Гласът на България
Национален новинарски портал
Благоев се отрича на всеослушание в Парламента от българската си националност
ГБ
Димитър Благоев, наричан Дядото, е роден през 1856 година в българското село Загоричане край град Костур, в областта Южна Македония. Той е създателят на Българската социал-демократическа партия, която българските комунисти броят за свой родоначалник. На негово име е кръстен цял български град – бившият Горна Джумая, който от 9 май 1950 година се нарича Благоевград. Така, а ето какво казва на 16.12.1917 година, пред 17-ото Народно събрание въпросният Димитър Благоев:
Марсилският атентат е част от борбата на поробените от Сърбия българи в Македония
ГБ
Френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан се опита да размаха пръст на ВМРО, по повод публикуваните от нашенците в пресата некролози за 80-годишнината от смъртта на Владо Черноземски, застрелял в Марсилия сръбския тиранин крал Александър. Френският дипломат нарича "терорист" бореца за свободата на поробените от Сърбия и Гърция българи от Македония и пита Красимир Каракачанов каква е съвременната трактовка на МВРО на онези трагични събития в Марсилия.
Анри ПОЗИМАКЕДОНСКИЯТ ВЪПРОС
ОБСТАНОВКАТА
В сърцето на Балканския полуостров, от Охридското езеро, което достига до албанската граница, до Драма на Егейско море, от Солун до Шар планина и на север от Скопие, има една страна с 64 000 км. повърхнина, т.е. два пъти по-голяма от Белгия, обитавана от 2 500 000 души, говорещи един език, с еднаква култура, почти всички с еднаква религия. От този народ 70 % са чисти българи.
Поклон пред доблестния френски журналист Анри Пози, който пръв сред победителите се осмели да признае на глас истината
Анри ПОЗИ, 1934
БЪЛГАРИЯ И МИРЪТ
От четирите малки християнски държавици, които въстанаха и се освободиха във втората половина на XIX в. на Балканския полуостров, където турското владичество се оттегляше стъпка по стъпка, преди 20 години, в навечерието на тяхното последно и решаващо нападение срещу турците, България беше безспорно най-силната.
Анри ПОЗИ
ПРЕДГОВОР
Тази книга ще ми създаде (и не само вън от Франция) неумолимо неприятелство.
Някои ще видят в нея атака, а други защита. Тя не е нито едното, нито другото.
Тя е само едно усилие да се изложи по възможност най-ясно и най-обективно - в най-критичния час от войната насам - това, което научих, което видях и което е.
