Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

Споделете ме

Заедно можем да постигнем всичко, защото невъзможното за човека е възможно за Бога!

ljГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

И най-непоправимият оптимист ще се съгласи с констатацията, че положението в България не е розово. Най-меко казано. Но за тези, които обичат доказателствата, нека направим следния експеримент. Първо да се поразходим като туристи в съседните ни държави: Гърция, Турция, Румъния, Сърбия, Македония. След това да се завърнем в България. Преминавайки настоящите български държавни граници и

стъпвайки на българска територия усещането е за абсолютна РАЗРУХА: необработени запустели земи, обезлюдени селца с грозни и неизмазани къщи, неугледни градове с олющени панелни комплекси. За тези, които не искат да повярват на очите си - ето и малко статистика. От 1989 до 2013 година населението на България се е стопило от 9 милиона жители до 6,9 млн. - по данни на вездесъщото ЦРУ. Поне 1 млн. от тях са турци и цигани. Ако се запазят темповете на обезлюдяване, след няколко десетилетия държавата България ще остане в историята. А демографската криза е само върхът на айсберга. Тя е кръвно свързана с икономическата криза, с политическата безпътица, с престъпността, както и с кризата на ценностите. Но в основата на всички кризи лежи тяхната пра-майка: КРИЗАТА НА МОРАЛА. Колкото и секуларни да са съвременните европейски общества, те са изградени върху юдео-християнския морален кодекс. Върху 10-те Божи заповеди. Поради всеизвестни причини, през 1944 година България тръгна по друг път. 45-те години на атеистичен тоталитарен комунистически режим, както и последвалите 30 години на нескончаем Преход ни доведоха до тук – до ръба на пропастта.

Днес ние, българите, живеем в общество, в което границата между добро и зло е размита до крайност. Злото за ограбения е добро за крадеца, лошото за една партия пък се оказва добро за друга политическа сила… А всъщност, меродавните критерии за това що е добро и зло са само едни. Посочени са във вечната книга – Библията. И това е най-важното, първото познание, на което трябва да бъдат научени децата ни – дори още преди да знаят колко прави 2 и 2. Но ние правим точно обратното: тъпчем мозъците на подрастващите с формули и уравнения, с теореми и термодинамични закони. По този начин отглеждаме интелигентни юноши, които печелят медали от световни олимпиади. Но които в същото време могат да убият човек, без да им мигне окото. Искате примери?

Епизод I: Вечер в Казанлък. Две момчета излизат от дискотека. Еднокръвни братя са – на по 16 и 17 години. Учат в тукашен техникум /вече професионална гимназия/. Очевидно са пили нещо, вероятно по две бири, защото започват да пикаят пред входа на заведението. Наоколо е оживено, минават хора. Един мъж, наглед малко над 50-те, се спира и им прави забележка. Братята си закопчават дюкяните и се споглеждат. Като в слаб уестърн. После започват да ритат отворкото. Личи им, че са тренирали някакво бойно изкуство. Налагат досадника, докато спре да мърда. И да диша. После го отнасят до ж.п.-линията и го хвърлят върху релсите...

Епизод ІІ: В Пловдив две 14-годишни момичета удушават своята приятелка – просто ей-така, от завист.

Епизод ІІІ: В Стара Загора четирима ученици /две момчета и две момичета/ садистично убиват и ограбват 88-годишен старец.

Епизод ІV: В Перник 16-годишно момче убива хладнокръвно и разфасова с касапска прецизност своя приятел.

Епизод V: В Карнобат 17-годишен ученик изнасилва леля си, след което прерязва гърлата на своята жертва и на 9-годишната и дъщеричка.

Епизод VІ: В Казанлък 18-годишен гимназист убива баща си в мазето. После натиква трупа в бидон със кисело зеле и се прибира вкъщи за вечеря...

Ако тези примери не са достатъчни, ето още кръв.

Най-невинна, детска кръв. Кръвта на над 6,8 милиона беззащитни бебета, убити в утробите на техните майки – чрез кюретата или вакуумния аспиратор на д-р Едикойси, но със съгласието на техните родители, баби и дядовци. Цялото това безумно кръвопролитие започва през 1956 година, когато в Народна Република България биват узаконени абортите по желание. Днес на практика няма българско семейство, в което да не са извършвани аборти.

Горчивата истина е такава: НИЕ СМЕ ЕДИН НАРОД ОТ УБИЙЦИ !

И като такъв, българският народ е обречен да изчезне...

