Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

sv_Ioan_Zlatoustдоц. Костадин НУШЕВ

На 27 януари според празничния календар на Православната църква се отбелязва и възпоменава тържественото връщане на мощите на Св. Йоан Златоуст (ок. 344-407 г. сл. Хр.) в Константинопол.

Големият църковен учител и “Златоуст“ проповедник, който завършил своя земен път отстранен от архиепископската си катедра в изгнание, е един от най-почитаните църковни отци и духовни учители на Църквата. Неговото богато проповедническо творчество и богословско наследство се е превърнало в образец за благовестие на Словото Божие и църковно служение, а възгледите му за практическите аспекти на християнската нравственост са придобили авторитета на установено правило в духовния живот на вярващите и проявите на християнско благочестие.

Православната църква е установила особено място в своя празничен календар за отбелязване паметта и възпоменаване на делото на този забележителен светител. На 13 ноември се чества деня на успението на св. Йоан Златоуст, а според църковната традиция от векове в Източната църква делото и личността на този изтъкват учител се чества и в особен църковен празник – денят на Светите трима светители (30 януари).  

На този празничен ден паметта на св. Йоан Златоуст се чества заедно с великото просветителско и учителско дело на св.Василий Велики (ок.330-379) и св. Григорий Богослов (329-390), а Църквата прославя съборно тримата големи йерарси и светители на Православието.

Кратки житиеписни бележки

Св. Йоан Златоуст е може би най-популярният и почитан свети отец в традицията на Източно-православната църква. Заради богатото му книжовно наследство и ненадминат проповеднически дар, заради самоотвержения му подвиг в учителството и пастирското му усърдие, заради мъжественото и непоколебимо служение за духовното благо на паството, както като дякон и презвитер в Антиохия, така и като Константинополски архиепископ, той си заслужил още приживе и получил от Църквата името “Златоуст”.

Големият светител на Православието е един от най-ярките представители на така наречения “Златен век на светоотеческата богословска мисъл” и един от най-плодовитите автори от времето на разцвета на християнската литература, обхващащ периода на ІV и V век. Неговото служение като църковен учител и пастир протича при управлението на християнските императори Теодосий Велики (379-395 г.) и наследника му Аркадий.

По времето на Теодосий Велики животът на обновяващата се след епохата на Константин Велики Римска империя все повече се християнизира и гръко-римската цивилизация постепенно и трайно променя своя облик. Макар все още някои остатъци от старата езическата култура, и преди всичко моралното разложение сред политическия елит на Константинопол, да оставали сериозно предизвикателство пред Църквата, тя укрепвала като духовна институция и разширявала своето присъствие и влияние сред народа. Самият император Теодосий Велики бил християнин, приел кръщение още докато е начело на империята, а не на смъртния си одър като своите предшественици, и се опитвал съзнателно да управлява държавните дела именно като християнски владетел. Той покровителствал Църквата и Православието и свикал Втория вселенски събор в Константинопол през 381г., на който възтържествувало Никейското изповедание на вярата. По времето на този император християнството се превръща в основна държавна религия, а римското право постепенно се променя и християнизира.

При управлението на сина и наследника на Теодосий Велики на престола – Аркадий (395-408), който управлявал Източната част на вече разделената през 395 г. Римска империя, св. Йоан Златоуст бил избран (397г.), за Константинополски архиепископ. Този избор бил продиктуван както заради безспорните качества на църковния учител, така и заради нуждите на империята и застъпничеството на хора от дворцовите среди.

Нравоучителните слова, посветени най-често на християнските добродетели, милосърдието, покаянието и поста, молитвата и подвижничество, а също така и библейските екзегетически беседи са двете основни литературни форми, в които се отлива дълбокото духовно познание и проникновеното богословско учение на св. Йоан Златоуст. Това се определяло както от личните дарования на църковния учител, така и от практическите нужди на Църквата и потребностите на вярващите християни в края на ІV и началото на V век.

Като забележителен представител на Антиохийската богословска школа св. Йоан Златоуст е носител на високите образци на християнска култура, богословска мисъл и църковна словесност. Като духовен пастир и учител той е бил изключително близо до народа и неговите нужди и чрез своето слово и проповед е насищал духовния глад и стремежа към истинско познание на Бога у всички.

След като се прославил като презвитер и църковен учител в Антиохия чрез своите знаменити и въздействащи проповеди, но и чрез неуморното си социално-милосърдно служение, св. Йоан Златоуст бил въздигнат като архиепископ на столичния град Константинопол и пренесъл тези църковни традиции там. В столичната катедра той предприел реформи в каноничната дисциплина и богослужението и издигнал на високо ниво изискванията за църковните служители. Неговите реформаторски действия и новаторски инициативи, обаче, породили и много завист, ропот и негодувание от страна на онези, чиито пороци светителят изобличавал със своето слово.

