Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Отново за раната „Македония“

luuАлекс АЛЕКСИЕВ

Повечето езици, говорени в света, идват от другаде и това изглежда не безпокои никого. Милиони говорят английски като матерен език в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н., но досега на никой не му е хрумнало да нарече

езика американски, канадски, австралийски и пр. Така е и в Латинска Америка, където езикът, които се говори най-вече не е нито аржентински, нито колумбийски, а испански - езикът, донесен от конквистадорите, макар и те да не са били особено нежни хора. В Европа има една малка и просперираща нация на име Швейцария, която от векове има четири официални езика, нито един от които не се казва швейцарски.

Всичко това е добре известно, но заслужава да се спомене отново, тъй като един кандидат за членство в Европейския съюз си е присвоил езика и голяма част от историята на един съсед в пълно противоречие на европейските демократични норми. Кандидатът се казва Македония или Северна Македония, ако влезе в ЕС. Въпросният език е български, за който македонският е един локален диалект, а историята е стандартната българска история до създаването на Югославия през 1945 г. Това, което наблюдаваме не е нищо друго освен откритата фалшификация на историята на един член на ЕС и присвояването на неговия език.

Всичко това е вече свършен факт и има доста хора, които вярват, че ако си затворим очите и Македония влезе в Съюза, той някак си ще цивилизова тази бедна балканска провинция. Други настояват, че ако България не обръща внимание на фалшификациите и обидите и направи всичко възможно да интегрира Македония икономически, нещата ще се подредят. Може би, но този тип поведение е причинил немалко войни в миналото и няма гаранция, че няма отново да го направи. Елементарният въпрос, който си струва да се зададе е - защо македонските управници не могат просто да признаят, че езикът е български, както огромното мнозинство от експертите твърдят, и да си спестят всички тези главоболия.

За да отговорим на този въпрос трябва макар и накратко да влезем в трагичната история на Балканите. Преди това са необходими само няколко думи за българския език. Той е един от малкото езици в славянската фамилия, който е доста различен, което го прави труден за фалшифициране. Българският, както и македонският като негов диалект, е единственият славянски език, който е предложен (лингвистите го наричат аналитичен) което значи, че той е загубил падежите си. Освен това, българският (и македонският) е единствен между славянските езици, в който пълният член се употребява като суфикс.

И така, какво точно стана в тази бедна балканска провинция, което да я накара да се държи по начин, който ѝ обещава само неприятности. Това, което стана се нарича комунизъм и той изигра типичната си пагубна роля и в Югославия, и в България. В момента често се забравя, че преди да се скара със Сталин през 1948 г., Тито беше не по- малък тоталитарен сатрап (със своя собствен гулаг на остров Голи Оток) от „вожда на народите“. Що се отнася до българските комунисти, те никога не са били нищо друго освен послушни лакеи на болшевишката партия. Самата Югославия, въпреки постоянните си претенции за "братство и единство" винаги е била една доминирана от сърбите фалшива федерация, както стана кристално ясно, когато тя започна да се разпада след смъртта на Тито в 1980 г.

За Македония всичко започна още по-рано, когато през февруари 1934 г. Коминтернът, наричан полу на шега „съветското министерство за революция“ постанови, че съществуват отделна македонска нация и език. Малко по-късно в Яйце, Босна, югославските комунисти (подпомагани от техните послушни на Москва български събратя) обявиха, че цяла Македония, включително нейните български и гръцки части ще бъдат включени в държава гарантирана от Съветския съюз, с което те открито обявиха териториалните си претенции спрямо тези държави.

Тези процеси бяха ускорени решително след като Тито взе властта в Югославия след войната. Тито започна активна кампания за „дебългаризация“ на Македония и сърбизацията на местната комунистическа партия с активната помощ на българските комунисти. Тази кампания беше придружена от активни мероприятия за сърбизацията на македонския език, включително премахването на характерни букви от българската азбука, узаконяването на напълно чуждата сръбска азбука (караджица), внедряването на типично сръбски словесни изрази и т.н. Паралелно с това, течеше активната дебългаризация на комунистическите кадри, масови чистки на културни дейци с българско съзнание и де факто окупацията на Македония от 30 000 предимно сръбски войници.

Крайният резултат на всичко това беше, че когато Югославия се срути след неуспешния опит на обвинения във военни престъпления Слободан Милошевич да я запази със сила, Македония беше вече напълно сърбизирана. И лявото, и дясното от политическия спектър се опитаха да си извоюват някаква фалшива политическа легитимност посредством присвояването на българската история и език. Тези опити са обречени. Мнимите националисти в Скопие трябва да разберат рано или късно, особено след като бързо растящото албанско малцинство става все по-непримиримо, че без подкрепата на много по-голямата България, Македония няма бъдеще, независимо от това дали е член на ЕС или не.

----------------------------------------------------------

Бел. ред. Алекс Алексиев е син на бележития български писател и карикатурист Райко Алексиев и внук на Никола Алексиев, дългогодишен активист на ВМРО от Солун. Коментарът е писан в началото на тази година, но продължава да бъде актуален. Авторът почина на 28 юли тази година.

 

  

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba