Гласът на България

Национален новинарски портал

  ШЕСТОДНЕВ    Литературна зона свободна от словоблудство!

Споделете ме

Сита УЕЙ

(на тези, които ще търсим в небето през юлските нощи)

 аа

 

 

 

 

 

 

 

 

Знам,

свършва зимата

и пролет

отпуска дъх

със утринния полъх.

Но нощите…

Дали от студ, дали от страх,

сърцето ми държат

в ръцете си

и вятърът кънти под покрива,

като камбана,

като последен глас

от тез,

които тръгнаха със зимата.

 

Тя все ни взима!

Тя никога не си е тръгнала сама.

 

Добре надеждата

и вярата

завиват ме!

 

  

 

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n

Стихотворения

Безименно стихотворение
Сряда, 18 Ноември 2020
article thumbnailГергана АТАНАСОВА             Какво толкова има в едно стихотворение?! На този въпрос разумният ще увисне като паяк. Не му казвай за тайните пролуки на света, през които се връщат при тебе разтопен скреж от снежен човек, тетрадка с широки...
Повече в: Стихотворения  

Магазинче за душата

article thumbnailБарабанистът на легендарния „Цепелин” Джон Бонъм се пробужда в лудницата, за да разбере, че истинското му име е Иван Бонев... Рейнджър застрелва неволно свой колега в Камбоджа; укривайки вината си,...