Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Какво успя да свърши Комисията по досиетата? На този въпрос отговарят Евтим Костадинов и Екатерина Бончева 

Проверяваме кредитните милионери и приватизаторите

EvtimЕвтим Костадинов, председател на Комисията:

- Годината определено не беше лека за нас, винаги когато БСП идва на власт се иска закриването на Комисията. Но в крайна сметка ще се вслушаме в общественото мнение, според което 66 % от българското население искат Комисията да си довърши работата съобразно Закона за досиетата.Задачите ни през 2013 бяха следните: да приберем част от архивните документи с постоянни подканяния и писма до съответните ведомства и служби /става въпрос за Националната разузнавателна служба и Военна информация/; поставено е началото, трябва да получим архивните документи от Министерството на правосъдието.

В общ план – Комисията също е сред потърпевшите от орязването на републиканския бюджет за 2013, с около 12 % е намален бюджетът на Комисията.По принцип се спекулира от нашите неприятели, че едва ли не Комисията харчи по 6-7 до 10 милиона лева на държавата за тези „никому ненужни” архивни документи и информация. Това вече може да се види в сайта на Министерството на финансите, че след гласуването в Народното събрание бюджетът на Комисията е около 3,5 млн. лева за 2014 година. Много или малко, тези средства ще бъдат използвани по предназначение предимно за фонд „работна заплата” и издръжка. В кадрови план Комисията вече направи наложените ни 10-процентни съкращения и от 103 вече наброява 93 души помощен персонал, плюс 9-те нейни членове.  За сравнение – администрацията към немската комисия по досиетата е около 2 500 души, а в Полша администрацията е около 3 000 служители. Ангажиментите на Комисията включват прибирането на архивите от 9 ведомства. После този архив трябва да бъде подреден, систематизиран, да се направят съответните анотации; най-важното е архивът да бъде проверен – да бъде съпоставена картотеката с архивните дневници, за да се констатират съответните липси, за които много се коментираше през годините на Прехода, особено в началото на 90-те години, когато са били унищожени много архивни дела.

А що се касае до другата ни дейност – по установяването и обявяването на принадлежност на публичните лица, по чл. 3 ал. 1 сме стигнали почти до края на списъка, до 29 точка. Но сме в невъзможност да изпълним задълженията си по точка 14, тъй като не са ни предоставени списъци от ръководителите в Националната разузнавателна служба и Военна информация, по които да обявим принадлежност на служители към бившата Държавна сигурност. За тези списъци от 2009 година досега се водят преговори чрез писма и искания. Изтекли са всички срокове и предупреждения, които Комисията е поставила на тези ведомства, но те не са ни предоставили тези списъци. По чл. 3 ал. 2 – там, където са публичните длъжности навлязохме в проверките на кредитните милионери и банките. Над 23 решения имаме за банките и около 7-8 решения за кредитните милионери. Но проверката на милионерите е все още в началото. Това е много сложна и като обем работа - по установяването на имената на физическите лица, които са участвали в управлението на юридическите лица и са вземали управленските решения и са теглили кредитите през 90-те години и в крайна сметка не са ги върнали. Намеренията ни са в началото на 2014 година да стартираме с проверка на лицата, свързани с приватизирането на предприятията. Сами разбирате, че тази проверка няма да е лека, защото има над 268 общини в държавата, в които трябва да се установи собствеността на предприятията в тях, имената на техните ръководители и приватизатори – и след това тези лица да бъдат проверени за принадлежност към ДС. Очакваме първите резултати като решения на комисията след няколко месеца. Ще бъдат проверени и адвокатските колективи.

 

 

Да се готвят за нова проверка медиите!

Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата:

-                                 По мандат на Комисията и остават още 3,5 години, като Комисията има право на 2 мандата. Работата ни се разшири особено много след либерализирането на Закона през 2012 година и обхващането на общинските и държавните дружества. Либерализацията ще обхване и други сектори - например отново ще бъдат проверени публичните дейности като медиите, които вече бяха проверявани, но само за периода от 2006 година насам. Сега проверката ще се върне назад до 1989 година – както бе при публичните длъжности. Ние всяка седмица имаме по едно заседание, не сме спирали да работим, но лично аз се съмнявам, че в рамките и на втория си мандат Комисията ще има физическата възможност да свърши целия предвиден обем от дейности... Германците вече имат Федерален комисариат за архивите на ЩАЗИ; техният мандат е чак до 2019 година. А при нас този натиск за прекратяване дейността на Комисията по досиетата се засили, когато започнахме проверките на кредитните милионери и приватизациите. Защо – защото сега ще излязат на бял свят пътищата на паричните потоци в България. При нас стигна неофициална информация, че хора, свързани с приватизацията на големи държавни и общински предприятия готвят атака срещу нашата Комисия. Т.е. бившите приватизатори, сътрудници на Държавна сигурност вероятно ще ни атакуват, но това няма да ни спре.

