Каратистът Йоргакис трошал камъни с голи ръце, но не успял да победи стареца Паисий

НАШИЯТ КРЪСТ

Света гора с обитаващите я православни монаси – отшелници е извор на невероятни и поучителни истории. Истории за самоотвержени мъже, взели Кръстовете си и тръгнали по стъпките на Христос. Изключително запленяващ е животът на стареца Паисий Светогорец, описан в много книги.

Той е роден през 1924 година в малоазийската област Кападокия, но след погрома на Гърция в Гръко-турската война през същата година, всички местни гърци били принудени да се изселят от Турция. Светското име на този подвижник е Арсений. Той останал със скромно образование, но притежавал необикновено силна вяра още от дете. По професия бил дърводелец, като Христос. През 1953 година идва на Света гора, за да стане монах и да посвети живота си на Бога, приемайки монашеското име Паисий. Той бил изключително смирен и земен човек, а заради благочестивия му живот Господ го надарил с даровете на прозорливостта и разсъдителността. В по-късни години пред келията му на Атон не секвали опашките от гръцки поклонници, дошли за духовен съвет и утеха. По молитвите му мнозина болни оздравявали, много грешници тръгвали по пътя на спасението. Старецът Паисий Светогорец умира през 1994 година и е погребан в основания от него девически манастир „Св. Иоан Богослов“ край солунското село Суроти. Към гроба му и сега продължават да се стичат вярващи от целия православен свят, с надеждата да изпросят неговото молитвено застъпничество. В началото на тази година Вселенската патриаршия взе решение да канонизира за светец този Божий угодник… Ето една интересна страница от богатия на чудеса и божествени откровения живот на Стареца.

„На Света Гора дойде един 16-17-годишен младеж, който обикаляше по манастирите. Това беше Йоргакис. От тригодишна възраст родителите му го дали в един будистки манастир в Тибет. Напреднал много в йога, станал съвършен магьосник, можеше да повика който си поиска демон. Носеше черен колан и владееше карате до съвършенство.“  - разказва иеромонах Исаак в своята книга „Животът на стареца Паисий“.

Със силата на сатаната Йоргакис правелдемонстрации, които впечатлявали хората. С невъоръжена ръка удрял големи камъни и те се трошали като орехи. Нещо повече - можел да чете затворени книги. В юмрука си чупел лешници, черупките падали долу, а ядките оставали залепени за дланта му.

Веднъж едни монаси довели Йоргакис при стареца Паисий, за да му помогне. Младежът-будист попитал Стареца какви сили притежава и какво може да прави.

„Самият аз не притежавам никаква сила…Всичката сила е на Бога.“ - отговорил му отецът. 

Тогава Йоргакис, за да демонстрира силата си, съсредоточил поглед върху един голям камък, който бил на известно разстояние и камъкът се пръснал на парчета. Тогава Старецът прекръстил един малък камък и му казал да счупи и него. Онзи се съсредоточил, направил магическите си действия, но не успял да го счупи.Тогава започнал да трепери и сатанинските сили, които си мислел, че контролира, не можейки да счупят камъка, се обърнали срещу него и го изхвърлили на другия край на дерето. Старецът го прибрал в окаяно състояние.

“Друг път - разказвал Старецът - докато разговаряхме внезапно младежът стана, хвана ръцете ми и ги изви назад.“

“Хайде сега, ако може, нека дойде Хаджи ефенди да те освободи!” – казал младият наглец.

Хаджи ефенди – така гърците в Кападокия наричали по свойски местния светец св. Арсений, който бил кръстник на Стареца и още при раждането му предсказал, че момченцето ще стане монах.

„Почувствах думите и действията на младия Йоргакис като хула. – разказвал по-късно старецът Паисий. – Затова само разклатих ей-тъй леко ръцете си и той изхвърча отсреща. После, за да ми отмъсти, скочи високо и се опита да ме ритне, но кракът му спря близо до лицето ми, като да беше срещнал невидима преграда! Бог ме опази…“

Въпреки агресивните намерения на младия будист, Старецът го поканил да нощува при него, в келията му. Но през нощта демоните наказали жестоко своя слуга Йоргакис. На сутринта Старецът открил младежа в близкото дере  в ужасно състояние, изранен, целия в тръни и кал. Тогава Йоргакис признал: “Сатаната ме наби, защото не можах да те победя”.

По-късно Старецът убедил Йоргакис да му донесе магическите си книги и ги изгорил.Приел го за известно време при себе си и му помагал дотогава, докато онзи го слушал. Постарал се да узнае дали е кръстен и дори научил в коя църква е кръстен. Йоргакис, разтърсен от силата и благодатта на Стареца, пожелал да стане монах, но не могъл.

Старецът използвал случая с младия будист, за да докаже колко голяма е заблудата на тия, които считат, че всички религии са еднакви, че всички вярват в един и същ Бог, и че тибетските монаси не се различават от православните. През целия си живот св. Паисий Светогорец подчертавал нуждата от основаването на манастири, за да се помогне духовно на хората, преди йогите и петдесетниците да успеят да ги примамят с лъжливите си светлини.