Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА ДИАСПОРАТА

Споделете ме

Твърди в ексклузивно интервю журналистът Александър Димитров от Босилеград

okbtufГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Aлександър Димитров e роден през 1972 г. в Босилеград, икономист по образование. Дълги години работи в неправителствения сектор, организира много събития в сферата на културата и образованието на българското малцинство в Сърбия. Медиите са винаги били предизвикателство в неговата работа, през 2002 г. успява да направи почти невъзможното - под негово ръководство в Босилеград започва да работи

първата кабелна ТВ във Вранския регион. Като главен организатор на Великденския фестивал за българчетата от диаспората, вече 24 години превръща Босилеград в балкански център на детската радост. От 2017 година е начело на новата медия „Гласпресс”, зад която стои сдружението на западнопокраинските българи ГЛАС. Александър Димитров е и кореспондент на БТА. Той бе любезен да отговори на въпросите, зададени от редколегията на националния новинарски портал „Гласът на България“.

 Спазват ли се правата на българското малцинство в Сърбия, г-н Димитров?

- На този въпрос ще се опитам да ви отговоря като направя паралел с демокрацията. Наясно сме, че тя като се придобие, постоянно трябва да се отстоява и този процес е ежедневен. Точно така стоят нещата и с правата на българското малцинство - по закон ги имаме, но колко и как се прилагат на практика е много различно. Много важно е и да се прави разлика между колективните и индивидуални права, както и как се подхожда към тях. Досега държавата Събия нищо не направи, за да подобри прилагането на законите в защита на правата на малцинствата, които живеят на територията ѝ. В условия на недемократични избори, контролирани медии, икономически затруднения и липса на човешки ресурси много трудно ще направим необходимите промени за подобряване на правата на българското малцинство като цяло. Има и примери за нарушени права, такъв е например проблемът с женските фамилни имена и по-специално окончанието -ов вместо -ова, което напоследък масово се прилага в Сърбия. Съществува недостиг на учебници, имам предвид учебници на български език за определени предмети и класове. Слабото и некачествено изучаване на майчин български език от най-ранно предучилищно ниво до гимназиално. Църковните богослужения не се провеждат на български език, а отношението към историческите паметници, свързани с България е под всякаква критика. Съществува политическа дискриминация и нетолерантност към критичната мисъл. Важен е проблемът с контролираните от властите медии и други подобни...

 По закон сръбската държава трябва да подпомага медиите на малцинствата. Така ли е, вашата медия получава ли помощ, как се издържате? Колко са българските медии?

- Свободата на словото и контролираните медии са един от сериозните проблеми, с които се сблъсква малцинството ни. Появата на няколко нови медии, между които и нашия портал „Гласпресс” през 2016 и 2017 година имаха за цел да се подобри негативната медийна обстановка, изграждана през годините. След официалното посещение на президента Радев в Сърбия в средата на 2018 година се стигна до споразумение между двамата президенти за финансова подкрепа за всички медии, които информират и защитават интересите на българите в Сърбия. От това споразумение се възползваха десетина телевизионни, радио, печатни и електронни медии, между които и нашият портал. Споменатите медии получиха еднократна финансова подкрепа за нуждите на своите редакции. Тези средства бяха целенасочено изхарчени предимно през 2019 година. Нашият портал започна своята работа на 1. март 2017, благодарение на подкрепата от страна на Министерството на външните работи на Р. България, по програма „Българска помощ за развитие”. Като цяло се справяхме успешно до началото на 2020, за съжаление от началото на тази година изпитваме сериозни финансови, а оттам и организационни затруднения. COVID пандемията допълнително затрудни нашата дейност. Макар и в тези трудни условия, порталът продължи своята работа, като се опитваше максимално да бъде полезен на своите читатели.

 Какво може и трябва да се направи от страна на Сърбия и на България за подобряване положението на българите в Сръбско?

- През последните години постоянно дипломати и политици говорят, че междудържавните отношения между България и Сърбия никога не са били по-добри в исторически план. Имайки предвид трудностите, които среща малцинството ни, не виждам реални факти, на които да се крепи тази висока оценка за добросъседство. Много пъти съм го казвал и сега ще го повторя. Състоянието на българското малцинство (икономическо, политическо, културно и образователно) може да бъде единствения показател за добросъседските взаимоотношения между двете държави. Тук е мястото да направя сравнение с положението на унгарското малцинство в Сърбия и подхода, който през последните години следват Унгария и Сърбия за подобряването на положението на унгарците в сръбска Войводина. Като започнем от огромните безвъзмезни капиталовложения, които прави унгарската държава във всички сфери (икономически, образователни, културни, спортни и др). И продължим с примери за ремонти на основни сгради (общини, училища, детски градини, спортни съоръжения, болници и др.) С откриване на десетки заводи и инвестиции във вид на помощ към малкия и среден бизнес предимно за представителите на унгарското малцинство. Закупуване на къщи и имоти от страна на властите в Будапеща, след което ги предоставя на млади унгарски семейства, само и единствено да се запази местното население по родните места във Войводина. Искам да подчертая – и това може би е най-важното - те намериха правилния подход, за да се изправят пред трудното и трагично минало на двете държави, като над десет години отбелязват заедно неприятните исторически дати, пред паметниците на невинно убитите унгарци и сърби… Къде са те, а къде сме ние? Какво правят те, а какво правим ние? Надявам се, че в скоро време ще можем и ние, българите в Сърбия да се похвалим с подобни постижения, но за да се случи това нещо крайно време е политиците в България и Сърбия да се отнесат сериозно и отговорно към проблемите на българите в Западните покрайнини. Само тогава ще можем да се съгласим със становището за най-добри междудържавни отношения. Всичко друго е една утопия и предателство.

