Македоно-българският проблем е създаден вследствие хърватското югославство и сръбския национализъм

Владимир ПЕРЕВ

Големият хърватски писател и поет, по-точно казано най-големият хърватски книжовник за XX век, Мирослав Кърлежа остава вездесъща личност за бившите югославски културни, но и политически пространства. Крахът на Югославия намали неговото присъствие на книжовната и театрална сцена, но политическите последици от неговото ранно югославянство, а след това хърватският му национализъм,

не позволиха да бъде бързо забравен.

Свързани с него, разбира се в преносния смисъл на думата, са и последните събития на балканския политически театър, особено последният процес Бърдо-Бриони, където хърватският президент Зоран Миланович произнесе своите

„мъдри“ слова за отношенията между Македония и България.

Така чрез него, отново се сещаме на безсмъртната мисъл на Кърлежа: „Опази ме, Боже от сръбското юначество и хърватската култура!“

Да се месиш в спора на две страни на среща на високо равнище, и да даваш изявления че това дето сега една държава член на ЕС прави на Македония е „навлизане в чуждо пространство“ или навлизане в интимната зона, хърватският президент прецени че Скопие се намира в невъзможна ситуация в процеса на Евро-интеграция и след това добави че „България е свикнала да рита Македония, винаги когато има проблеми на вътрешно-политически план, които не може да разреши - затова ѝ трябва виновник и удря Македония“.

Това наистина е първокласна политическа безсмислица и най-малкото, което може да се каже е, че показва липса на елементарно възпитание.

Хърватският президент Зоран Миланович, може би е отличен юрист, но е много

лош познавач на историята

и на културната история на собствената си страна, тъкмо затова е и лош държавник. Да се месиш в македонско-българския спор, който навлиза в съществени въпроси, касаещи идентичността, говори за липса на лична и политическа култура. Означава и несериозност към тълкуването на собствените исторически процеси.

В македонско-българския спор борбата се води за периода от Средновековието до наши дни. От времето на цар Самуил до Гоце Делчев, но и за времето на цялото Възраждане, като основа на нациите на двете държави. Надявам се, че ще стигнем и до новото време, до Венко Марковски (от когото всички се отказаха); неоспорим факт е, че ще се стигне до Коста Рацин, Коле Неделковски или Мите Богоевски, като основоположници на нашата модерна поезия. Хърватският президент няма никаква представа за тези неща, но няма представа и за неговото хърватско културно наследство.

Как ли биха се почувствали хърватите, ако някой им каже че Кърлежа, Антун Бранко Шимич, Тин Уйевич, Аугуст Цесарец, Вйекослав Майер и редица други

хърватски творци са били сърби,

заради това че в един период от своя живот са работили за югославската идея и са писали със сръбската екавица. Наистина в Нови Сад през 1954 г. за втори път се направи сърбохърватският език с всички негови варианти, но всички видяхме неговия край и кървавия край на тази държава.

Тези неща по оста хърватско-югославско-сръбско отдавна са преодолени, хърватската идентичност на споменатите от мен автори отдавна е потвърдена. Но въпреки това, заради някои други политически недъзи, хърватите и сърбите и до днес водят тиха война около сърбохърватската идентичност на Иво Андрич и Никола Тесла. В момента се решава тази сходна ситуация по линията на македонскот-югославско-българското.

Миланович говори за „интимни пространства“, забравяйки при това, че

това е нашата интимност, нашата спалня,

нашия затворен свят.

Как ли биха се почувствали хърватите, ако някой от България или Македония ги попита за съдбата на италианците в Истра или пък за сърбите в Крайна или Вуковар, за правото да се самоопределят, да се върнат в своите домове или пък да сложат табели на своята кирилица. Това може да е тема на неправителствени организации или пък на среща на лидерите на замесените държави, но не и право на трети страни.

Македонският премиер Заев и българският президент Румен Радев са хитри и опитни хора. Никога не би им дошло на акъла да дават такива изявления за неща извън техните правомощия. Не че не знаят и двамата с какво се сблъсква Хърватско, но имат елементарно политическо възпитание, така липсващо при „културния“ Миланович.

Разбира се, нашият Заев иска международна помощ, но тя се състои в редовен политически натиск върху България, далеч от обикновените просташки изявления. Никой не влиза в „интимната зона“, само Заев със своя си струмишки хумор говори публично за произхода и генетиката на маймуните Адам и Ева и съответно за произхода на българите и македонците.

Благородната идея на Анте Трумбич и неговите хърватски сътрудници да сформират югославски съвет в Лондон доведе до

създаването на чудовищна държава,

която убива хърватските политици Степан Радич, Павле Радич и Гюро Басаричек в парламента в Белград. След това, след само двадесетина години хърватските комунисти опитаха да преформулират югославската държава, влизайки в капана на великосърбизма. Милованович или не е научил този урок, или безсрамно се опитва да го забрави. Между другото, той трябва да разбере, че македоно-българският проблем е частен и е създаден като проблем, благодарение на хърватското югославство и сръбския национализъм.

Всъщност, повечето бивши югославски хърватски политици или не искат да се запознаят с историята си, или пък я популяризират с фалшива гордост. А има кой да им каже. Нека попитат големия хърватски патриот и голям приятел на македонския и българския народ Мате Мештрович за същността на проблемите между Македония и България и ще получат подходящ и верен отговор. Но бившите комунисти, настоящите лъже-социалисти, както в Хърватия, така и в Македония и България, не искат да чуват истински мнения.

Само Kърлежа е истински, вечен, упорит и циничен. Чрез неговата мисъл за героизма и културата виждаме Зоран Миланович. Той е истински „сръбски герой“, който безсрамно защитава „малката и безсилна“ Македония, оставяйки хърватската култура обезчестена и изоставена.

----------------------------------

Владимир Перев е известен журналист от Скопие.

Коментарът му е публикуван във „Фактор.бг“