Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Моралните принципи не могат да бъдат приложени към действията на държавите

paradМария МАРЧЕВА

Съвсем неочаквано, на 17. февруари т.г. пред фасадата на катедралата в Солзбъри се развя натрапчиво огромен руски флаг. Тази случка по един драстичен начин припомни за събитията

от преди почти една година, които разбуниха световното обществено мнение. Разбира се, става дума за печално известния инцидент с отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му. Случаят е един от най-противоречивите през изминалата година и фактът, че извършителят остава неразкрит и досега, е твърде красноречив. В настоящия опит за политически анализ ще разгледаме двете основни хипотези: по чие нареждане и защо се е случило отравянето на Скрипал, и по какъв начин това действие, независимо от гледната точка, е доказателство, че реалполитиката все още се практикува без задръжки в международните отношения.

Когато говорим за политически реализъм, най-често в съзнанието ни изникват термини като анархия, сила, контрол и най-важното - интереси. Именно силно егоистичните държавни приоритети и желанието за доминация довеждат до конфликта, който анализираме. Липсата на какъвто и да е общочовешки морал, желанието за контрол, проявата на егоизъм и преследването на конкретните интереси в името на рационалната, държавоцентристка политика довеждат до създалата се ситуация на международната сцена. Независимо от инициатора на престъплението срещу двойния агент, проявата на национален егоизъм в ситуацията на съществуваща анархия между държавите ни позволява уверено да твърдим, че

случаят Скрипал е еманация на

реалполитиката в съвремието.

През 2004 година бившият офицер от руското военно разузнаване Сергей Скрипал е арестуван от Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ) по подозрения в двойна агентура. Според обвиненията, той е извършвал спомагателна дейност към разузнавателните служби на Обединеното Кралство. Две години по-късно е осъден за държавна измяна е и трябвало да излежи наказание от 13 години лишаване от свобода. Впоследствие, чрез програма за размяна на шпиони, той се установява във Великобритания и от 2010 година официално пребивава там. Скорошно разследване на БиБиСи, проведено от Ричард Галпин, обаче загатва за множество пътувания на Скрипал извън границите на Обединеното Кралство в периода след 2010 година. Смята се, че той е пътувал из цяла Европа и Щатите. Като Галпин не изключва възможността по време на тези си пътувания Скрипал да е продавал руски държавни тайни на западни тайни служби. Възможно ли е това да е причината за отравянето му с химикала „новичок“? Сергей Скрипал е смятан за родоотстъпник и предател на руския държавен интерес, поради дейността си в полза на Великобритания. Предаването на политически и военни стратегии на Русия на държави, считани за вражески, не би било изненада или новост, а като бивш служител във военното разузнаване, Скрипал определено разполага с много ценна информация, която би представлявала интерес за всяко западно правителство. В светлината на абсолютният отказ на Русия да прави какъвто и да е компромис със своите държавни цели и интереси, всяка информация, свързана със случващото се в страната и секретните ѝ политики би могла да представлява огромен интерес за Запада. А за Русия би било от особена важност да запази своите тайни само за себе си.

На 4 март 2018, Сергей Скрипал е намерен в напълно безпомощно състояние на пейка в град Солзбъри; с него е и дъщеря му Юлия, която е със същите симптоми като тези на баща си. Съвсем скоро става ясно, че двамата са станали жертви на опит за отравяне с нервнопаралитично вещество – новичок. За никого не е тайна, че нервнопаралитичният агент е разработен в СССР. И съвсем логично,

основните подозрения за дръзката атака

са насочени към Руската федерация,

прекия наследник на СССР. Въпреки отказа на Москва да поеме отговорност за опита за убийство, световната общественост е единодушна, че няма друг потенциален извършител с по-категоричен мотив. Последствията не закъсняват, руски дипломати са експулсирани от държави в целия свят. Тези дипломатически санкции обаче видимо не притесняват Русия.