 Общоизвестно е, че босилеградският кмет Захариев е „миленик“ на сръбските власти /ако използваме тази доста сполучлива дума на братята-македонци, синоним на домашен любимец/. В конфронтация ли сте Вие и вашата медия с кмета?

- Като започнем с факта, че тази година Владимир Захариев започна своя шести мандат като кмет на Босилеград (приблизително 20 години кметуване), категорично се потвърждава вашата оценка, че той е „миленик” на сръбската държава. Променят се правителства, една власт се сменя с друга, обаче подобни промени в Босилеград са невъзможни. Деструктивното и тоталитарно управление продължава, резултатите също са налице. От 12 000 хиляди жители в началото на неговото кметуване, в момента не са повече от 6 000 хиляди. Единствено като тенденция се запазва обезлюдяването и обезбългаряването на населението в Босилеградско. Кмет на една община, в която над 95% от населението е с български корени, а същевременно общината няма никаво сътрудничество с общини в България, ясно показва каква политика се провежда. След като почти се обезлюдиха босилеградските села, започна се с масово експлоатиране на природните рудни, водни и горски ресурси. И всичко това със съмнителни и остарели начини на преработка и ескплоатация. По този начин грубо се замърсяват околната среда и водите, които се използват от малкото останало местно население. Критични становища не се допускат, а малкото от местните жители, които се опитат да имат собствено мнение, веднага се етикетират и се обвиняват в предателство, сочат се като екстреми, които имат само една цел - да навредят на добрите взаимоотношения между двете държави и прочие. За тези двадесет години не се направи нищо, за да се опазят важни исторически обекти, като първото килийно училище и църквата „Св. Троица”, изградени през далечната 1834/34 год. в с. Извор. Тотално се дистанцира от неправителствените местни организации и техните инициативи, нещо повече - прави всичко възможно да затрудни максимално техните дейности. Примерът с паралелно събитие, организирано от страна на общинския Културен дом по време на традиционния Международен детски Великденски фестивал е красноречив. С оглед само казаното до тук, нашето сдружение и нашата медия не виждат смисъл да влизат в каквито и да е взаимоотношения с кмета и неговите подчинени. Той направи своя избор и се разграничи от нас, а ние не виждаме смисъл да скъсяваме тази дистанция на този етап.

 Същото ли е положението и в Цариброд, или?

- В община Цариброд нещата са малко по-различни; в зависимост какво ни интересува ще намерим и позитивни, и негативни примери. И там асимилациата не е спирала, а като резултати нещата са може би още по-зле в сравнение с Босилеград. Що се касае до комуникацията с местната власт, имам усещането, че поне първото впечатление е по-приемливо. В няколкото опита да потърсим мнение по отделни теми от представители на местната власт, включително и от кмета г-н Димитров, сме получавали нужното внимание и уважение.

 Доколко са асимилирани вече потомците на българите от Поморавието - една традиционно българска земя, част от българската Екзархия?

- Процесът на асимилацията на българите в Сърбия не е спирал, той продължава и днес, само формите и методите са различни. През последните няколко години сме свидетели на най-опасната форма на асимилацията, позната като самоасимилация, която е налице не само във вътрешноста на Сърбия, а и в Царибродско и Босилеградско. Сами си направете изводите, какво е станало с болшинството потомци на българите от Поморавието, след като сърбизирането на българите от Западните покрайнини се случва и в момента…

 Има ли и „нормални“ сърби, или всички са увредени от шовинизма?

- Естествено, че има и нормални сърби, лошото е, че те намаляват. Години наред се наблюдава една тревожна тенденция, позната и в България - все повече млади и интелегентни хора да напускат родината си в търсене на по-добро място за реализация и живот. Това е един общ проблем, над който трябва сериозно да се замислим.

Накрая, искам да пожелая на вашите читатели здраве и щастие! Весели предстоящи Коледни и Новогодишни празници!

Обичайте се и пазете се!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   Fluida

   Lema BG

lloonnm

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в София

София
София - Температура: <b/>-2°C
Предимно ясно
Температура: -2°C
Усеща се като: -2°C
Вятър: запад
Сила: тих, 0.7 m/s

Времето със sinoptik.bg