Гласът на България

Национален новинарски портал

   ГЛАСЪТ НА КАЗАНЛЪК

Споделете ме

ДС-следователи търсели заговор срещу Републиката след бягството на новобранец от Танковата дивизия в Казанлък

poltfdeasdХристо ХРИСТОВ

Едва 150 минути продължило публичното заседание на Военния съд на 8. май 1958 година. 55 дни по-късно разстреляли 21-годишния новобранец Васил Христов от казанлъшкото село Голямо Дряново, откраднал супер-модерния за онова време танк Т-54. Целта на въоръжения до зъби беглец била да избяга в Гърция. А ето и подробностите от разследването на старозагорския журналист Христо Христов… 

ДС-следователи са пробвали да „пришият“ заговор срещу НРБ на 21-годишен новобранец от някогашната казанлъшка танкова дивизия, който през март 1958 година осъществява уникална не само за родните географски ширини кражба на боен танк Т-54 и пробва с него да избяга през границата в Гърция, разказват засекретени доскоро архиви. В продължение на 6 разпита /от 29. март до 17. април/ на задържания край Бачково след 14-часово преследване войник са задавани едни и същи въпроси: с кого е споделял намеренията си, кои са били хората, с които е дружал, имало ли е офицери, запознати с плановете му за дръзката кражба, кой му е „подредил“ маршрута.

Напразно завършилият едва седми клас и работил като стругар преди казармата Васил Христов обяснявал, че е действал съвсем сам. Въпросите се повтаряли и потретвали, записвани са имена на мъже и жени, с които редникът е имал дори най-мимолетен контакт, само и само на процеса да не лъсне голата истина - че един юноша, без никакви особени технически понятия и опит е успял да измами охраната и да отмъкне засекретена и докарана едва месец преди това в България бойна машина.

И не само да я подкара под носа на часовите, ами и да измине близо 200 км край десетки секретни и явни постове на две армии: Втора Пловдивска и Трета Сливенска.

Никой не искал да повярва, че това е възможно. В крайна сметка, 17 денонощия след ЧП-то /заради което разбудили в полунощ по телефона министъра на отбраната генерал Панчевски/, водещият разследването майор от ДС - Пловдив Костадин Николов „вдигнал ръце“ и подписал заключение за даването на редника на военен съд без сред обвиненията да присъства „заговор“.

Само 150 минути е продължило заседанието на Военния съд по наказателно дело № 118, показват разсекретените архиви. Започнало е в 8:30 часа на 8. май 1958 година и завършило в 11:00 часа на същата дата с прочитането на смъртна присъда от председателя на тричленния състав майор Пенко Кадийски.

За това време е прочетен обвинителният акт от прокурора - подполковник Димитър Вангелов; разпитани са петима свидетели /сред тях е и капитан Никола Миладинов, дежурен по район в нощта на бягството/; чути са пледоарията на служебния защитник - казанлъшкия адвокат Иван Атанасов и последните думи на подсъдимия: “Аз действително извърших едно лошо престъпление. Заблудих се. Видях, че съм погрешно постъпил и сега съжалявам много за тази постъпка“.

Финалът е лаконичен: отнемане на воинските почести и смърт чрез разстрел. Добавили и граждански иск в размер на 7 000 лв. за изгорената от бойната машина нафта при прехода от Казанлък до Бачково.

Напразни останали усилията на адвокат Атанасов да измоли снизхождение за изправения пред Темида войник с позоваване на младостта му и искреното разкаяние за постъпката.

Военният прокурор е категоричен: кражбата на секретно оръжие и опитът то да бъде предадено на гръцките “фашисти“ в ситуацията, при която „СССР и целият демократичен лагер правят усилия да се спре въоръжаването на западните държави, когато всички усилия са насочени към запазване на мира и за свикване на Съвещание на високо равнище и при това, когато от няколко месеци насам продължават американски самолети с бомби и атоми да обикалят демократичните страни“ – снизхождението и милозливостта са немислими и ще бъдат възприети само като слабост.