Владимир Путин отлично осъзнава, че този дипломатически скандал се развива в международното пространство – там, където няма твърда, ясна йерархична структура и държавите се намират в състояние на анархия. Затова той може да си позволи с всички сили да продължи да отрича ролята на Русия, а и своята лична, в отравянето на Сергей Скрипал. Руският президент дори отвърна на експулсирането на руски дипломати с реципрочно действие, демонстрирайки за пореден път своята решимост да защитава своята позиция и интересите на държавата си до край. Следвайки тезата на Макиавели, че в политиката винаги трябва да разглеждаме управниците като безскрупулни и склонни да дадат превес на злото в себе си, можем да намерим първите прилики между идеите на школата на политическия реализъм и действията на страните по този ключов конфликт. Един от най-важните постулати на реализма е: „Моралните принципи не могат да бъдат приложени към действията на държавите“ (Моргентау). Именно това явление се забелязва особено ясно в случая Скрипал. Управниците отдават далеч по-голямо значение на дръзкия маниер на извършване на престъплението – на чужда територия, без скрупули и без да се взема предвид специалния статус на Скрипал, като участник в програма за размяна на шпиони. Малцина се вглеждат в моралното измерение на деянието. За всички това си е просто символичен шамар по сигурността на Великобритания и нарушаване на ключово споразумение между двете страни.

Реалистката представа на Томас Хобс за устройството на света доста напомня на актуалната ситуация около случая Скрипал.

Томас Хобс формулира три

основни постулата,

които обясняват поведението на индивидите в обществото, които според мен, биха могли да обяснят и това на държавите в международните отношения. Две от тези основни идеи са напълно приложими в случая. Първата гласи, че интеракциите се случват в ситуацията на анархия. Това е основната предпоставка – липсата на правителство или върховен орган, който да обедини под строги общи закони в йерархична система единиците в дадено общество. В ситуацията на анархия, според Хобс, най-лесно се проявяват състезателната сила и егоизмът. Липсата на йерархия създава условия за неморално поведение. Поведението се ръководи само от желанието за постигане на егоистичните цели на участващите, без да се взима предвид нещо по-различно от личното желание за върховенство, превъзходство и надмощие. За Хобс тези желания са неделима част от човешката природа и не могат да бъдат потиснати.

Кенет Уолтц и Ханс Моргентау допълват представата ни за отношенията между държавите в политическия реализъм. Ханс Моргентау формулира известните си шест основни принципа на реализма, чиято цел е да ни предоставят по-ясна картина на това, кое е очаквано на международната сцена. И Моргентау, като Хобс, отдава ключова роля на непроменимата човешка природа, която е повече лоша, отколкото добра. А в едно отравяне няма нищо добро и позитивно. В основата на реалистката теория лежи и понятието за интерес. Именно интересът е двигателят и мотиватор за политически действия. Невъзможно е да пропуснем факта, че смъртта на Скрипал би удовлетворила в огромна степен държавните интереси на страните участнички в конфликта. Дотук два от основните постулати на реализма намират съвършено отражение в сложния и заплетен случай. Моргентау твърди, че реализмът е наясно с моралното и етичното, но поставя пред тях рационалните политически решения в името на държавната сигурност, оцеляване и развитие. Отново можем да говорим за паралел между теоретичния и емпиричния случай: неморални действия се предприемат с цел да се защитят различните държавни интереси. По-специално внимание ще обърнем на тях в следващите части на разработката.

Силата е следващото ключово понятие за школата на реалистите, тя най-общо може да бъде описана като възможността да се упражнява контрол.

А каква по-впечатляваща

форма на контрол

от това да проникнеш в чужда страна и да извършиш дръзко, очевидно политически мотивирано убийство?!