Трудностите на архиепископското служение

В столичния град пламенният и красноречив проповедник на Христовото евангелско учение, на чистотата на вярата и евангелските добродетели се сблъскал с трудностите на църковното архипастирско служение, което протичало близо до императорския дворец. Това негово евангелско служение било обременено и смущавано от множество  политически интриги, разпространявани сред висшия клир и от капризите и “аристократичните” пороци на дворцовите кръгове.

По време на архиепископското служение на св. Йоан Златоуст в константинопол Православието вече било възтържествувало на първите два Вселенски събора в Никея и Константинопол и догматическите спорове с арианите и духоборците утихвали, но пред Църквата стояли все още много сериозни изпитания и предизвикателства. Тези трудности и задачи били преди всичко от нравствено и практическо естество. Това били предизвикателства и нужди на времето,  свързани с необходимостта от укрепване и утвърждаване на християнството в живота на вярващите, стабилизиране на Църквата като духовна институция и хуманизиране на християнската държава и обществените нрави. Не на последно място била и борбата срещу повърхностното и често пъти външно и лицемерно изповядване на християнската вяра и придържане към християнския морал от страна както на широките слоеве на населението, така и на тогавашния аристократичен столичен елит. На тези задачи било посветено, и при тези условия протекло, църковното служение на св. Йоан Златоуст в Константинопол. Тези трудни условия и нужди на времето определили в най-голяма степен насоката, характера и съдържанието на неговото църковно и социално служение, характера на богословското му учение и съдържанието на неговото духовно творчество.

Грижа за бедните и социално-милосърдно служение на Църквата

В столичния град Константинопол като архиепископ и църковен водач св. Йоан Златоуст продължил своето социално служение и грижа за бедните по начин, който бил възприел в Антиохия. Той изразходвал църковните средства предимно в помощ за нуждаещите се, реорганизирал института на диаконисите и призовавал богатите жени и знатни вдовици да приемат в своите големи имения сираци, болни и странници. Продавал златните църковни съсъди, за да се изхранват гладуващите и призовавал всички към милосърдие и доброволно пожертвувание на материалните блага за облекчаване на страданията на най-нуждаещите се събратя.

Критиката срещу разточителството на църковни средства от страна на висшия клир в Константинопол и бичуването на пороците на дворцовите среди заради алчността, сребролюбието, суетата и нарушаването на идеалите на социалната справедливост станали причина за това св. Йоан Златоуст да си спечели много и силни врагове. Сред била и императрицата Евдоксия, която светителят изобличавал заради неправди и заграбване на чужда собственост в противоречие със законите и християнския морал. Многократно представители на клира и корумпирани царедворци повдигали клевети и гонения срещу св. Йоан Златоуст и го отстранявали неканонично от неговия архиепископски престол.

Независимо от гоненията и притесненията на тези представители на държавната власт и императорския дворец, чиито пороци светият отец разобличавал смело в своите нравоучителни проповеди, той си оставал твърд и непоколебим борец за правдата, учител на истината и проповедник на Христовите заповеди и евангелските добродетели. С това свое безкомпромисно поведение св. Йоан Златоуст си навлякъл омразата на силните на деня, изпитал горчиви страдания и понесъл непоносимите трудности на гоненията и заточенията.

През 407 година на път за мястото на своето заточение в Понтийската област, изтощен физически, но с бодър дух и чисто сърце, той понесъл мъжествено своя кръст следвайки по стъпките на Христа, и посрещнал земната си участ достойно. Светителят завършил земния си път с мъченически подвиг в прослава на Бога и благодарствена молитва. Св. Йоан Златоуст завършил живота си с думите „Слава на Бога за всичко!“

Около тридесет години след земната кончина на светителя наследниците на император Аркадий позволили и пожелали тържествено да бъдат пренесени мощите на светеца от града Комана в Мала Азия в Константинопол. Това историческо събитие, което се случило по времето на Теодосий Втори и сестра му Пулхерия през 438 година се отбелязва и възпоменава от Църквата в празника „Пренасяне на мощите на св. Йоан Златоуст“ в Константинопол.

Двамата владетели на Източната римска империя (Византия) се молили с покайни сълзи и съкрушено сърце пред светите мощи на светителя за опрощаване на греховете на своите родители, които били в основата на гонението срещу него и на неговото заточение. От този момент в Източната църква започнал и същинският официален култ към личността на св. Йоан Златоуст, който се утвърдил през вековете не толкова заради официалните политически елементи в него, а заради достойния подвижнически живот и личността на самия светител.

Чрез своите дела на смел Христов последовател и духовен пастир св. Йоан Златоуст си извоювал почитта на Църквата и вечната прослава от Бога и придобил неувяхващия венец на славата. Той се радва през вековете и до ден днешен на всеобща почит и уважение сред вярващите християни както в Православния изток, така и в християнския запад. Мощите на светеца след 1204 година са пренесени от кръстоносците на Латинската империя в Рим и се съхраняват в катедралата „Свети Петър“.

-----

Бел. ред. Главата на светеца, върху която се е съхранила нетленна част от плътта му, е една от светините на светогорския монастир Ватопед.

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba