Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

 Признава кинорежисьорът Милко Лазаров, който накара света да заговори за българското кино

milkГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Вместо визитка: Милко Лазаров е роден на 28 август 1967 година. Завършил е кино и тв режисура в НАТФИЗ в класа на Владислав Икономов. Бил е изпълнителен продуцент и режисьор на кампаниите на БНТ „Великите българи“, „Голямото четене“, „Събитията на ХХ век“.

Дебютният му пълнометражен игрален филм „Отчуждение“ спечели много отличия, сред които са Наградата за най-добър млад режисьор от кинофестивала във Венеция през 2013-а, Наградата за най-добър български филм от СФФ, няколко приза от Българската филмова академия, 2 награди от фестивала на българския игрален филм „Златна роза“. В момента фестивални успехи жъне вторият му филм „Ага“, който вече е продаден по цял свят, включително в Китай. Спечелените от лентата награди към момента наближават 40, като последният трофей на Милко бе Наградата за най-добър филм от провеждащия се в Стара Загора Фестивал на европейското кино „Златната липа“.

 

Какъв мечтаехте да станете като дете, г-н Лазаров? Може би космонавт?

- Като дете мечтаех да бъда изследовател, откривател на далечни земи и култури. Лекар исках да стана в един период. Цигулар. Такива са спомените ми за детските мечти.

 

Киното ли е най-важното нещо в живота Ви, или е въпрос на стечение на обстоятелства? Кога се роди у Вас идеята да станете кинорежисьор?

- Киното е несъмнено важна част от живота ми. Винаги е било така. Това е и професията ми. Както всичко, което ми се случва в живота, и това стана по волята на случайното. Не си спомням да съм искал осъзнато да бъда режисьор един ден. Когато поех по този път, бях в заблудата, че животът на режисьора е изпълнен с предизвикателства и приключения. Съжалявам, че не станах лекар.

 

Каква е ролята на семейството във Вашия избор да се занимавате с кино?

- Израснах в много либерална среда. Можех да мечтая да бъда всичко, което едно дете иска да бъде. В този смисъл семейството ми има определяща роля за мен и в добро, и в недобро. От дете осъзнах смисъла на свободния избор.

 

Кои са авторите /писатели, режисьори/, които са Ви повлияли най-много?

- В различни периоди от състоянието на духа, различни автори са ме достигали по особен, личен път. Не бих могъл да изброя всички. Някои са забравени вероятно. Най-силна насока съм получил от моя професор във ВИТИЗ Владислав Икономов, светла му памет. Автентичен интелектуалец. Срещите ми с него са определящи за търсенията ми в киното.

 

Как дойде при Вас Вярата – получихте я по наследство или сам решихте, че не сте съгласен с идеята прадядо Ви да е бил маймуна?

- Вярата е талант, какъвто не притежавам съвсем. Винаги съм усещал стремеж към нея. Упорствам. Познавам хора, които вярват с лекотата на почудата. За мое съжаление, не съм като тях. Остава упорството и търпението.

 

Как живеете Вярата си?

-  Опитвам се. Стремя се да не се отдалечавам много.

 

Сюжетът на „Отчуждение“ предполагаше повече мелодрама – умишлено ли обрахте емоциите на персонажите?

- Персонажите сами се определят във вътрешния живот на филма. Заснемам ги в естественото им поведение. Често изненадват, но добре се познаваме.

 

Очаквахте ли такъв световен успех на „Ага“?

- Не си спомням да сме имали някакви особени очаквания за Áга. Хората, които го харесват, са приобщени от филма. Премината е някаква бариера и са се припознали. Изкуството е лично преживяване.

 

Наложи ли се да правите някакви компромиси при снимките на „Ага“?

- Вероятно. Но нямам спомен за ситуация, която налага компромис от естетически порядък.

 

Споделяте ли мнението, че заслугата на режисьора за един филм е най-вече да събере читав екип: добър сценарист, брилянтен оператор, достоверни актьори, добър монтажист? Разбира се, и да намери нужното финансиране. А филмът се ражда почти сам…

- Всичко, казано за което и да е произведение на изкуството, е едновременно вярно и невярно. Това е поредица от случайности, привлечени от интуицията на автора и неговите страхове и възторзи. Авторът е самотна персона.

 

Сега, след категоричния световен успех на „Ага“, ще имате възможност да снимате със световни актьори, а финансиращите органи няма да се стискат, надявам се. Какъв филм искате да снимате сега?

- Ще се изненадате от действителността. На последната сесия на НФЦ, Художествената комисия класира новия ми проект на девето място. И то само за развитие на идея. Успехите на Áга ще бъдат наказани у нас, както впрочем често става. Разбира се, никой не ми е длъжен, но ако искаме да имаме осъзната национална кинематография, трябва да подкрепяме успехите на родните автори. В Европа, разбира се ще финансират следващия ми проект далеч по лесно. Такава е средата ни за съжаление.

 

Какво още е нужно да се случи в българското кино, за да се заговори за него по света?

- Това е много голям разговор. Не бих могъл да взема отношение в рамките на едно интервю… Нискобюджетните сесии са дело на усилията на една творческа група, наречена РАКЕТА и на тогавашния директор на НФЦ Георги Чолаков. Превърнаха се в чудесна традиция.

--------------------------------------------

Бел. ред. Автор на портретната снимка е Любомир Младенов

po

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba