
Журито връчи и още няколко важни отличия на петима автори
Георги ГОСПОДИНОВ
Рождението на Йордан Радичков беше отпразнувано по-различно в Берковица. Тряваше да се чуят Маргарита Младенова и Иван Добчев, които говореха за срещата си с Радичков, да се види изложбата с фотографии, подредена от семейството на Радичков и да се срещнат дошлите за конкурса писатели-финалисти. Защото смисълът на един конкурс е да събира и да окуражи различни книги и тенденции.
Ръководството на СБП да не приписва сляпото си русофилство и на дядо Вазов, моля! Размисли, породени от една книга...
Ивайло ВЕЗЕНКОВ
След навлизането на руските специални части на територията на Украйна и последвалата анексия на Крим през 2014 година, две момичета болезнено преживяват окупацията и правят всичко възможно да се махнат от полуострова. Тази история, близка до документален разказ, може да бъде прочетена в сборника “Бягство от Крим” на българския писател Светослав Нахум. Книгата наскоро беше издадена и в
Преклонение пред непомерното творчество народно
Румен СТОЯНОВ
Подир славния, е па героичен 10-и, зов един екна, отекна и веч не клекна, още по-малко секна, сецна: забавлявайте се. По съвкупна употреба той далеч задмина всички лозунги, с които другарята бяха засипали/ущедрили хубавата ни земя гиздава. И моя смиреност си рекох: ще се забавлявам я, няма да изоставам, да не съм нещо улав и тук посочвам как се кефлийски кефя. С четене, зер биват люде
Поетът е популярен в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия
ШЕСТОДНЕВ
Поетът Пейчо Кънев ще чете свои стари и нови неща от старите си и нови книги в "Хипстър бар", Велико Търново, на 22. октомври (четвъртък), от 19:00 ч. Авторът е най-публикуваният съвременен български поет на английски с множество публикации в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Индия и др. Автор е на 6 книги с поезия и един сборник с разкази, публикувани в България, Америка и Европа. Съосновател и главен редактор на литературното
Дъщеря ми е разсипница, лъжкиня и развратница, драги господине…
Здравка ЕВТИМОВА
Случваше се нещо изключително. Всеки момент очаквах мъжът, с когото вечерях, да извади писмо, разпечатано върху жълта хартия. Затова се стараех да изям колкото се може повече от шницела по виенски, който господинът ми бе поръчал, и да изпия поне четвърт от великолепното шардоне в изящната бутилка пред мен. Знаех какво ме очаква. Но преди това нека споделя, че личността, чието шардоне поглъщах с дълбока наслада, се наричаше Константин Костов - тоест търговецът, който внасяше