 

 

I. ИМА ЛИ ИЗХОД, ВСЕ ПАК

 

България е обречена да загине, ако продължи по досегашния път: пътя на атеизма, на прикритото и явно безбожие и дори богоборство.

Известна е съдбата на библейските градове Содом и Гомор, които били изпепелени с небесен огън заради беззаконията на техните жители. Около 800 години преди Новата ера жителите на големия град Ниневия също прогневили Бога със своя беззаконен живот. И Той заповядал на пророк Иона да отиде в тоя град и да проповядва покаяние. Ниневийците повярвали на думите на пророка, че след четиридесет дни Ниневия ще бъде разрушена, ако те не се покаят. Сам царят слязъл от престола си. Съблякъл разкошното си царско облекло. Облякъл се в прости дрехи и наложил на себе си и на всички жители строг пост: никой нищо да не яде. Три дни всички се молели със сърдечно съкрушение и смирение... И Бог видял тяхната скръб и тяхното покаяние. Смилил се над тях и по неизказаната Си благост им простил...

 

Какво можем и трябва да направим ние, българите?

 

ПЪРВО: Да вдигнем погледите си от калта, която газим и в която живеем, и да погледнем към небесата. Там, където обитава Бог. После да си спомним, че ние сме деца на този Бог, който е наш Отец и Създател. И ако сме с Него, със Всемогъщия, тогава никой враг и противник, никакво зло не могат да ни противостоят. И никакви бедствия няма да бъдат страшни и гибелни за нас.

 

ВТОРО: Да си дадем сметка, че неверието и греховете ни са тези, които като невидима стена ни отделят от Бога. И подобно на ниневийците да се покаем искрено, със сърдечно съкрушение за своите беззакония.

 

 

ІІ. ПЪРВИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК

 

Нека се обърнем назад - към миналото и историята и ще видим, че България невинаги е била така катастрофично зле като днес. Напротив – има цели епохи, когато българската държава е била огромна, силна и процъфтяваща. Най-впечатляващ е т. нар. Златен век. Той започва с управлението на св. цар Борис-Михаил (852 - 907) и неговото епохално и боговдъхновено дело – Покръстването на българския народ, което започва през 864 година. В това начинание царят е подпомогнат от светите Седмочисленици: Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Под тяхното мъдро ръководство българският народ е просветен с истините на християнската вяра.

Чуйте какво казва Христос:

„И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?.. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.” /Мат. 6:22 – 33/

В тези евангелски думи се съдържа обяснението за всестранния подем, за Златния век на тогавашна България, започнал при цар Борис-Михаил и продължил при цар Симеон Велики:

Нашите предци първо стъпиха здраво на скалата на истинната вяра, а след това Бог им придаде, заради дръзновението на новопокръстените, всичко останало. И така славянобългарите постигнаха най-впечатляващите си успехи в областта на духовността, културата и държавността.

 

 

III. НОВИЯТ ЗЛАТЕН ВЕК. СТРАТЕГИИ

 

Първо нека видим с какво разполагаме, второ – какво искаме да постигнем.

И трето – как да го осъществим.

 

-  С КАКВО РАЗПОЛАГАМЕ В МОМЕНТА:

 

ЕДНА ТОТАЛНО КАТАСТРОФИРАЛА ДЪРЖАВА

ЕДИН НАРОД, НЕПОСТИГНАЛ НАЦИОНАЛНОТО СИ ОБЕДИНЕНИЕ

 

-  КАКВО ИСКАМЕ ДА ПОСТИГНЕМ:

 

ЕДНА МОДЕРНА И ПРОСПЕРИРАЩА ДЪРЖАВА

ЕДИН ПРОСВЕТЕН НАРОД, НЕРАЗДЕЛЯН ОТ ИЗКУСТВЕНИ ГРАНИЦИ

 

 

- КАК ДА ОСЪЩЕСТВИМ ТЕЗИ ЦЕЛИ:

 

А. ПРОМЯНА НА КОНСТИТУЦИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ДУХА НА ГРЪЦКАТА КОНСТИТУЦИЯ, КОЯТО ЗАПОЧВА С ДУМИТЕ

„В ИМЕТО НА СВЕТАТА, ЕДИНОСЪЩНА И НЕРАЗДЕЛНА ТРОИЦА”.

