Един разговор с отец Кирил, чрез който ние, българите, можем да се огледаме в румънското духовно огледало

НАШИЯТ КРЪСТ

/продължение/  Докато нашите депутати като едни истински цербери на Атеизма зорко бдят и не пускат Бога да влезе в българските училища, в Румъния Вероучението отдавна е реабилитирано, нали така?

- Румънската църква посвети 2016 г. на религиозното възпитание на православната християнска младеж. Действително, напълно основателно е приоритетна стратегия на нашата Църква да стане работата с младежта и нейното християнско възпитание… Храмовият празник на патриаршеската катедрала в Букурещ не минава без да е комбиниран с награждаване на младежи в национални църковни олимпиади по религия. Тази година по време на Четвъртата международна среща на православната младеж в Яш неслучайно беше извършено свещеническо ръкоположение на млад дякон за насърчаване на всички присъстващи, над 7000 младежи.

По време на Международния семинар „Преподаването на Религия в средните училища и прицърковните школи: цели, методика и резултати” проведен в началото на октомври т.г. в Русе, колегата д-р Кътълин Криму (учител по религия в Букурещ) призова всички български участници да бъдат по-храбри в защитата на правата на учениците да изучават „Религия“ в училище. Знаменателни са думите на патриарх Даниил по отношение на религиозното възпитание на младежта, което според него е инвестиция във вечността. Подготвят се граждани не за земното отечество, а за Небесното царство.

Румънската църква е сериозно мисионерски насочена. Като се започне от разбираемия говорим румънски език в богослужението. Смятам, че нашата Църква е явна длъжница към своя народ с превод на богослужебните книги и в това отношение народът е сериозно ощетен.

И още - румънците пазят старателно благолепието на своите храмове, като неписано правило е свещите да се палят отвън в специални шкафове или помещения. Поради това храмовете са светли, а стенописите реално изпълняват своето възпитателно предназначение. У нас някои ставропигии се гордеят с многото продадени годишно свещи, но добре знаете в какво състояние са ценните им стенописи, дело на най-талантливите ни зографи. В повечето случаи храмовете са озвучени вътрешно и външно. А много румънски младежи са поели нелекия път на монашеството.

Казахте, че Румънската православна църква е активна в своето мисионерство. Доколко Тя се ползва за тази цел от медиите и новите информационни технологии?

- Огромна роля изпълняват румънските църковни медии за насърчаване близостта между Църквата и народа. Църковната телевизия и радио „Тринитас”, новинарската агенция „Базилика”, единственият църковен ежедневник в света – вестник „Светлина” (на 7 февруари се навършиха 12 години от основаването му. Днес излиза в тираж 23 хил. екземпляра на ден) осведомяват християните и осмислят човешките търсения в светлината на Христовото спасително учение. Ежеседмичният църковен вестник „Неделна светлина” дава възможност за по-задълбочени религиозни размишления. По този начин румънската църква практикува пълна прозрачност и отчетност. Натрупа се много осмислен опит за взаимодействието между Църквата и медиите, представен и в научни изследвания (свещ. д-р Николае Даскълу, Притчата на запаления факел. Религиозното общуване в информационната ера, Букурещ, 2012, инж. Кътълин Йон, Църква и интернет. Реално и виртуално, Слобозия, 2014).

При това, можем да кажем, пренасищане с църковна информация има ревностни духовници, които издават свой седмичен Енорийски лист за духовна просвета на своите енориаши. Благодарение и на тези медии бе защитено традиционното семейство - беше организирана масова кампания, при която бяха събрани над 3,5 милиона подписа за промяна на конституцията. Настояваше се в нея изрично да се конкретизира, че семейството е „съставено от мъж и жена”, а не „от съпрузи”.

В Румъния има голям процент ромско/циганско население. Правят ли се усилия от страна на Църквата за катехизирането на ромите?

- Да, през 2006 г. отпечатаха молитвеник на ромски език, през 2008 г. записаха компактдист с Литургията на ромски език. А през 2009 г. издадоха служебник на езика на глухонемите.

Тук искам да споделя и едно мое наблюдение. Много наши сънародници подхождат магически към Църквата, без никакво намерение от своя  страна да изправят живота си спрямо Христовите повели. В такива случаи вместо да получат просимото сме свидетели (те самите са ми го признавали), че получават точно обратното.

Нека допълня и това - поради голямото благочестие на народа в Румъния, много църкви получават допълнителни храмови празници (това не е свързано с броя на светите трапези в олтара, както е в славянската традиция). Например, севернодобруджанският манастир „Дервент” (основан от българина архим. Елефтерий Михаил, родом от асеновградското село Лясково) днес има четири храмови празника, докато у нас има църкви с няколко храмови празника, които обаче не се честват подобаващо, подобно на основния храмов празник.

