Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

Думи вместо реквием за бай Христо Йотов – ваятелят, поетът, писателят на Долината

hrisПетър МАРЧЕВ

Внезапно, без предупреждение ни напусна Майсторът от Търничене, писателят и поетът Христо Йотов. Без да каже „сбогом“… Мнозина ще запомнят Христо Йотов като човека, който десетилетия

наред се бореше с дървото – за да извае от неговата топла плът било проста гаванка, било захлупци, било овчарска чаша, било внушителна оригинална маса за задушевни трапези, било монументална дървена пластика. Но сутрин, подир трети петли, над чаша кафе и с неизменната си цигара той първом се посвещаваше на Словото. С много любов той се сприятеляваше с думичките, за да извае с тяхна помощ нови светове и пространства – уж живени-преживени от мнозина, но всъщност – уникални и единствени – подобрени от авторовата Любов към света и към човеците.

Времето има свойството да превръща камъните в пясък, а човешките спомени да обръща в Забрава. В най-добрия случай – потокът на Времето отнася ежедневните трески и песъчинки и умива, идеализира образите на избраните – като на Ботев и Левски. За да спасим от Забравата образа и делото на Майстора от Търничене, ще си послужим с неговите думи.

„Роден съм, ха днес, ха утре, че в първия ден на Водолея… Що вино се е изпило и изляло от лозето на Чоруорман, един Господ знае. Повили ме в навущата на тати и ме кръстили на дядо Христо. И тъй, по наследство съм станал на Господа адаш…“

Така – цветно и живописно – отговаряше Майсторът на въпросите от една моя анкета, които съм му задавал преди близо 25 години. А за своето ненагледно Търничене беше спастрил такива думи:

„Ех, село, село! Достойно за град, а те яздеха всички комшийски села. Сигурно затуй сега дремеш като прекаран кон на кушия и те тършуват неграмотници и келемета. И сега викам: Събуди се бе, нашенец! Още не са ти паднали петалата. Тепърва ще пълниш гушите на адвокати, бирници и какви ли не щеш народни изедници. Но кой да ме чуе?!“

А за своите безчет професии, както и за своето артистично призвание, бай Христо казваше така:

„Професия… за всяка петилетка по шест професии. Тъй че, за призванието намерих време чак кога се джендемосаха петилетките. Късно, но все пак… Инак ме захвалят – резбар. И, за да оправдая що-годе името, дялам трески. Понякога от един бук – едно вретено…“

Странни и чак необясними са пътищата, по които думичките – бели и кротки като вакли агънца – могат да стигнат до един овчар навръх Балкана. И да се излеят обратно от душата му, като бели стихове. Така се раждат първите му стихосбирки – „Син съм на тази земя“ и „Овчарово море“. После думите се заиграват по-другояче, за да се родят сборниците с неподражаеми разкази като „Господьови очи“, „Гибелен свят“, „Петльов гребен и други лакърдии от Майстора“, американските му пътеписи… Питал съм го – защо пише, какво го кара да подрежда и да сприятелява думите една с друга?

„Пиша, защото не мога да пея… - признаваше бай Христо. – Виж, на тях, певците и сам Господ им сваля златна капела… Та, писането за мене е като пеенето по жътва. Хем жънеш, хем се потиш, осил те жили без жал, а душата ти пее ли, пее. Защото свещенодействаш пред великата магия – ХЛЯБА – надживяла и царя, и говедаря…“

Но нека си припомним – кой беше неговият звезден миг…

„Кой е моят звезден миг? Първата целувка! Имах чувството, че в градинката на любовницата гюлът не цъфти, а избухва. И ме подкараха едни горещини отгоре до долу и обратно, че из очите ми излизаха луди пламъци. О, то беше чудо, че се наложи да ме вържат за дирека на сайванта и плискаха вода с чемширови менци, а дирекът и сачакът – в пара и пламъци. Те това се казва биоенергия! Те това е звезден миг! Какво ми се фукат сегашните екстрасенси и секс-звезди?! И да ви кажа ли – цялата тая работа иде от качамака, боба и лютивите чушки, а не от някакви си супи на пепел от телешки опашчици. Те това е, тъй ме питате, тъй ви отговарям. Дано съм спечелил усмивката ви, че то в тия времена се иска кураж да се усмихнеш!“

Да, Майстор беше Христо Йотов – и това го знаят вече цяла България и половин Америка. В ръцете му горските кютюци се превръщаха в прекрасни изваяния. А под молива му, във вдъхновените утринни часове се раждаха и оживяваха неговите неповторими литературни герои – древни овчари, курназ кметове, пищни кадъни, свободолюбиви песове, магарешки хергелета, нашенски гастарбайтери в Америката, огнени циганки, сръчни майстори и пишман-тарикати от Розовата долина… Щастливци сме ние, че познавахме живия Христо Йотов – един истински реликт от неподправено щастливите пасторални времена на пастири, орачи и конелюбци – времена, които никога няма да се върнат обратно, но които ще останат съхранени за вечни времена в книгите на Майстора…

Питал съм бай Христо и за смисъла на човешкия живот…

„Това ще кажат стъпките след ковчега ми и очите на оплаквачките, кога зачаткат буците по капака…“

Е, видяхме и ги преброихме – много бяха стъпките след катафалката: на близки и обични хора, на приятели, „купени“ с обич и човещина. Поносихме те и на ръце – белким ти се отплатим поне малко-отмалко за предаността и приятелството…

Прощавай, Майсторе!

Ние също няма да казваме „сбогом“.

Ще кажем: довиждане, приятелю!

 

   Lema BG

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>21°C
Слънчево
Температура: 21°C
Усеща се като: 21°C
Вятър: север
Сила: тих, 1.3 m/s

Времето със sinoptik.bg