Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Писателят Иван Стамболов – СУЛА поставя диагнозата в интервю за „Гласът на България“

ivansГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Вместо визитка: Иван Стамболов е роден през 1963 в София. Завършва 31 гимназия (Бастилията) и „българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Като студент публикува статии и новели в сп. „Септември“, „Отечество“, „Софийски университет“,

„Шут“, вестниците „Вечерни новини“, „Пулс“, „Студентска трибуна“, „Стършел“ и др. За тетралогията си новели „Манастирът“ е удостоен с наградата на ректора на Великотърновския университет. През 1990 издава дайджестното списание „Авалон“ – едно от първите частни български списания. До 1994 е сценарист в БНТ, пише драматургични форми за БНР, а също е и продуцент на следобедния блок в създаденото по онова време Дарик-радио. През 1994 започва собствен консултантски бизнес в областта на рекламата, връзките с обществеността и медиите. Същевременно продуцира външни предавания в Националната телевизия, Канал 3 и Дарик. През 2006 създава блога „Ъплоуднати постинги за делитване“, през 2010 го мести на новия си сайт SULLA.BG, с който печели големите награди на Българската WEB асоциация и БГ Сайт за същата година. В периода между 2009 и 2013 се занимава за кратко с активна политика, като интересите му в тази област продължават и след това. Следи отблизо политическите процеси в България.

Понастоящем се занимава главно с публицистика и художествена литература. Бил е редовен политически коментатор във в. „Труд“ и сп. „Икономист“, „Петте кьошета“ и „Уебкафе“. Понастоящем е редовен коментатор във в. „Сега“, „Нюз БГ“ и „Топ Новини“. Поддържа и личния си сайт. Автор е на книгите „Безобразна поезия“, „Сула в огледалния свят“ („Дзен и изкуството...“), „Додекамерон“, „Янаки Богомил“, „7 смъртни гряха“, „Картаген трябва да бъде разрушен“. В производство са сборникът разкази „Пикаещият Бакхус (из хрониките на Клуб „Алкохол“)“, историческият роман „Златоуст“ и „Творческото писане от епиграма до роман“. Член е на Обществения съвет на БНТ и на редакционния съвет на сп. Conservative Quarterly.

 

Да си поиграем на държавници - ако сравним съвременна България с Картаген, какво у нас трябва да бъде разрушено и какво - запазено и подобрено, г-н Стамболов?

- Не знам дали „разрушено“ е точната дума. Катон употребява delere – изтривам, заличавам, унищожавам – Carthago delenda est, Carthaginem esse delendam. Хайде, за да не звучи толкова страшно, да кажем какво трябва да бъде заличено: безбожието, гордостта, егоизмът, алчността. Всичко, което ни дразни, произлиза от някое от тези неща. Всъщност няма какво да откриваме топлата вода: не съвременна България, а цялото човечество трябва да заличи греховете и да запази добродетелите. А главните грехове са: Гордост – тя презира всички, превъзнася се, иска да достигне и надмине Бог, защото се мисли за по-велика от Него; Сребролюбие – алчност, страст към пари, богатства и земни блага, чието придобиване се превръща в най-висша и подчиняваща всичко останало ценност; Блудство – сладострастен повик на плътта, който кара човека да се отрече от всичко духовно; блудството държи погледа на душата обърнат към тленното и загърбил вечното; Завист – омраза към друг човек заради постигнатото от него, което се превъзнасяме, че се полага на нас; Чревоугодие – злоупотреба с храна; както злоупотребата с любовта я превръща в блудство, злоупотребата с вино е пиянство, така злоупотребата с храната е чревоугодие; всяка злоупотреба е страст, която превръща обикновената употреба в самоцел; Гняв – разрушителен порив на омраза, породен от гордост и тщеславие; Леност (униние, отчаяние) – нехайство на душата, неспособност да виждаш смисъл в делата си, липса на желание да се развиваш и променяш.

И ако греховете трябва да бъдат заличени (като Картаген), така трябва да се пазят и развиват противоположните им добродетели: смирение, безкористност, въздържание, кротост, целомъдрие, трудолюбие, любов. Главните са вяра, надежда и любов, като „по-голяма от тях е любовта“ (1 Кор. 13:13).

Това трябва да бъде заличено и това трябва да бъде запазено, дори и без да си играем на държавници. Ако това се спази, ще се попълни от само себе си целият дълъг списък с политики, приоритети, цели и идеали, който би написал някой в отговор на Вашия въпрос.

 

Затворена страница ли е монархията на българска почва? Защото има информация, че Решетников и Путин действат за възстановяване на монархията в Русия, под някаква форма...

- Защо пак „на българска почва“? Ние не сме някакви екзотични фрикове, изроди, различни от останалите хора. Монархията не е и не може да бъде затворена страница. Естественото устройство на човешките общества е монархическо, а републиканското е по-скоро експеримент. Монархията предлага някои много важни удобства: легитимира властта; контролира институциите; коригира многопартийната политическа система (в случай че непременно сме решили да имаме такава); осигурява исторически континуитет в политическите практики и културните процеси.

Не ми е направило впечатление какво вършат Решетников и Путин за възстановяването на монархията в Русия, но ако успеят, сигурно ще е добре за всички. Самодържавието – не конституционната, не парламентарната монархия, които са вид демокрации и като такива – опорочени, – а автокрацията от византийски тип, която няма общо с абсолютизма и тиранията, е стар политически идеал на поколения руски мислители, като се започне от патриарх Никон, мине се през Филарет Московски и се стигне чак до Серафим Соболев, който наскоро беше канонизиран като Софийски чудотворец. Разбира се, големият проблем при възстановяването на монархията е легитимността – затова е лошо нехайно да се руши нещо, защото трудно се възстановява. Времената не са такива, че единодушно да изберем най-силния и авторитетен вожд и той да основе династия. Путин може да има власт, подобна на императорската, но няма легитимността по кръв да бъде Божи помазаник. Ако руската църква намери начин да му даде тази легитимност – нека: това си е тяхна работа. Що се отнася до България, ние си имаме законен цар, имаме си незаконен референдум – останалото е въпрос на желание.