 

Б. ОТРЕЖДАНЕ ПЪРВЕНСТВУВАЩО МЯСТО В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА, КОЯТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ НАИСТИНА В МОРАЛЕН СТОЖЕР НА НАЦИЯТА

1.       Провеждане на всенародно литийно шествие, начело със светите мощи на св. Иван Рилски – покровителя и молитвеника за нашия народ. Литията трябва да мине през всеки български град, за да бъдат осветени отново българските земи, осквернени през безбожните десетилетия

2.       Незабавно въвеждане на Вероучението като редовен предмет в българското училище

3.       Възраждане на българската монашеска традиция

4.       Възстановяване в Българската армия на институцията на някогашните полкови свещеници

5.       Въвеждане на благочестивата практика на всенародните молитвени бдения в навечерието на големите християнски празници – за прошка на греховете, за освещаване и благоденствие на българския народ. Провеждане на литийни шествия в празничните дни, или по повод някоя неотложна обществена нужда или проблем. В този дух, нека се вдъхновим от чудото, което Бог сътвори по всенародните молитви пред трите чудотворни икони за освобождаването на осъдените на смърт в Либия български медицински сестри!

6.       Законова забрана на абортите по желание

7.       Цялостна промяна на небългарските топоними, както и на топонимите, останали от епохата на тоталитаризма – преименуване на градове, села, планински върхове, реки и гранични пунктове с имена на български светии и християнски светини /виж Приложение 1/

 

В. РЕШАВАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОБЛЕМ

1.       Протекционистична политика за задържане на младите българи в България чрез създаване на условия за висока младежка трудова заетост

2.       Насърчаване на раждаемостта чрез подобаващо заплащане на майчинството при високообразованите млади хора /по примера на Франция/

3.       Държавна политика, стимулираща завръщането в Прародината на българската диаспора от Бесарабия, от страните на бившия СССР, от Банат – чрез оземляването им с общински и държавни земи и отпускане на безлихвени държавни заеми /виж Приложение 2/

4.       Българският патриарх да стане кръстник на всяко трето дете в православните семейства – по подобие на Грузия

 

Г. ОБЕДИНЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

1.       Изясняване и изчистване на спорните моменти между Русия и България. Малкоизвестен факт е, че основна причина българският народ да не е постигнал все още националното си обединение е руската външна политика на Балканите. Опасявайки се, че една обединена и силна България може да бъде конкурент на Москва във вековния и стремеж за завладяване на Проливите и излаз към топлите морета, руската политика през последните 125 години работи против българското обединение /виж Приложение 3 – мемоарите на митрополит Методий Кусев/. С благословията и помощта на Русия нашите съседки Сърбия и Гърция заграбват исконни наши територии, населени с българи - в Македония, Западните покрайнини, Поморавието и Западна Тракия. Крайно време е тази въпиюща неправда да бъде поправена, пак със съдействието на Русия, като парламентьори при тези трудни преговори трябва да бъдат Българската и Руската православни църкви.  

2.       Категорична и решителна защита от страна на българската държава на спазването на човешките права на нашите сънародници в съседните ни страни – Македония, Сърбия, Гърция, Румъния, Албания, Косово, Турция, Молдова, Украйна.

3.       Провеждане на последователна и целенасочена държавна политика на всестранно сближаване между Република България и Република Македония с крайна цел тяхното обединение под формата на конфедерация.

4.       Целенасочена политика на културно-политическо и икономическо сближаване между България и Румъния, на база на общото ни историческо минало. Да припомним, че земите северно от Дунава са били част от Първото и Второто българско царство. След като метрополията южно от Дунав пада под османска власт, дотогавашните български провинции Влахия, Молдова и Седмиградско са подложени на разнообразни чужди влияния от страна на папството, Унгария, Русия, Франция. Въпреки това, във воеводствата Влашко и Молдова до средата на 19. век се използва кирилицата, а българският е официалният административен език, използван от местната аристокрация до 17. – 18. век /виж влахо-българските грамоти/. Старобългарският под формата на "църковнославянски език" се употребява в Румънската православна църква до началото на 20. век. И още - до 1861 година вулгарната латинска лексика в писмения влашки език е само 20%, а останалите 80 % са думи, производни или заемки от български. За дебългаризацията на Влашко важна роля играе 100-годишното фанариотско управление, когато султанът назначава за управители на васалната област гърци-фанариоти. Следващият силен тласък за отдалечаване от българската идея на земите северно от Дунава идва от Франция. След победата си /заедно с Англия и Османската империя/ над Русия през Кримската война /1853 -1856/ французите „кумуват“ за сливането през 1861 година на двете княжества Влашко и Молдова в една държава под измисленото име Румъния. За отдалечаването на населението от славянските му корени, за да се избегне влиянието на съседна Русия, новоизлюпената румънска аристокрация, започва силово административно „романизиране“ на местния език. С наредба от него са изхвърлени близо 30 000 думи от славянобългарски произход и механично са заменени с френски и италиански думи… Това, което можем да направим днес е целенасочено и непреднамерено да потърсим всичко онова, което ни сближава нас – българи и румънци: общото минало, общата православна религия. Неслучайно Провидението ни събра отново заедно в процеса на кандидатстване за ЕС. В рамките на Европейския съюз очевидно е нужно да поддържаме и укрепваме тази заедност, по подобие на Вишеградската четворка. Крайната ни цел трябва да бъде създаването на една конгломерация от четири близки, сродни държави: България, Македония, Румъния и Молдова. Която да бъде незаобиколим фактор в европейски мащаб.