Ако погледнем назад в историята, ще видим, че т.нар. "румънци", всъщност власи, не са нещо по-различно от нас като етнос. До 1330 година земите северно от Дунав са били част от България. Както знаеш, след като тукашните ни земи падат под турско робство, влашките воеводи /васали на султана/ са използвали до 18-19 век като официален език българския. Църковнославянският пък се е използвал при богослуженията чак до ХХ век. Изкуствената /силова/ романизация на езика на влашкото население става едва през 19 век. Какъв е твоят коментар, отец Кириле  - не си ли на мнение, че трябва в общественото пространство да започне един активен дебат за тази забравена близост между българи и румънци?

 - Действително, ако погледнем по-стари румънски храмове над входната врата винаги се поставя каменен ктиторски надпис (т.нар. „pisania”, както я наричат), който е написан на кирилица, днес непозната за обикновения румънец. По-специално днешния богослужебен модерен румънски език изобилства от славянски думи, които свидетелстват за тази някогашна близост между нашите етноси. Преобладаващо вярващите не разбират тези славянски думи. Неразбирането е довело до там, че днешното румънско църковно „благодаря” гласи Bo(g) da proste. Обикновено ги питам „Кого?”. Те недоумяват въпроса ми и с удивление разбират същинския превод на този израз. На крайпътните разпятия им казват „троица” (troiţa). Въпреки очевидната близост между някогашния „румънски” и славянобългарския език, днес румънската идеология се стреми да подчертае латинските си корени, отколкото тази забравена близост със славянските народи. Вероятно това се дължи и на разрива в отношенията с Русия, но това е отделна тема. Показателен е фактът, че днешните румънски слависти са на изчезване. Обикновено в официални изявления, като Посланието на Румънския патриарх Даниил във връзка с 1150-годишнината от покръстването на българския народ, тази близост се изтъква, но разбира се зависи от волята и активността на днешните архиереи доколко братските отношения между двата народа ще продължат да се поддържат. Подчертано се изтъква влиянието на румънските князе (направени дарения) върху останалите поместни църкви. По-скоро Румъния държи да подчертае своята уникалност, отколкото да признава българското влияние и влиянието на славянството като цяло върху нея. И в междуцърковните отношения Румънската православна църква държи на своя си почерк, има собствено мнение, вместо да влиза под крилото на славяноезичните или гръкоезични църкви.

С всеки изминат ден се изумявам от все повечето еднакви думи, които използваме двата народа. Това важи в най-голяма степен за църковната терминология. Друга част от българските думи се използват от румънците с променен смисъл. Например те казват „zacusca” на лютеницата, използват думата „uliţa” за селските улици, за града използват думата „strada”.

Бил съм свидетел на комична ситуация как българин и румънец се мъчат да общуват на английски, като търсят някоя дума, която всъщност е еднаква за двата езика...

 При възстановяването на Българската патриаршия през м. май 1953 г. Румънският патриарх Юстиниян подарява на Българския патриарх Кирил енголпие с ликовете на св. св. Кирил и Методий, като допълва: „за да ви напомня за времената, в които, благодарение на азбуката в богослужебните книги на тия двама просветители, българите и румъните, побратимени, четяха същите молитви и се молеха много векове на същия език – славянския език” (ЦВ, 28 май 1953, бр. 19-22, стр. 24).

Използваните богослужебни книги на север от Дунава преминават през няколко етапа на езиково изписване: изцяло на среднобългарски език (напр. Служебника на йером. Макарий, Търговище, 1508); на румънски (изписване на кирилица); рубриките на румънски (кирилица) на богослужебия текст на църковнославянски; изцяло на румънски (латиница).

Разбира се, че трябва да се поддържа жив дебата за близостта между румънци и българи. От личния ми опит познавам много сериозни научни изследвания,  изтъкващи близостта между румънци и българи. Румъния е имала сериозни историци българисти (като Петре Константинеску, Лаура Баз-Фотиаде, Дан Бериндей, Дамян Богдан, Константин Велики, а днес Елена Сюпюр) и тяхното дело трябва да се продължи. Ако говорим по-конкретно за църковната област колегата К. Криму през 2016 г. защити дисертация на тема: „Румъно-българските църковни отношения между 1920-2013 г.”

В заключение, съм длъжен да поискам прошка за някои мои дръзки изказвания в това интервю, все пак те са произнесени от духовник с малкогодишен стаж.