 

Какъв човек е Иван Стамболов?

- Обикновен бозайник.

 

Не е ли време за истинска Християн-демократическа партия в България?

- Че то има – ХДПБ на Ирина Репуц. Партията беше член на Реформаторския блок. По начина, по който са разписали идеологията си, ГЕРБ също са християндемократическа партия. Изобщо, класическото европейско дясно е християндемократическо. Друг е въпросът, че на чисто семантично ниво „християндемокрация“ е оксиморон. Ако се позамислят, християните ще установят, че не са демократи, защото за тях властта не произтича от хората, от народа (електората), от възгордялото се човечество, от човекобога, а от Богочовека, от Бог. Христос не е дошъл по волята на народа (на избирателите), а по волята на Своя небесен Отец. Всяка власт, която не произлиза от Бог или поне не е санкционирана от Него, е престъпна. Това се знае дори в протестантските (а днес и твърде атеистични) Съединени щати и затова на парите и в съдилищата им пише In God we trust. Затова и гръцката конституция започва с думите: „В името на Отца и Сина, и Светия Дух“.

 

Казусът с партийните субсидии - какъв е Вашият коментар?

- Ако едно общество е решило, че иска да има многопартийна парламентарна либерална демокрация, трябва да си плаща за това. Ако остави да плаща някой друг, той ще си плаща за прокарване на неговите си интереси, които обикновено са не само различни, но и противоположни на обществените. Ще кажат: „ама те злоупотребяват“. Злоупотребата с нещо правилно не е причина за отказ от него. Масово злоупотребяват и с европейските фондове, но никому не е минало през ум да ги забранява или ограничава. Затова си има съответните органи, те са длъжни да си свършат работата, за която впрочем също им се плаща оттам, откъдето се вадят пари и за субсидиите.

 

Освен като публицист с категорична позиция, Вие сте известен и като автор на художествена литература. Какво Ви мотивира да пишете романи?

- Моята позиция като публицист (доколкото изобщо съм такъв) съвсем не е категорична, а е денонощно обуреваема от тежки съмнения. Тъй наречената художествена литература пиша, защото ме радва, осмисля ме и ми дава повод да научавам нови неща – това, което пиша, ми е интересно да го чета, още докато го пиша. Но, разбира се, най-главният мотив за писане е пътят към читателите и тяхното одобрение, защото всеки художествен текст се състои от 50% автор и 50% читател. Великите романи не са велики, защото авторите им са гениални, а защото са ги прочели много хора в различни исторически моменти. Често това е въпрос и на случайност.

 

Каква книга мечтаете да напишете?

- Мечтите са празна работа. Сериозният човек не мечтае, а възнамерява. Възнамерявам да напиша (и вече доста съм напреднал) роман за късната античност и живота на св. Иоан Златоуст.

 

Демографската криза - има ли панацея за този жесток проблем на България?

- Отново проблемът не е само на България. Нито пък на нашето време. Когато цивилизациите залязват, те залязват включително и демографски – изчезват физически. Хората раждат по едно дете или пък изобщо не раждат, защото индивидът смята себе си за ценност №1, на която какво там ще ѝ се мотаят някакви деца, ще ѝ пречат да се забавлява, да изразява себе си и да живее за мига! Панацеята (ако с тази дума трябва да наречем решението на проблема) се съдържа в отговора на първия Ви въпрос – ако човек е морално здрав, то решенията идват сами. Иначе какво – да осеменяваме жените със закон като в някоя антиутопия ли? Смешно е.

 

Този въпрос е свързан с предходния, става въпрос за абортите по желание - от 1956 година до днес чрез аборти са убити около 7 млн. невинни български деца; "Атака" се похвалиха, че готвят проектозакон за забрана на абортите - реалистично ли е той да бъде приет, според Вас?

- Въпросът е труден, един от най-трудните, дори ако щете само заради това, че не знаем кога, в кой момент се появява душата. Абортът е приет за убийство и кои сме ние да спорим с това! Не знам доколко и с какви човешки законови средства трябва да се забранява, но в никакъв случай не бива да се поощрява, както сякаш е днес. Днес либералните екоактивисти разглеждат човечеството като болест, като рак, като пришка върху лицето на Майката Природа. Затова казват: тялото си е на жената; ако иска ще абортира така, както си секне носа, и ще продължи нататък. И е така, и не е така. Така е, доколкото никому не бива да бъде отнемана свободата сам да взима решения, защото ако му я отнемат, не могат да го държат и отговорен за деянията му. Не е така, защото човек е безсилен да проумее истината – не цялата, а често даже и малко парченце от нея. Затова има нужда от закон. А Богооткровеният закон забранява не само аборта, но и контрацепцията. Но в крайна сметка у човека е вроден естествен нравствен закон, той има съвест и сам избира дали да я слуша или не. Заради този свободен избор човекът е способен на такива ужасяващи гадости, на каквито не е способна никоя друга твар. И си носи отговорността за всичко.

 

Какво бихте искали да кажете на нашите читатели, а и на българите като цяло?

- На читателите, мисля, казах в интервюто. Що се отнася до българите, нито съм на позиция, нито съм в положение да правя обръщения към нацията.

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba