Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА

Споделете ме

Проф. Атанас Стефанов от Канзаския университет пред „Гласът на България”

 

Stefanov_AtanasПроф. Атанас Стефанов е роден в Казанлък през 1970, учил е в математическата гимназия „Н. Обрешков”. Висшето си образование (магистър) завършва в Софийския университет (специалност математика) през 1993. Междувременно е един от първите стипендианти по програмата ТЕМПУС във Франция; обучава се през учебната 1992/1993 в Университета Париж 6, откъдето също получава магистърска степен през 1993.

След това 2 години е редовен асистент в катедрата по Математически анализ на Факултета по математика и информатика в СУ. През 1995 заминава на аспирантура в САЩ в Мисурския университет. След успешната защита на докторската си дисертация  по Фуриеров анализ през 1999, работи 3 години като гостуващ професор (първо в Университета на град Сиракуза, щата Ню Йорк и след това  в Университета на Масачузетс, Амхърст). От 2002 е на постоянна работа в Канзаския университет (Лоурънс Канзас); става доцент през 2007,  професор е от 2012.  Женен е, има две деца - на 14 и 9 години. Съпругата му Милена Станиславова е също математик. Понастоящем тя също е професор по математика в Университета в Канзас. 

 Колко дълъг беше пътят от Казанлък до Канзас?

- Математическата гимназия в Казанлък и най-вече атмосферата там в края на 80-те години бяха много важен момент в моето развитие на професионален математик. Бях запален по математиката още преди да постъпя в МГ, но израснах там. Участвах в състезания по математика, олимпади и всевъзможни извънкласни форми на обучение. Особено значение имаха както учителите по математика (сред които искам да откроя Цветан Павлов, Евгени Георгиев, както и Любо Любенов от Стара Загора), така и съучениците ми в МГ - Казанлък. Имаше истинска обстановка за този вид занимания в този период - всичко друго наоколо беше доста сиво. Човек не оценява тези неща достатъчно, докато е млад. Следващите 10 години някак си минаха насън - първо СУ, специализацията в Франция, аспирантурата в Мисури. Борба - да научиш нещата, да се утвърдиш… Малко след като защитих, се роди дъщеря ми и, разбира се, всичко се префокусира.  Но успяхме да намерим (заедно с жена ми) подходяща професионална реализация. Решихме проблема за двете тела, както се шегуваме в гилдията, и то два пъти. Така че пътят беше дълъг и криволичещ, но гледайки назад съм доволен от постигнатото. 

 В какво се изразяват професионалните Ви ангажименти в Университета на Канзас? Разкажете и за работата на Вашата съпруга, която също е преподавател там…

- Както казах, в момента съм професор в Канзаския университет, който се намира в типично университетско градче в Средния запад - Лоурънс. Има 90 000 души население, на около час път с кола от Канзас сити. Преподавам висша математика (математически анализ, линейна алгебра, диференциални уравнения, функционален анализ) на широк диапазон от студенти - от първокурсници в инженерни специалности до докторанти по математика. Допълнително, американските професори са много сериозно ангажирани с научни изследвания, особено в университети с претенции като нашия. Моите изследвания са най-общо казано в математическата физика, публикувам редовно в престижни научни списания. От 2003 година постоянно имам грантове от Националната фондация за наука (NSF) (възлизащи на обща стойност от половин милион долара),  което е определено признание за научните ми постижения. Само за сравнение - от около 20 000 професионални университетски математици в САЩ само около 2000 се подкрепят от NSF във всеки даден момент. 

