
„Стреляйте вярно! Забивайте ножа по-дълбоко!” За фалшивите поети и автентични главорези на КомунизЪма
Александър ЙОРДАНОВ
Два дни обяснявам на „млади тъпанари”, псевдопатриоти, защо не трябва да следват опорните точки на старата комунистическа пропаганда и на чуждата руска политика. Някои от тях се обидиха. Смятат, че им „лепя етикет”. Но как, например, да кажеш на простака, че е простак? На крадеца, че е крадец? На убиеца, че е убиец? А как да наречем този, който не схваща, че у нас е имало и има „убийци, простаци и крадци”?
Наблюдавахме един типичен хистероидно-епилептоиден афект, характерен за руските криминали
Любомир КАНОВ
Още от времето на Достоевски и неговите “Записки от Мъртвия дом” до Солженицин, Шаламов и дори “Одески разкази” на Исак Бабел се знае, че блатарите, углавният криминалитет на Русия, “урките”, Вор в законе и прочие дегенеративна измет, непрекъснато се е възпроизвеждала в Руската империя от векове. Те имат своята характерна емоционална субкултура. Една от нейните най-поразителни черти,
Вместо уважение, съседи и община в Бистрица неглижират къщата, където е творил големият ни писател
ШЕСТОДНЕВ
Внукът на големия български писател Димитър Талев се обърна за помощ към редколегията на националния новинарски портал „Гласът на България“. „От половин година аз, Климент Талев, и дъщеря ми Ерика сме подложени на физически и психически тормоз от една новопръкнала се общност от съседи, ръководена от доц. Ирина Нешева от НСА, доц. Юлия Михайлова от Лесотехническия университет,
За кого са опасни богохулствата, облечени в литературни дрехи
ШЕСТОДНЕВ
Да, много хора харесват книгите на Дан Браун и това е тяхно право. За някои това е чисто развлечение, съчетано с „гимнастика на ума“. Но съществува и такава категория читатели, която не може да направи разликата между литературната фикция, измислица и историческата истина. Именно за тях книги като „Шифърът на Леонардо“ могат да бъдат опасни, дори погибелни в духовно отношение… Ето
Или колко красива може да бъде Любовта на 15…
Разказ от Фил БАНДОВ
В онази топла юнска утрин мисълта за предстоящата лятна ваканция бе толкоз завладяваща, че Любчо почти не заспа през цялата нощ. Едва дочака да съмне и миг след това изтича към балкона. Веднага, щом излезе, го обхвана онова незабравимо детско усещане, когато на човек му се струва, че свободата в неговия живот най-после е дошла и повече никога няма да си отиде.