5.       Възвръщане под една или друга форма на Западните български покрайнини.

6.       Според Берлинския договор, исконната българска област Северна Добруджа е отстъпена на Румъния като компенсация за отнемането на части от Бесарабия в полза на Руската империя. Днес има реална възможност тези части от Бесарабия да бъдат върнати на румънската държава. Ето защо България трябва да подкрепи обединението между двете румънски държави Румъния и Молдова – в замяна на връщането на Северна Добруджа на България. Следваща крачка може да бъде размяната на население – в Северна Добруджа да се преселят бесарабските българи и гагаузите от Южна Молдова, а румънците от Добруджа да се преселят в Молдова. По този начин Румъния ще реши главоболния проблем с т. нар. Гагаузка автономия.

 

И тъй, с Бога – напред!

Ако имате вяра колкото синапово зрънце, планини ще премествате!

 

pfmr

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък с населени места и обекти за преименуване

 

София             да стане     Света София

връх Мусала                         Света Троица

връх Шипка                         Свети Никола

Благоевград                           Благовещение

Димитровград                       Свети Димитровград

Кърджали                             Ахрида

Хасково                                 Пресвета Богородица

Хисаря                                   Крепост  

Симитли                                 Свети Иван

Харманли                               Света Петка

Сандански                             Свети Врач

с. Черноморец                       Свети Никола

КПП Дуранкулак                   Свети Архангели

КПП Маказа                           Свети Георги

КПП Капитан Андреево       Свети Кръст

КПП Калотина                       Свети Седмочисленици

КПП Кулата                           Свети Димитър

КПП Дунав мост                     Велика България

Тунджа                                     Благодатна

 

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

 

Какво трябва да се направи, за да се завърнат в прародината бесарабските българи, които са над половин милион?

„Това беше един много актуален проект допреди 7-8 години. Даже през 2000 година ВМРО заедно с тогавашния шеф на Агенцията за българите в чужбина проф. Пламен Павлов разработи един проект точно в тая насока. Тогава това беше много актуално, тъй като разпадането на СССР доведе до една несигурност и икономическа криза. Българите в Украйна и Молдова никога не са имали своя собствена земя. При преселването им там земята е била собственост на руския цар. По времето на социализма земята пък е била държавна. В момента, когато колхозите фалираха, тези хора бяха на ръба на мизерията, едва оцеляваха. Тогава се преселиха в България около 200 семейства. Но бездушието на българската администрация ги обезкуражи... Какво може да се направи сега – вместо да си продаваме земята на разни арабски или турски фондове, които са анонимни и не знаеш кой и с каква цел купува земята, от държавния и общински поземлен фонд могат да се отделят парцели за оземляване на бесарабските българи. Дава им се по сто декара на семейство, дава им се зелена карта; прави се един фонд, който няма да коства повече от 2-3 милиарда лева, с който да бъдат подпомогнати те като земеделски производители за закупуване на земеделска техника. Ако те в продължение на 5 години се занимават със земеделие, тази техника им се дава като безлихвен кредит. Тези пари ще се върнат в бюджета, но те ще задвижат земеделието в България. След петата година зелените им карти стават български паспорти, а земята – тяхна собственост. Идеята е не да им даваме български паспорти веднага, за да заминат на Запад, а да уседнат тук... Трябва да има и други протекции. Но това е единственият начин да спасим това българско население от асимилация. В Украйна те са над половин милион, в Молдова са около 100 000; в Молдова живеят и около 150 000 гагаузи, които са православни християни, преселени от нашите земи. Ръководителят на гагаузката автономия там се изявява като българин, има българско самосъзнание и изпрати децата си да учат в България. Не само към гагаузите, българската държава няма отношение към българите, които живеят на 30 км. от София – в Западните покрайнини.“

 

 

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

 

                     Из книгата „Погрома на България. Виновникът”

                   митрополит Методий Кусев

„[...] Решението на Русия да освободи България с умисъл да я присъедини на Руската империя, не представляваше тогава престъпна мисъл за интересите на българите, според тяхното тогавашно робско положение. Ето затова планът на руската дипломация е бил и е[...] България да си стане руска губерния. Първият княз, Александър Батенберг, руски човек, пожела да бъде независим княз на независима държава. Той се показа неблагонадежден за изпълнение на руския план за присъединението на България – под руски протекторат.

Съединението на Източна Румелия с България порази руската дипломация. Тоя жест осуетяваше планът за присъединението на България съгласно Рейхщадското споразумение /между Русия и Австро-Унгария от 1876 г. – б.м. – П.М./. Уголемяването на България оправдаваше опасенията на руското правителство да не би да се отвори апетит на България и тя да пожелае един ден и посегне да тури ръка на Проливите и на Цариград[...]

Сърбия ни отвори война. Търсеше компенсация за изместеното равновесие: да вземе от България толкова, колкото последната взе от Източна Румелия. Мислехме тогава, че Сърбия беше подбудена от Австро-Унгария. После се оказа, че и Русия имала пръст. Щом се отвори войната, Русия си повика офицерите и ги оттегли от нашата армия. Желанието на Русия да бъдем победени и ограбени от Сърбия, стана явно: само слепите русофили не можеха или, по-скоро, не желаеха да го видят.

Бог закрили България. Сърбите не успяха. Руският план - за ограбването, за намалението на България – не успя[...]

„Девизът” на руското правтелство за намалението и отслабването на България за сметка уголемяването и засилването на Сърбия и Гърция се оформи окончателно, в държавна политика на Руската империя, през 1889 година. С посредството на руската дипломация се постигна едно съглашение между Сърбия и Гърция чрез Патриаршията за подялбата на Македония[...] При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Оръдията на консулите и владиците бяха турските власти и терористите. Като отражение, като отговор на тая изтребителна за българите деятелност на неговите съюзени врагове, българските революционни комитети развиха своите знамена, усилиха своята деятелност. Земаха се мерки за едно всеобщо сериозно въстание. Четите заработиха по усилено.

Мисълта, че при тия движения и при едно по-сериозно въстание, Европа, за да тури край на тоя тревожен живот, може от Македония да образува една автономна област, разтревожи руската дипломация. Последната знаеше твърде добре, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на руската дипломация рухнуваше.

Страхът пред мисълта за образуването от Македония на една автономна област, застави Зиновиева, руския тогава посланик в Цариград, да подбуди турското правителство, за да вземе мерки за унищожението на тия български комитети. Известно е, че той даде „карт бланш” на турците да употребят всичките усилия и средства за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците не закъсняха да използуват това желание на руската дипломация[...] Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония се дължи на милосердието на Зиновиева[...] Руските консули в Македония, съюзници на сърби, гърци и на турци против българите, в своите рапорти, които публикуваха в Петербургския „Държавен вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците[...]

Русофилството в България е достигнало до идиотство. Когато руската дипломация прави пакостите, ние българите нарочно си закриваме очите; жумим за да не виждаме пакостите правени нам от Русия; „погромът ни дойде от Австро-Унгария; 16 юний е катастрофалната дата”. Така казваме[...]

Руският император, който, както се види, не държи сметка за чувствата на самите нас, русофилите, дойде на поклонение в Кюстенджа, за да изкаже своята признателност и благодарност на Румъния, оръдието за нанесения погром на България[...]

Да видим как[...] тия наши държавници и умни мъже съдействаха за изпълнението на планът за погрома. Известно е, че България се готвеше 30 години за освобождението на поробените братя. Нейният идеал беше: обединението на българския народ. Възползвана от тоя стремеж на България... руската дипломация устрои една клопка /капан/, в който да попадне България во глава със своя цар. Устроения от руската дипломация Балкански съюз беше уредения капан... Подир детронирането на княз Ал. Батемберга, известно е, че Русия, чрез изпращането в България на своя комисар, като в област находяща се в неин протекторат, се опита да тури ръка на България. Стамболов, в своята неимоверна решителност, извика: „долу ръцете” и, като развя знамето на независимостта, отвори ожесточена борба против посегателството на независимостта на България. Тогава, в тая борба, Австро-Унгария се яви поборница, в защита каузата на независимостта на България, а с Австро-Унгария – почти цяла Европа.