Според Уолтц, представител на структурния реализъм, различните държави се отличават с различна способност да извършат дадено действие и да се разминат безнаказано. Това се определя от тяхната сила и позиция. От това можем да заключим, че е напълно очаквано Русия, в качеството си на една от водещите световни сили, да може смело да извършва толкова груби нарушения на международния ред, поради липсата на ясно изразена йерархия. Но за Уолтц водещи си остават мотивите на държавите. Те могат да се разпростират от желание за оцеляване (дефанзивен реализъм) до амбиции за доминация в световен мащаб (офанзивен реализъм). Основно желание на държавите е да запазят позицията си в системата, но Уолтц допълва, че желанието за развитие, подобряване на положението и придобиване на повече сила и влияние винаги ще бъдат основен движещ мотив. В разглеждания конфликт се наблюдават и двете измерения на реализма. Като офанзивно можем да класифицираме нападението над Скрипал – опит да се спре изтичането на информация. Дефанзивната страна на този конфликт се изразява в упорития отказ на Русия да признае своята роля в случая, и реакцията след експулсирането на руски дипломати от страни по целия свят. За никого не е тайна фикс-идеята на Русия не само да оцелява, но и да доминира в света. Споменът за империалистическия период на страната все още резултира в силно офанзивна, експанзионистична реалполитика и невероятно силен състезателен момент спрямо другите държави. Възможно ли е именно тези подбуди да са предизвикали и отравянето на Скрипал?

След като оформихме основните идеи на политическия реализъм, е време да разгледаме прецизно ситуацията и да определим доколко точно и пълно е припокриването на теория и факти. За максимална обективност ще разгледаме и двете основни страни по конфликта: Русия и Великобритания. Русия е основният заподозрян по случая Скрипал, и за това има доста причини. На първо място цялостната външна политика, която води Русия в последните години е изцяло базирана на груба сила, желание за доминация и постигане на собствените егоистични интереси на всяка цена. Жаждата за власт и премахването на конкуренцията и заплахата за страната (под формата на предателство на държавните тайни и интереси) не са чужди на руския политически елит. Дотук абсолютно можем да говорим за пълно съответствие на реалистките параметри и действителните събития. Нека не забравяме, че това не би бил и първият случай, в който Русия премахва свои опоненти. Журналистката Анна Политковская и бившият кагебист Александър Литвиненко обаче нямат късмета на Скрипалови и биват успешно премахнати от пътя на руските управници. Подобни действия са съвсем в духа на руската невроза и национализъм, описани от Джордж Кенан в „Дългата телеграма“. По всичко личи, че Русия не вижда проблем да разчита на реалполитиката в ХХI век. Допълнителен любопитен факт е, че случващото се със Скрипал съвпада с изборите в Русия. Определено посланието: „Така постъпваме с предателите на Родината“ би било начин да се спечели вотът на крайните, шовинистично настроени руски избиратели.

Необходимостта да разгледаме потенциалната възможност Великобритания да инициира опита за убийството на Скрипал, според мен, идва само и единствено от обвиненията на Москва към Лондон. Определено съществува

страх в Обединеното Кралство

от поведението на Русия

и опита на руснаците да проучат слабостите на Запада и да ги използват. Но това трудно би могло да се възприеме като мотив за политическо „очерняне“ на руската власт чрез набеждаване в сериозно престъпление. Великобритания обаче попада в параметрите на политическия реализъм с поведението си след навлизането на конфликта в решаващата му фаза. Обединеното Кралство умело лавира на международната сцена и успя да създаде мрежа от държави, които открито да се опълчат на Русия и по този начин да намали авторитета и позициите на Русия. По този начин основните интереси на страната са постигнати, руската конкуренция е овладяна на този етап и Великобритания може да продължи със следващи стъпки за постигане на държавните си интереси и подобряване на своите позиции на световната сцена.

В ситуацията на световна анархия, в която се намират страните, не е никак учудващо, че подобни конфликти продължават да се случват доста често. Според реализма, това е съвсем в реда на нещата и човешката природа - да се търси тази крайна доминация и премахване на враговете на всяка цена, въпреки грубата сила, която се използва. Независимо кой е извършителят на дръзкия опит за политическо убийство, едно е сигурно: нито една държава не би се посвенила да използва всички средства, за да се защити и за да се домогне до повече сила и власт. И въпреки че в ХХI век това би трябвало да е забравена практика и сътрудничеството и приятелството да са водещите настроения, а конфликтите само краткотрайни изкривявания на хармоничните интереси на държавите (както си представят света идеалистите), от случая Скрипал ни става пределно ясно, че реалполитиката все още е предпочитаният поведенчески модел. За съжаление...

 

  

 

   Lema BG

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba