Гласът на България

Войната срещу врабчетата на Мао се превърна в най-смъртоносното бедствие на Земята

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Врабчетата не са прелетни птици. Те изглеждат много малки и крехки, но не се страхуват от студа. В най-тежкия студ врабчовците седят на покрити със сняг дървета, като топки на коледно дърво. Родителите врабчета хранят бебетата си само с насекоми. Именно през пролетта ползите от тези наши пернати съжители са най-забележими - една двойка

птици изяжда до 3 кг градински вредители за един месец!

Вероятно всеки е виждал пъргави врабчета, които се къпят в затоплена от слънцето локва. Това са не само забавни игри и хигиена, но и прогноза за времето. Ако врабчетата се „плацикат“ в локвите, значи се задава слънчево време. Ако предстоят дълги дъждовни дни, врабчовците се „къпят“ в прахоляка.

В Китай в средата на 20. век се случва нещо невиждано дотогава – по разпореждане на комунистическия вожд Мао популацията на врабчетата била унищожена до крак – уж с идеята малките птичета да не подяждат реколтата. Вместо по-богат урожай, глад удря страната - Големият китайски глад: гъсеници и бръмбари унищожават цялото зърно, защото техните врагове, врабчетата, вече ги няма!

От 16 до 45 милиона души са умрели от глад през 1959 - 1961 г. Това е най-масовият глад в историята на човешката цивилизация.

И така, глупавите китайски комунисти се принуждават да купуват врабчета от съседните страни и да ги развъждат отново. Оттогава отношението към врабчетата в Китай е много специално!

С „Големия скок“ Мао превърна китайците в канибали

DW

Със своя налудничав "Голям скок напред" Мао Дзедун хвърля страната в жестока криза.

Един функционер от тогавашните сили за сигурност сега нарушава мълчанието.

1961. Разследващ екип от висши функционери не може да повярва на очите и ушите си, когато пристига в селата в окръг Минхе, в източната част на провинция Ксинжай. Този окръг минава за житница на провинцията. 140 хиляди селяни прибират добри реколти пшеница, картофи, ечемик и плодове. Когато през пролетта на 1961 година по поръчение на новоназначения партиен шеф на Ксинжай групата пристига в селата в този район, една четвърт от жителите са мъртви.

Цифри на ужаса

Три години след започналата през 1958 по заповед на комунистическото ръководство масова кампания за "Големия скок напред" от глад в този район умират 35 хиляди селяни. Най-жестоко е засегната производствена бригада в народната комуна Гушан. 601 от 1.318 жители не успяват да оцелеят през тези три години. Мнозина полудяват. Има 33 случая на канибализъм. Разследващият екип трябва да вписва колко хора са били "сготвени" /38/ и колко от техните собствени и чужди деца /8/ са били убити за същата цел.

Със селяни, които се съпротивляват, се действа по бързата процедура - арест и изпращане в трудов лагер. Чрез "Големия скок напред" Китай трябва да построи комунизма, за да покаже на Съветския съюз на какво е способен. Управниците в Пекин са наясно, че селяните няма да се оставят без съпротива да бъдат натъпкани в т. нар. народни комуни и няма безропотно да се превърнат в стоманолеяри, за да изпълняват утопиите на Мао. Терорът трябваше да ги държи в шах. 23-годишният тогава милиционерски функционер Ин Цюшенг е член на такава следствена група. Половин век след като кампанията на Мао за народни комуни води до жестока катастрофа, Ин Цюшенг нарушава своето мълчание за престъпленията, чиито истински размери управляващите в Пекин отричат и до днес.

Човекът като бурен

Само в провинция Анхюи от глад умират 4 милиона души. В 1.289 случаи се стига до канибализъм. Покъртителният разказ със стотици никога непубликувани цифри на ужаса излиза сега в пекинско реформаторско издание. Гладът, който между 1958 и 1960 г. взима над 20 милиона жертви, не се дължи на природни бедствия. Катастрофата е последица от безумната утопия на Мао.

Управниците в Пекин не само знаят съвсем точно за размера на страданията, но и ликвидират всяка наченка на евентуално осветляване. И до днес комунистическата партия в Китай забранява каквото и да било ровене в миналото. Ин Цюшенг направи своя отчет, за да може идните поколения да узнаят, че в Китай на хората и на техния живот се е гледало "като на бурени".