Ние сме единствената държава без своя Национална доктрина. И губим от това

Фил БАНДОВ

Тридесет години чакахме с нетърпение някой от опитните и необременени представители на българската историческа наука да набере смелост, да оформи и да представи на политиците ясна държавна доктрина за истинския произход на българите и тяхната култура, за техния идеал и за техните интереси. Само за пример ще кажа, че националните доктрини на Гърция и Румъния датират от 1844 г., а гръцката е

преработвана неколкократно оттогава. Албанската национална доктрина датира от 1879!

Покойният вече академик Григор Велев, с когото имах честта да беседвам преди години, бе положил много усилия в тази насока, но опитите му да внедри работеща национална доктрина бяха осуетени от български политици. В едно свое интервю*, той беше споделил следното: “Всяка държава има два фундаментални документа. Първият е Конституцията, който определя принципите и правните начала за изграждане на институциите и за ръководене на държавата. Вторият документ е националната доктрина или стратегия за развитието на нацията, в един период от 20 до 30-50 години. Ако Конституцията създава предпоставки за създаване на един образцов вид механизъм за управление на администрацията и държавата, то доктрината създава крилете на нацията, нейната вяра и убеждение, че този народ има бъдеще, че той може и трябва да работи за просперитета на нацията и държавата…“

Страхуват ли се българските историци

да се противопоставят на официалната теза за „азиатския“ ни произход? За съжаление, през тези тридесет години не забелязах някой виден български политик да окрили с авторитета си нацията и публично да поиска отхвърляне на неверните „научни“ концепции за пришълския произход на българите на Балканите. Макар че извършените многократни генетични анализи на българи категорично подкрепят тезата за това, че сме местен, балкански етнос.

Не видях да излезе на катедрата и нито един професор, който да заговори за нуждата да се разгледат и други автентични сведения за произхода на българите, далеч преди 681 г. Вместо това, и до днес българската наука изпълва учебниците ни с гръмко прокламираната антибългарска риторика на Теофан Изповедник и прочие завистливи византийци. Поради незнайни причини и до днес влиятелни фактори в българската наука продължават с добри-терпешевска настървеност да отнасят българите в лоното на азиатските народи, без да осъзнават изобщо, че по този начин спомагат за продължаващото ни изтикване вън от изконния ни културен и географски ареал. А подобно „научно избутване“ извън Европа влияе пагубно най-вече на външната ни политика, и то вече в продължение на 140 години! Резултатът от тази пагубна и лъжлива концепция добре се вижда в постоянно свиващото се българско землище и топящото се население.

Затова след 1990 г. очаквахме една нова българска доктрина, на която да се основат и приемат жалоните за нашата истинска идентичност, неразривно свързана с Балканите, а не с неопределени територии, някъде на изток от Черно море. Тези нови жалони трябваше отдавна да залегнат в образованието на децата ни, във външната ни политика, като всичките културни и туристически събития следваше да са съобразени с тази линия.

Именно подобна доктрина щеше да е и основата, на която лесно щяха да се докажат общите ни корени с македонците. Защото не може едните просто да са довтасали от Хиндукуш, другите да са местен народ, а в същото време и двата народа да имат общ език, общи песни, общи обичаи, обща земя и обща история до 1944 г.

Пропуснати шансове за възстановяване

на българското културно влияние

И вместо още от 2007 година българите да застъпят непоклатимо тази линия пред Брюксел и света (а условията бяха прекрасни), то днес дочакахме да видим как братята оттатък Струма първи положиха своята „червена линия“ за преговорната си рамка с нас. С Точка 2 от приетата резолюция, те се декларираха като „автохтонен народ“ и с това побиха масивен камък на разделението между „тях и нас“. Но вината не е само тяхна.

С този прост, но лукав ход (вероятно, подсказан им от някой по-голям брат) те постигат няколко деструктивни цели по отношение на България и Балканите:

1. Официално отхвърлят изцяло общия произход на македонци и българи, използвайки нашата собствена, остаряла и невярната концепция за азиатския ни произход;

2. На база предишната точка, македонците отхвърлят съществуването на единен език с българите и по такъв начин ще правят опити да представят македонския език не само за различен от българския, но и за по-стар език от нашия (защото, видите ли, бугарската 681 г. е къде-къде по-късна дата от времето на нашиот Филип и Александър Велики (4-3 век пр. Хр.);

3. Пак на базата на твърденията си за различния си от българите произход, те рано или късно ще поискат Европа да признае и бащинството им в разпространение на писмеността ни, както и на християнската религия в Източна Европа;

4. Евентуалната по-нататъшна българска реакция за преосмисляне на „азиатския“ ни произход оттук нататък би изглеждала в очите на света твърде закъсняла и подозрителна.

С две думи, въпреки изгодната си позиция като член на ЕС,

България пропиля златни възможности

и отново допусна кардинална грешка в стратегията си към Македония – вместо ние да сме тези, които досега да сме заявили и монетизирали местния си произход, древен език и автентична европейска култура, то, в стила на коминтерновското македонизиране на Пиринския край от ХХ век, ние отново щедро наляхме вода в мелницата на антибългарските алианси и настроения в Европа, сами рисувайки себе си в ума на другите като кривокраките и малобройни орди от Изтока. Нещо повече: биейки се повече от столетие в гърдите, че сме пришълци на Балканите, нашите историци и политици само насърчаваха македонците, а и други наоколо, да продължат да узурпират продуктите на българското слово, на българската история и на българската култура, и да ги представят за свои. Вероятно по подобен нелеп начин преди много столетия сме допуснали други да узурпират древната ни писменост и митология.

И, ако червената линия, с която македонците се опасаха днес, изглежда дебела, то със сигурност можем да кажем, че освен дебела, тя е вече и двойна, защото първата четка с червената боя бе теглена именно от редица безотговорни български фактори. И то многократно, в продължение на десетилетия!

Дано поне онези, на които предстои да работят за България оттук нататък, да го проумеят.

------------------------------------

* Интервю на акад. Григор Велев за ИА “Фокус”, 28.08.2006 г.