Гласът на България

Киселото мляко бори депресията и тревожността, откриха американски учени

Киселото мляко бори депресията и тревожността, откриха американски учени. А това откритие може да доведе до революция в психичното здраве, смятат те. Едноклетъчният организъм Lactobacillus, който се намира в киселото мляко и туршиите, помага на организма да се справи със стреса. Бактерията предотвратява появата на психични разстройства като депресия и тревожност. Това са

установили изследователи от Медицинския университет на американския щат Вирджиния. Става въпрос за Lactobacillus bulgaricus, известен още като "българския бацил". За първи път този микроорганизъм е идентифициран през 1905 г. от българския студент по медицина Стамен Григоров. Бактерията се храни с лактоза и произвежда млечна киселина, благодарение на която млякото се съхранява. Лактобацилус булгарикус е кръстена на България – страната, в която за първи път е открита и използвана. Бактерията се среща свободно в природата на България. При попадане в мляко и при определени условия бактерията причинява естествена млечно-кисела ферментация, водеща до получаване на това, което наричаме кисело мляко. Откритието на тази бактерия е регистрирано чрез доклад, изнесен в института „Пастьор“ в Париж от българина Стамен Григоров, който по това време следва медицина в Женева.

Медицински анализи показват, че този специфичен бацил лекува депресивните състояния при мишки. За да разберат защо това се случва, изследователите използват порода бактерии, известна като “Променена флора на Шедлер”, която включва два щама Lactobacillus и още шест други. Установено е, че прехвърлянето на чревни бактерии от стресирани мишки към такива, които нямат микроорганизми в чревния тракт, води до депресия и поведение, свързано с тревожност у вторите.

По-специално, при гризачи без Lactobacillus в червата се наблюдават повишени реакции на тревожност и по-ниски нива на вещество, наречено интерферон-гама, което участва в регулирането на имунния отговор на организма при наличие на големи нива на стрес. Авторите твърдят, че резултатите от изследването предоставят нова рамка за разбиране на ролята на бактериалния чревен микробиом и на имунната система при разстройствата на настроението.

Това проучване би могло да доведе до разработването на нови методи за лечение и превенция на депресивните състояния. Например в бъдеще хората, които са изложени на риск от депресия, биха могли да приемат пробиотична добавка, която съдържа Lactobacillus, за да се предпазят от нежелани състояния на психиката си.

“Откритието предоставя ценни идеи за връзката между здравето на червата и психичното състояние - област, която се радва на нарастващ интерес в хранителната индустрия”, заяви Сас Парсад, диетолог в неправителствената организация The Gut Co.

“Фактът, че Lactobacillus, който обикновено се среща във ферментиралите храни и киселото мляко, е свързан с управлението на стреса и потенциалната превенция на депресията и тревожността, открива вълнуващи възможности за третиране на измененията в психичното здраве”, отбелязва той.

Д-р Банколе Джонсън, невролог и основател на медицинския център Casa Privee в Маями, е на същото мнение. “Изследването подчертава ролята на чревните микроби за регулирането на стреса и тревожността и на свой ред показва как диетата ни влияе на психичното ни благосъстояние”, обобщава той.

Ролята на Lactobacillus за поддържане на психичното здраве може да се дължи на въздействието ѝ върху оста черва - мозък. Чревният тракт често е наричан “вторият мозък” поради двупосочната комуникация между червата и централната нервна система. Млечната бактерия, изглежда, регулира този диалог, като влияе върху производството на невротрансмитери и най-вече на серотонина и гама-аминомаслената киселина – тези две вещества са от съществено значение за контрола на настроението.

Нещо повече, лактобацилите допринасят за намаляване на възпаленията в червата, което според д-р Парсад може косвено да допринесе за допълнително подобряване на психичното здраве.

По-здравословното хранене със сигурност може да подобри душевното ни състояние и да повлияе на начина, по който реагираме на стреса, но лактобацилите не са заместител на лекарската помощ. По-скоро те може да я допълнят.

“Тези открития могат да доведат до революция в лечението на психичното здраве, тъй като предполагат, че включването на богати на лактобацили храни може да се превърне в допълнителна стратегия за справяне със стреса, депресията и тревожността”, смята д-р Парсад.

----------------------

С посредничеството на „24 часа“