Вълшебницата, която преобрази другарката Пепеляшка в капиталистическа принцеса

Румен СТОЯНОВ

А, че кой не знае Пепеляшка, бедното, хубаво и добродетелно момиче, възходило до принцеса и царица? Вярно, само че тия работи стават единствено из омайни приказки. Нищо подобно, ще възразя, има ги по живота и в околностите му, сред току нас, ако се озърнем и вмислим. Ей доказателство. Партията бе ни продънила тъпанчета и ушни миди, натрапчиво повтаряйки лозунга над лозунгите „Свобода, равенство, братство!” Впрочем за години 45 от него тя осъществи единствено запетайките и възторжената чуденка = удивителна. Па малко ли е, ти какво искаш? Добре, съгласен, приемам. Но в ден един, ала плен/умно забележителен, условно да го наречем 10-и, политбюрото + ЦеКа-то от всеотдайни, чак неуморими вождове на социализма те минаха в негови отрицатели, даже рушители. Същата до завчерка умонепостижима участ озари многобройните им апаратчици, от простолюдци ласкаво наричани клатикурчици, нещо повече: подбраници осъмнаха капиталисти, което навежда към следното дълбочинно умишление.

В БКП едва ли е случайна последната буква, тя позволява, изхождайки* от посленоемврийските последици, да разчитаме БКП като Българска комунистическа Пепеляшка, съответно членовете нейни пепеляшковци, абе социалисти. Въпросния писмен знак може да го тълкуваме и като (Българска комунистическа) преинакованост. Зер както Пепеляшкината кръстница вълшебница превърнала тиква в каляска, шест мишока в коне, плъшок станал кочияш, гущери шест ето ги лакеи, а парцаливите дрешки на девойче възходили в невиждано красива премяна, с додатък безподобни стъклени обувки. По начин твърде сходен другарята влязоха смайващо преобразени в кадрила на историята. Единствената разлика е, че отколешните превъплъщения сторила ги еди коя, а след/ноемврийските извърши ги собствено-лично партията. С което доказа, че она е магьосница къдя-къде по-могъща от приказната: иде реч не за тиква, мишлета, гущери, плъх и заварениче, а промени в житията битията на стотицо-хилядна членска маса, при туй извършеното не бе нощно-потайно, а пред смаяните взори на цял народ.

Затуй предлагам, в неразлъчимо съответствие с истината и само истината, червената (от кръвта на преобилните невинни жертви) петолъчка да бъде заменена с Пепеляшкината изящна, крехка и съвършено неповинна стъклена пантофка. Нека тя бъде новото символно знамение, чудодейно водещо другарята превъплъщенци към още по-светли, светливи, светлисти, чак сияйни бъднини. А вместо кръстницата - мержелее ми се и брада ветрее лично Карл Маркс, държащ не пръчица всемогъща, а „Манифест на комунистическата партия”.

Дето рекъл оня, тури му пепел.