Гласът на България

Все пак, те имат смекчаващо вината обстоятелство – опитват да заобиколят санкциите след Кримската война

Иво ИНДЖЕВ

Ако не знаете какъв е произходът на идиомичния израз “кръгъл идиот” мога да помогна за изясняването му. Един кръгъл идиот е в състояние да замисли и произведе кръгъл (военен при това) кораб, който по дефиниция е непригоден да “пори вълните”. Такъв е случаят с кръглите броненосци, с които Русия се опитва да надхитри забраната да има флот в Черно море, след като претърпява унизително поражение в Кримската война (1853-1856). Сред условията за руската капитулация според Парижкия договор е тя да не разполага с плавателни съдове в Черно море по-дълги от 25 метра. Тогавашните “мислители” в империята решават, че могат да надхитрят победителите, ако произведат кръгли кораби. Речено-сторено.

Журналистът Александър Невзоров, който не само се отказа от руското си гражданство, но и декларира, че не желае повече да бъде смятан за руснак (“не пия водка, не свиря на балалайка… какъв руснак съм аз”) повдигна в мрежата темата за руския идиотизъм, виден от опита да бъдат изобретени и пуснати на вода кръгли кораби.

Поводът да припомни за този триумф на идиотизма стана потопяването на 31. януари 2024 г. на поредната морска гордост на Московията в окупираните украински води, скрита уж на сигурно място в езерото Донзулав. Украинското разузнаване показа нощни кадри как 56-метровия ракетоносец “Ивановец” с водоизместимост от 493 тона, екипаж от 40 души и на стойност 60-70 милиона долара се накланя. Потъва след удар, нанесен от 6 водни дрона.

Във връзка с това Невзоров, който прогнозира пълно унищожаване на руския черноморски флот, иронизира опита на Русия да надхитри всички и да произведе кръгли кораби преди век и половина, който са връх на неефективността в историята на световното корабоплаване.

Идеята е била взаимствана от логиката на шотландския корабостроител Джон Едлър, че по широкият кораб е по-стабилен и с по-плитко газене. Тази концепция заинтригувала Андрей Александрович Попов, контраадмирал на Императорския руски флот и той я довежда до крайност.

Попов предложил кораб, чиято ширина да съответства на дължината му. Не трябвало да има прави страни. Вместо това корпусът трябвало да се извива около целия кораб. С други думи, кораб с напълно кръгъл корпус и плоско дъно. Кръгът покрива максимална площ с минимален периметър.

Попов твърдял, че кръглият дизайн ще осигури най-голямото изместване (поради голямата си площ), като същевременно изисква най-малко количество броня (поради по-късия си корпус). Това означава, че корабът може да носи по-големи и по-тежки оръдия, като излага само част от корпуса си на директен огън във всяка точка. Всеки снаряд, който удари корпуса извън центъра, би отклонил основната тежест на удара. Плоското дъно би гарантирало, че килът няма да бъде потопен твърде дълбоко във водата, което би позволило на кораба да патрулира в плитките води на Днепър и Керченския пролив.

Моделът е построен и тестван на Балтийско море в Санкт Петербург през 1870 г. Корабът се движел добре и тестът бил определен като успешен. Когато резултатите са докладвани на цар Александър II, той наредил кръглите бойни кораби да бъдат наречени „Поповка“, умалителна форма на името на конструктора.

Попов и неговите помощници скоро се залавят на работа. Разработват различни модификации с различни размери. Адмиралът искал да създаде най-големия кораб, който Попов можел да проектира, с диаметър 150 фута и водоизместимост 6000 тона, но цената се оказала по-голяма от общия бюджет на цялата програма.

След това Попов разработва по-малка версия с диаметър сто фута и водоизместимост 2490 тона. Корабът бил въоръжен с две 11-инчови оръдия, монтирани на въртяща се платформа в центъра на кораба. Шест парни машини, всяка от които задвижва едно витло, осигурявали на кораба мощност, която му позволява скромна скорост от около 6,5 възела. Той е наречен “Новгород” и е пуснат на вода през 1873 г.

Най-големият проблем с кръглата форма на корпуса била, че значително намалява способността на кормилото да завърти кораба, изисквайки 40 до 45 минути, за да направи един пълен оборот. Това направило кораба почти неуправляем при силна буря. Тъпият корпус също увеличава съпротивлението, карайки двигателите да консумират огромни количества въглища, което му осигурява обхват от само 480 морски мили (890 км) при пълна скорост. Необичайният корпус на „Новгород“ породил много митове, най-разпространеният от които бил, че корабът имал склонност да се върти неконтролируемо около оста си, когато оръдията му стрелят – поради отката - причинявайки замайване на всички на борда.

Всъщност именно поради липсата на скорост и маневреност на кораба „Новгород“ и още едно негово подобие били причислени към категорията на плаващи фортове за наблюдение на брега.

А сега идва и “най-интересното”, от българска гледна точка. Направен е бил опит тези кораби да бъдат продадени на България, но след отказ и двата кораба са бракувани през 1911 година. Така “плаващите оксиморони” са унищожени и предадени за старо желязо.