Заседанието е било публично, в залата са присъствали войници, сержанти и офицери от поделение 75 520 в Казанлък, където е служелvm редник Христов до нощта на 28. срещу 29. март и откъдето предприема авантюристичния си опит с тежката верижна машина да избяга зад граница. Танкът е изминал за десетина часа близо 200 км без допълнително зареждане. През това време 40-тонната машина обиколила на два пъти центъра на Пловдив, където на улица „Христо Г. Данов“ № 23 живеела на квартира съпругата му, 22-годишната Мария Стаматова. Според признанията на войника, желанието му било ако я завари сама – да я вземе със себе си в бягството.

Заловен е след удар на танка в крайпътна скала по шосето след Асеновград към Бачково след като по целия маршрут е бил преследван от въоръжени с автомати и картечници военни и милиционери, става ясно от документацията по делото, съхранена във фондовете на КРДОПБГДСРСБНА. Пак от там става ясно, че беглецът е стрелял на няколко пъти с карабината си по преследвачите през люка на танка. От стрелбата нямало пострадали.

В хода на разследването /започнало е само три часа след залавянето му около обяд на 29. март/ войникът настоява, че предприел авантюрата от ревност и съмнения, че докато той е под пагон съпругата му го е направила… рогоносец.

Прибавя, че се надявал в Гърция да живее по-добре, отколкото в България и признава, че тайно е слушал по радиото чужди емисии, където хвалели западната демокрация. За намерението си да бяга с танк споделил в писмо до жена си, което обаче така и не стигнало до нея заради мудността на военния пощальон. По ирония на съдбата, новобранецът за последно дал показания пред ДС-следователя майор Костадин Николов на 17. април, три дни преди да навърши 21-годишна възраст. От същата дата е обвинителното заключение за предаване на съд. Обвинителният акт е изготвен и подписан от военния прокурор Вангелов на 24. април.

Смъртната присъда е потвърдена с решение на Върховния съд от 28. май, изпълнена е била в 01:00 часа на 3. юли 1958 година, тялото е било погребано неизвестно къде. Следственото дело е архивирано на 28. август с.г., а Димитър, бащата на войничето е уведомен от тогавашния кмет на село Голямо Дряново месец по-късно, за да изплати седем хиляди лева за изгорената нафта. Съпругата Мария почива на 70-годишна възраст, но до кончината си така и не посмяла да сподели пред втория си съпруг Атанас и дъщеря им Криста подробности за разпитите. Останало едно-единствено недовършено нейно писмо до войника, което разследващите прибрали и прикрепили към веществените доказателства по делото.

63 години след разстрела на Васил Христов никой не е в състояние да покаже къде е гробът му, а единственият все още жив близък сродник, доведеният по-малък брат Иван, който се замонашил под името Йоан, е в неизвестност.

За сметка на това, историята е обрасла с легенди, една от които го превръща дори в офицер от… съветското ГРУ. Впрочем, при внимателен прочит на протоколите от разпитите се вижда, че завършилият едва 7. клас обвиняем обяснява как се надявал гръцките власти да го изпратят в „школа за шпиони“ в знак на „благодарност за доставената им секретна бойна техника“. Според ветерани на ДС, легендата се е зародила покрай умишлен „теч на информация“ още по време на разследването. Някъде по високите етажи на службата е било обсъждано евентуално „преизползване“ на несполучилия кандидат-политемигрант. Това обяснявало отсъствието на задължителните портретни снимки /в профил и анфас/ в кориците на архива.

Най-вероятно, идеята се видяла на началниците повече от екстравагантна и останала без реализация, но духът вече бил изпуснат от бутилката и заживял свой живот.

 dh

----------------------------------

На снимките:

  1. В разсекретения архив на ДС е запазена снимката на съпругата Мария, която редник Васил Христов носел в джоба на войнишката си куртка, докато карал танка към границата с Гърция.
  2. Смъртната присъда

 

  

 

 

sa

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Времето в Казанлък

Казанлък
Казанлък - Температура: <b/>13°C
Променлива облачност
Температура: 13°C
Усеща се като: 13°C
Вятър: северозапад
Сила: лек полъх, 2.2 m/s

Времето със sinoptik.bg