С образуването на Балканския съюз се целеше разгрома на България. В такъв случай се мислеше, че, при опита за погрома, пак Австро-Унгария ще се яви застъпница, да защищава България. Ето за това в договора на тоя Балкански съюз, се помести клауза враждебна на Австро-Унгария, т.е. България се задължаваше да даде на Сърбия 200 000 щика против Австро-Унгария. Се целеше с тая клауза да се предизвика смъртна враждебност на Тройния съюз против България.

Тоя съюз със Сърбия беше едно крайно глупаво дело за България. И най-простият българин знаеше, че сърбите са подли и вероломни; че те отдавна планират и действат открито, за да ни ограбят; че искат да ни вземат не само Македония, но още – Кюстендил, и София, и Видин; че те за Сливница има да си отмъщават на България, и че те, най-после, са били всякога в съюз с враговете на България – турците и гърците. И децата в България знаеха, че гърците са най-големите врагове на България и на славянството. На турчин може да имаш доверие, но не и на грък.

България е болна. Тя страда от недъга на сляпото русофилство. Погромът се дължи на тоя недъг[...] Кабинетите Гешов – Данев приеха съюза и подписаха договорът със Сърбия по искането и посредството на руската дипломация и под гаранцията на императора. Тия кабинети бяха чисто русофилски.

Подир погрома руският посланик Неклюдов побягна от София. Чичо Петър, сръбският крал го награди с най-голям орден за заслуга към сръбските интереси. Защо кралят на Сърбия награждава един пълномощен министър, който действувал в друга държава, в София?.. По заповед от своето началство той, Неклюдов, дирижираше нашите русофилски кабинети, които му служеха за кукли, дирижирани от него, слепи оръдия. Всяко утро той се осведомяваше от нашите министри за състоянието на нашите войски, где кои части се намират, где е голямата сила и где се намира слабата ни страна. Всеки ден Неклюдов чрез Хартвига държеше сръбското правителство в знание за движението и положението на частите на нашата армия. Значи Руското дипломатическо агентство в София е служило за шпионско отделение на сръбската армия[...] Но не е само тази заслугата на Неклюдов. Той издавал заповедите за отстъпленията и настъпленията на нашата армия. В помощника на главнокомандващия, в генерала Савов, се съзряло и посрещнало едно препятствие за правилното командуване на армията ни от Неклюдов. Затова генерал Савов се замести от генерал Радко Димитриев, най-благонадеждния, послушен русофил. Где ги не сееш, тамо не поникнуват руските дипломати[...] Не 16 юний, а 18 юний създаде погрома на България, когато Неклюдов заповяда да отстъпи нашата армия по всички линии. Ако не беше тая заповед, т.е. ако не беше се извършило това отстъпление, цялата сръбска армия щеше да попадне в плен. Тогава и гърците щяха да бъдат унищожени[...]

Руската дипломация, во главе със своя император, протестираха ли за тия свирепости и нечути жестокости вършени над българите в поробените земи от сърби, гърци и румъни, угрозиха ли тия зверове да престанат да унищожават един в нищо невинен народ? Драконовския, най-свирепия закон, който издаде Сърбия за унищожение на българите в Македония, руския вестник „Новое време” намери, че е много мек, трябва да бъде много по-жесток, за да смаже главата на тая змия – българския елемент[...]

За тия страшни грехове /против България/, погромът на Русия ще бъде много страшен. Не като оня във време на Руско-японската война. Много по-страшен. Във време на Руско-японската война, за греховете извършени /1903 г./ от руската дипломация против българите в Македония, извършени чрез Зиновиева и Ламздорфа, Бог я наказа със загубата на флотата, на Порт Артур, на Манджурия и на Корея. Сибирската железница, за която се изхабиха милиарди, остана сега излишна. Отгоре на това, пожертвуваха се напразно стотина-двесте хиляди храбри руски мъже.

За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на „теократизма”. Основата върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на „теокрацията: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава /да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи/. Тая основа – теократизма – окончателно е разрушена от речения грях /погромът на България/. Следователно, Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне[...]

Всички край балтийски области: Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия и се отнимат. От Малорусия /Украйна/ се образува отделна, самостоятелна държава. Губи целия Кавказ. Владенията и в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство[...] Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кюлаф на Руската империя...”

1914 г.

Стара Загора

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

   

   

 

 

 

   Fluida

12659614 1036633103064017 1199327596 n