 

 

 

Комисията бе подложена на системен натиск

Евтим Костадинов:

-                                 Досега са правени и други опити – директни и индиректни - да бъдем притискани. Ето един индиректен натиск – първо, забавянето на избора на Комисията при първия мандат. По закон тя трябваше да бъде избрана в рамките на 1 месец от влизането на Закона в сила, а беше избрана чак след 5 месеца. Вторият момент – беше забавено предоставянето на сграда за управлението на Комисията, а след това и сграда за архивния фонд. Като тази втора сграда, бившите казарми бяха в отчайващ вид и състояние... Ето и примери за директен натиск върху нас – опитът Законът за досиетата да бъде обявен за противоконституционен. Спомняте си, преди няколко години при тогавашния омбудсман на републиката Гиньо Ганев в рамките на около 3 седмици се обсъждаше този въпрос от представители на Конституционния съд и на бившите служби, които повдигнаха въпроса. В крайна сметка, се стигна до мнението, че Законът не е в разрез с Конституцията. Миналата година пък беше внесена жалба в Конституционния съд от трима административни съдии за тълкувателно решение по един текст от Закона; и ако той беше отпаднал, това означаваше тотален срив на целия Закон за досиетата. С 12 гласа „за” конституционните съдии се произнесоха в полза на Закона... Към индиректните опити за натиск можем да причислим и свиването на финансовата издръжка на нашата комисия. Още в самото начало на създаването на Комисията, през 2007 година и беше гласуван смешният бюджет от 900 000 лв. Сами разбирате, че с подобно финансиране не може да стартира пълноценна институция, от която се очаква да навакса пропилените 16 години закъснение и да достигне критериите от европейската мрежа... След като Комисията приключи първия си мандат, много усилено в публичното пространство пък се лансираше тезата, че Комисията си е свършила работата, да ни се благодари за свършеното и архивните документи да отидат в Държавния архивен фонд. Тоест, бяха пуснати в ход старите рафинирани практики отпреди 1989 година, но и това не успя да мине... Последната атака бе от миналата есен, когато 5 народни представители внесоха искане за промяна на Закона за досиетата, да се възстанови параграф 12, който задължава членовете на Комисията да не установяват и обявяват в принадлежност лица, които са действащи в момента, както и недействащи, които са били на длъжност от началник-сектор нагоре в съответните служби – Национална разузнавателна служба и Военна информация. Това искане е минало през заседания на Вътрешната комисия и Правната комисия. Вътрешната е гласувала „за”, но Правната е била „против” и така не е стигнало до парламентарна зала. От тези 5 депутати 4 са от групата на БСП, водени от Младен Червеняков и Стефан Данаилов, има и един депутат от „Атака”.

 Много се спекулира и с въпроса, че с нашата работа ние уж сме разбили националната сигурност. Но вижте, тук става въпрос за една агентура, която не е се е борила с чужди разузнавания, а е крепила диктатурата на една политическа сила.  

 

 

Настъпваме интереси, значи си вършим работата

Екатерина Бончева:

-                                 През тези 6,5 години опитите по някакъв начин да бъде спряна или ограничена работата на Комисията от страна на някои политически кръгове, най-вече от БСП, но и от икономически кръгове, свързани с Държавна сигурност, не престават. Хубавото е, че ние имаме подкрепата на медиите, както и подкрепата на общественото мнение, на хората. Подкрепят ни много сериозно и европейските ни партньори, ние сме в една европейска мрежа от 6 държави от бившия соц-лагер. Навсякъде колегите от тези страни вече са си свършили работата, обявили са принадлежност; продължават лустрациите в Полша и Германия; създали са институти за национална памет, институти за изследване престъпленията на комунизма. Ние в общи линии сме малко назад, но когато дойдат колегите в България и видят архива ни, остават възхитени... Сега с последната атака от страна на така наречените организации на служители на бившата Държавна сигурност /зад които се твърди, че стояли 40 000 души/ – това означава, че ние настъпваме интереси. Което означава, че си вършим работата!

Това е осмият опит от началото на Прехода да се отворят досиетата. Първоначалните очаквания бяха, тъй като Комисията е с квоти от различните политически сили, че те ще се блокират взаимно и работата ни ще забуксува. Това беше подтекстът при създаването и. Затова се бавеше сградата ни, затова Сергей Станишев казваше: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?!” Но, както виждате, тази мрачна прогноза не се сбъдна... От 2007 година досега през читалнята ни са минали над 12 000 души. Надяваме се, че и последните опити да бъде закрита преждевременно Комисията също няма да успеят. Но затова имаме нужда от обществена подкрепа.

Доколко работата ни засяга националната сигурност, можете да прецените сами. Никъде в архивните документи на ДС не става дума за „национални интереси”, описаните действия там са „в името на Партията, на КГБ и ДС” – така е записано в клетвените им листове.

Когато падна този прословут параграф 12 от Закона ние обявихме принадлежност за над 20 имена, а не се е чуло никой от тях да е пострадал. Освен това, обявени сътрудници на ДС се изпращат от сегашното правителство в консулските служби. Ами след като ние застрашаваме техния живот с изнесените данни, те защо ги пращат на дипломатическа работа?!

 

 

Разговора записа Петър МАРЧЕВ

 

   

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>22°C
Слънчево
Температура: 22°C
Усеща се като: 22°C
Вятър: югозапад
Сила: лек полъх, 2.2 m/s

Времето със sinoptik.bg