти е да го запиташ: че как ми служиш, сино, като не ти разбрим какво хортуваш?!

И още: трябва добре да знаем и винаги помним: език значи народ, в старобългарската ни реч. Каква велемъдра единосъщност (кои другородци, къде ги, отъждествяват еднословно език с народ?)! Та, обезбългарявайки езика, обезбългаряваме народа: себе си, защото ние, простолюдците, съвкупно сме народът, отъждествим с дивната, съкровена, своенаша словесност, живец на българщината…

Ай чао!

Ти си чао!

 

 

   Fluida

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n