Наистина ли този огнен танц е повод за национална гордост? Дядо Славейков не е съгласен

НАШИЯТ КРЪСТ

В интернет-епохата нещата от живота се случват другояче – можеш да се срещаш с приятели от Америка, да ходиш на сафари в Африка, да пазаруваш, да банкираш, да търгуваш, да флиртуваш – без да помръднеш задните си части от стола и без да отделяш поглед от монитора.

Но част от живота на Homo internetikus са и т.нар. непоискани търговски съобщения, известни като спам. Един любител на статистиката бе изчислил, че една трета от живота на съвременния човек минава в сън, една трета – в учене, а останалата една трета – в чистене на спам от електронната поща.Тъкмо си плюх на показалците, за да поразчистя неприкосновеното си мейл-пространство, когато погледът ми спря на думичките „нестинарско огнено шоу”, пръстът ми трепна и… се зачетох в непоисканото съобщение /те спамърите точно на този психологически момент разчитат/…  „Зрелищният спектакъл „Огния“ с премиера на 1 май. Бабата на главния нестинар след забрана да играе в огъня, се запалва в къщата си.”Тц-тц-тц… /всъщност – уау!/, т.е. – стана ми интересно! Чета нататък и разбирам, че предпремиерата в зала 2 минала блестящо и огнено, като особен интерес предизвикал главният нестинар на България – Михаил Георгиев от Странджа-планина, който за първи път влизал в огън в закрита зала. Това го накарало да си спомни разказите за баба му, българка от Беломорска Тракия; тя била нестинарка, но мъжът и не разрешавал на жена си да играе в огъня. В деня на ритуала той я заключил в къщата им в село Българе и излязъл с децата им. Бабата на Михаил чула свирните и тъпана от площада, където вече се събирали нестинарите, сложила жар от камината на дървения под и започнала да танцува, прихваната от характерното нестинарско състояние. Мъжът и видял огъня, но докато стигне до къщата, тя вече била изгоряла. Тогава той напуснал селото, с надеждата завинаги да откъсне своя род от опасния огън. Но така и не успял. И сега наследниците му – внуци и правнуци – водят нестинарството в България…

Гледай сега каква работа ми отвори тоя спам – вместо да гледам „Love.net”, аз се ровя из мрежата за нестинарите!

„В религиозно мистичния култ на нестинарската общност от особено значение е привеждането на транс, при което се извършва танцът върху жаравата. – пише Стефан Стефанов. – Това състояние се обозначава с думата „прихващане“. Първоначално се е считало, че нестинарите изпадат в екстазно състояние под влияние най-вече на външни, механични фактори, под влиянието на музиката и на околната предразполагаща обстановка. Впоследствие се е изяснило, че преди да придобият способността да се потопяват в трансовото състояние, даващо им възможност без опасност от изгаряне да тичат върху жаравата, те прекарват състояние на мъчително боледуване. Известно е, че по време на това боледуване дават обет на божеството, което в техните представи се свързва със Светока – покровител, т.е. св. Константин. Благодарение на този обет става възможно „прихващането“ им, вследствие на което получават и способността за безвреден допир с огъня.

Танцуващият нестинар е напълно отдаден и не е на себе си. Наблюдателите са отбелязали факта, че ако неочаквано на пътя му се препречи някой, нестинарят безцеремонно го отблъсква със сила. Играещите върху жаравата имат ясното съзнание, че са обладани. На въпроса защо са толкова необщителни по време на танца, отговарят, че уж духът на св. Константин е у тях…”

О, да – оказва се, че навремето и самият дядо Петко Славейков се е интересувал от огнените танци на настинарите. Според него, „тези хора нямат празници или по-добре – не ги почитат и дори работят в неделя. Празнуват само, и то с особени обредности св. Константина – 21 май, и св. Еня на 24 юни, или на Рождеството на Йоан Предтеча.“

Ето какво пише и проф.Шиваров– тойобобщава, че нестинарите не ходят на църква и не са набожни, не се изповядват и причастяват, не зачитат църковните празници и неделята. Най-тържествено честват обаче най-светия за тях ден – св. св. Константин и Елена.

Изследователите твърдят също, че за членовете на нестинарската общност играещите в жаравата нестинари се явяват като жреци, измолващи с колективното съдействие на останалите, блага за всички от Светока. Според професор Арнаудов, ролята на главната нестинарка е съответствуваща на ролята на главните жреци в езическите храмове. Те имали ръководна роля при извършването на култово-обредни действия по време на празненствата. Векилинът е друга ключова фигура в нестинарската общност. Той е пазител на неписания закон и заедно с главната нестинарка способстват да се съхрани този култ в цялост и без промяна.

Някои автори споменават даже и за провеждането на сакрални оргии сред нестинарите, но според други няма по-сериозни потвърждения на тези твърдения. Но съществуването на въпросните оргии е твърде вероятно, ако се приеме, че нестинарството има приемственост от оргиастичния култ към Дионисий.

Ето на каква информация попадам най-накрая – става въпрос за известния в миналото у нас психопатолог д-р Гарвалов и неговия труд „Социална психопатология“. В него той описва външните симптоми при нестинарите, изпаднали в транс. Докторът е имал възможност лично да наблюдава нестинарски игри многократно през 20-те и 30-те години на миналия ХХ век. Според него, симптомите наистина са признак на обсебване. Той пише:

„Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става у всички магьосници, конвулсионери, медиуми и нестинари по един и същ начин и почти с еднакви симптоми. Настъпва изменение в цвета на лицето, погледът става замътен и разсеян, или очите се обръщат. Припадъкът започва с треперене, което се превръща впоследствие в конвулсивни движения. Прихванатите викат, крещят или бълнуват на висок глас. Танцът се среща не само при нестинарите… Всички имат и слухови халюцинации, които ги правят гадатели и прорицатели. Те всички не помнят нищо от онова, което правят или говорят през време на припадък, защото всички смятат, че отдават тялото си на друго чуждо, неземно същество, което ги обладава.“

Уау!

Абе, май ще го пропусна това нестинарско огнено шоу. Да ме прощават спамърите и бабата на главния нестинар!