Извън тези дейности, другият важен ангажимент на професорите е подготовката на аспиранти, т.е. ролята на научен ръководител. Това е много важна част от нашата мисия, тъй като е свързана с човешкия потенциал и най-вече с подготовката на кадри на най-високо интелектуално ниво. Труден процес като цяло, свързан с идентифицирането на добри студенти, обучението им в съответната тясна област и успешната им реализация на академичния трудов  пазар. В същото време, това е един от най-приятните аспекти на работата – да видиш някой млад човек, който идва със сравнително ниска подготовка, да израстне, да публикува първата си статия, да намери първата си работа и т.н.  Моят първи докторант Сюнгли О защити дисертацията си през 2012 година и понастоящем е гостуващ професор в Мисурския университет. Жена ми, Милена Станиславова е също професор по математика в Канзаския университет. Освен гореизброените задължения, тя е понастоящем директор на докторантската програма в нашия департамент. 

 Доколко демократични са обществата в България и в САЩ? 

- Аз мисля, че нашето разбиране за демокрация еволюира доста от първоначалната еуфория през 90-те. Тогава си мислехме, че ако се въведе  резонно законодателство, установят се институциите и т.н., нещата ще потръгнат и някак си от само себе си демокрацията „ще стане”.  Оказва се, че не е толкова просто, нито толкова бързо – въвеждането на демокрацията се оказа подобно на сиренето: отпърво изглежда като сирене, ама няма вкус на сирене и е още меко – трябва му време да узрее. Най-вече трябва време за съзнанието на хората да се промени, мисля че тази фаза е все пак към края си в България. Има и друго нещо, демокрацията и как изглежда тя зависи от конкретната обстановка – ето например в САЩ, системата е доста консервативна и практически не позволява чести или бързи промени. Това е нормално за САЩ, от друга страна България като по-млада демокрация изисква по-радикални мерки понякога, като например политическата ситуация в момента. Така че обществата са толкова демократични, доколкото е нужно на съответната страна в съответния момент. Аз не мисля, че нещата са абсолютни.

 Кои са "трите кита", върху които се крепи американското общество? 

 - Държавата, бизнесът и религията. Първите две, мисля, че са гръбнака на всяко съвременно общество. Държавата като навсякъде има колосално влияние във всичко, което се случва. Това е донякъде очевидно в Европейските демокрации, в Америка от друга страна определено има нагласа към ограничаването на ролята и, но при всички случаи е голям фактор. Бизнесът, мисля че също е очевидно, контролирайки почти цялата икономическа активност има огромно влияние и лостове, чрез които въздейства на обществото. Религията и нейното значение в обществения живот е по-специфична американска особеност.  Тук над 80 % от хората се идентифицират като вярващи (и посещаващи редовно религиозни обреди), докато в значимите държави в Европа, тази цифра е не по-висока от 20 %. Това мисля е нещо, което хората извън САЩ не осъзнават – голямата роля на религията, включително и в политическия живот. Разбира се, това не е само негативно, религията е също така ценностна система, която е стойностна. Разбира се, има хора които злоупотребяват с доверието на хората именно чрез религията.

Скандалът "Сноудън" /за подслушването на съюзниците на САЩ/ налага внушението, че за ръководството на САЩ има по-висши ценности, които не се връзват с понятията "свобода и демокрация". Имат ли усещането обикновените поданици на САЩ, че живеят в полицейска държава, че са следени, подслушвани и контролирани по някакъв начин?

- Случаят Сноудън е сравнително нов и не съм особено запознат с детайлите по разследването, освен това което и вие следите по медиите. Моето впечатление, поне ако човек съди по дискусиите в публичното пространство, е че практически никой тук не се интересува от това. Примерно ако човек следи CNN, името Сноудън в момента се споменава може би средно 1-2 пъти дневно, и то не всеки ден (специално аспекта с подслушването на съюзниците, нямаше да го чуя, ако по това време не бях в България). Вижте, технократски погледнато проблемът с подслушването е много прост – с новите технологии е  лесно и  евтино, поне по американските стандарти, да се следи/подслушва. Аз не мисля, че някое разузнаване би се отказало от такава възможност (и то особено да подслушваш съюзниците си), ако има ресурсите да го прави - само да припомним че САЩ харчи повече за военни цели колкото останалите страни от НАТО взети заедно... Що се отнася до американските граждани, не съм видял особено притеснение, че са може би следени от правителството си. Това е заради доверието, че правителството няма да злоупотреби с тази информация. От друга страна съм сигурен, че ако има такива злоупотреби, обществото ще реагира много остро и ще има сериозни последствия за виновните. Но от практическа гледна точка, всички ние трябва да свикнем, че това ще се прави (и даже повече в бъдеще), чисто и просто защото е лесно и евтино.

 Затворена страница ли е икономическата криза - в САЩ и в света?

- Преди две години ме пита същия въпрос и тогава бях колеблив по отношение на отговора, и с право. Сега мога да кажа с доста голяма убеденост, че да, кризата наистина отмина. Но какво означава това? Много неща няма да са по старому, нещата се смениха доста за тези 5 години.

Следите ли ситуацията в България? Съществува ли някакъв универсален лек /панацея/ за боледуващото българско общество?

- Аз мисля, че е грешка да се търси магическото хапче – това е като в тези продукти в инфомершълс, знаеш че такова нещо изглежда много добре, за да е вярно. Трябва да се търси управление, което да е силно отговорно пред обществото. Казано по-просто,  най-големият проблем, който стои пред българското общество е корупцията.  Политиците и по-общо всички на отговорна държавна служба трябва да бъдат безпощадно санкционирани при доказани корупционни практики. Последните събития в страната ми дават надежда, че нещата тръгват в положителна посока. Искам да подчертая, че за мен решенията не са само юридически. Българинът все се оплаква от корумпирани политици, а тайно или явно им завижда и ги възхвалява. Всеки е чувал истории на маса как този или онзи е голям мошеник и едва ли не, браво на него. Време е обществото да узрее дотам, че да прояви остра нетърпимост към такива прояви.  Важното е тези явления наистина да станат срамни и несъвместими с обществения морал.

Може ли да бъде привлечен американецът като турист в България? Симеон Сакскобургготски /бившият български цар/ има идея да включи БГ в Златния триъгълник Атина - Истанбул - София; подобна дестинация мислите ли че ще е привлекателна за американците?

- Идеи много, но истината е че туристическият пазар е много наситен, с голяма конкуренция. Пак така, нищо не става с магическо хапче. Трябва добра инфраструктура, добри хотели, развлечения, добро обслужване... Нещата, които всички ги знаят. Разбира се, може да се помисли за реклама (много от вашите читатели са видели по CNN рекламите на Македония, Казахстан и т.н.) специфични за привличане на чужди туристи, специфично американци. Истината е, че мнозинството от американците нищо не знаят за България и е трудно в тази атмосфера. Има толкова други привлекателни (и традиционни за тях) дестинации в Европа – Италия, Франция, Англия, Ирландия. Много от тези хора са склонни да посетят първо страните, откъдето произхождат техни близки.  Скоро четох, че франзузите се опитват да задържат туристите по-дълго на територията на Франция - а да не е само ден в Париж и на другия ден сме в Брюксел и т.н.

Мислите ли често за България?

- Прекарвам поне един месец в България всяко лято, така че не се чувствам откъснат. Следя вестници, говоря с роднини и приятели. Така че не ми остава много време да си мисля абтрактно, още повече че съм доста зает с работата и семейството си.

Какво бихте пожелал на нашите читатели?

- Вместо пожелание, искам да цитирам една мисъл на великия философ Конфуций. Той казва “Намери си професия, която обичаш и няма да ти се наложи да работиш един ден през живота ти”. Това е по-скоро за най-младите хора, учениците и за техните родители. Бъдете живи и здрави!

Едно интервю на Петър МАРЧЕВ

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в София

София
София - Температура: <b/>27°C
Ясно
Температура: 27°C
Усеща се като: 27°C
Вятър: североизток
Сила: лек полъх, 2.1 m/s

Времето със sinoptik.bg


halba