Гласът на България

Присъединяването на Косово към Съвета на Европа променя кардинално ситуацията на Балканите

Сергей СИДОРЕНКО

Има само една европейска държава, която е кандидат за членство в ЕС - но в същото време има недвусмислено положително отношение към Русия, както от властите, така и от мнозинството граждани. Това е Сърбия. Проруската страна в сърцето на региона на Западните Балкани, някога ядро на Югославия, загуби контрол над своите подвластни нации след кървавите югославски войни от 90-те години на миналия век, но все още не може да се отърси от имперския начин на мислене и настроения, които остават едни от ключови причини, които сближават Белград с Москва.

Основният герой на тази статия обаче е Косово - частично призната държава, която Сърбия смята за част от себе си. От 1999 г. - след война, придружена от етническо прочистване и масови убийства на косовски албанци и довела до военната намеса на НАТО - Косово е под контрола на миротворците, а през 2008 г. косоварите обявиха независимост, която Сърбия все още не признава. Оттогава непризнаването на независимостта на Косово от света и международните структури е в основата на външната политика на Сърбия.

Но сега ѝ беше нанесен зашеметяващ удар.

Съветът на Европа изглежда премина точката, от която няма връщане назад и скоро ще покани Косово в редиците си. Събитията в момента се развиват с главоломна скорост, така че това може да се случи още през май . Дори онези страни от ЕС, които не признават независимостта на новата държава, се готвят да я подкрепят.

Сърбия подготвя отговор на това геополитическо поражение и дори публично заплаши да напусне Съвета на Европа, ако Косово стане член на организацията. Но тази стъпка автоматично ще означава край на европейската интеграция на Сърбия .

Следователно, Балканският регион сега е на прага на драстични промени.

Правилата на играта за сърбите са променени

„Сега не е лесно да се каже какви новини получихме през последните 48 часа. През следващите дни ще информирам хората на Сърбия за всички предизвикателства, пред които сме изправени. Ще бъде трудно както никога досега.“

Такъв мистериозен пост публикува в нощта срещу сряда, 27. март, дългогодишният авторитарен лидер на Сърбия Александър Вучич. Той не даде подробности и уточнения, но не ни трябваше дълго да ги чакаме. Вече се знае, че в петък вечерта* в най-гледаното време президентът Вучич ще произнесе обръщение към нацията, в което ще изясни за какво точно става дума.

Причината за изказването на президента обаче е известна предварително. Съветът на Европа, който заедно с Европейския съюз е ключовата международна организация на континента, тази седмица стигна до финала по въпроса за приемането на Косово в неговите редици. А за Белград това наистина е геополитическа катастрофа, с която не е ясно какво може да се направи. В същото време сръбските власти осъзнават, че почти сигурно са загубили тази битка. В сряда, т.е. малко след речта на Вучич, политическият комитет на ПАСЕ, тоест Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, се събра в Париж на заседание. В дневния ред имаше само един въпрос по същество - да се приеме докладът, който ще даде зелена светлина за приемането на Косово в Съвета на Европа.

Още преди началото на срещата стана ясно,

че Сърбия ще загуби.

Трябва да се отбележи една важна подробност. След 2008 г. повечето държави-членки на Съвета на Европа признаха независимостта на Косово, а сред държавите от Европейския съюз абсолютното мнозинство от тях го направиха. Само пет държави от ЕС - Гърция, Испания, Кипър, Румъния и Словакия - все още признават "автономната област Косово и Метохия" като част от сръбската държава (на същата позиция са Украйна и редица други държави, които са имали или имат проблеми със сепаратизма и се страхуват, че историята на Косово може да се превърне в прецедент). Европа винаги се опитва да вземе предвид позицията на малцинството, особено по въпросите на външната политика, а присъствието на опоненти спря всякакви решения, които насърчаваха косоварите.

Затова срещата в Париж бележи промяна в правилата на играта.

Гърция, която все още принципно не е признала Косово за отделна държава, даде силен сигнал за смекчаване на позицията си. Говорител по косовския въпрос беше гъркинята Теодора Бакояни, бивш министър на външните работи и сестра на гръцкия премиер Мицотакис, която точно представя не само своята позиция, но и позицията на държавата по подобни въпроси. Следователно фактът, че докладът на Бакояни беше пълен с позитиви за Косово, предложи членство на Прищина в Съвета на Европа (което е достъпно само за независими държави) и препоръча на организацията „да спре политиката на неутралитет по отношение на статута на Косово“, е очевидно не нейно лично мнение, а съгласувана позиция на Атина.

Кога Косово ще влезе в Съвета на Европа

Източници на европейската правда, информирани за срещата на политическата комисия на ПАСЕ и участвали в нея, казват, че Сърбия се е борила до последно, опитвайки се да осуети решението на комисията - дори осъзнавайки, че Европа със сигурност е преминала точката, от която няма връщане. Но развитието на събитията на закритото заседание само потвърди колко изолирана остава Сърбия.

В критичен момент всички партньори я изоставиха. Не само старата ѝ приятелка Гърция /с която я свързва антибългаризмът – бел. ред./.

Представителите на Сърбия предложиха поправки в проекторезолюцията, които трябваше да намалят щетите или дори да ги неутрализират, отричайки или поне "замазвайки" признаването на Косово. Но всички техни предложения, без изключение, бяха отхвърлени не просто с огромно, а с абсолютно мнозинство от гласовете.

В крайна сметка решението, смятано за катастрофално в Белград, беше прието с 31 гласа, четирима против и един въздържал се, който се оказа друг грък, бившият премиер левичар Алексис Ципрас. Това, между другото, също е показателно: Ципрас е представител на опозицията и много добре би могъл да се противопостави на инициативата на свой колега във властта, още повече че по време на неговото премиерство Гърция категорично се противопостави на "признаването" на Косово. Но времената и настроенията в Европа се промениха.

И четиримата депутати, които гласуваха против решението, са сърби. Двама от тях представляват сръбското събрание, т.е. парламента, в ПАСЕ. Третата, Мария Вукичевич, е сръбкиня, избрана в Черна гора от просръбската партия там. Друга, Снежана Новакович, е представител на Босна и Херцеговина, избрана от местната сръбска общност.

Представители на всички останали държави в и извън ЕС, които не признават независимостта на Косово, или подкрепиха "антисръбското" решение, или не дойдоха на срещата, за да не са изправени пред дилема. И с това се засили политическата изолация на Сърбия. Между другото, украинците избраха последния път - нито един от тримата украински членове на политическия комитет не участва в срещата и това беше съзнателна позиция. Показателно е, че този път

дори унгарският премиер Виктор Орбан

изостави своя приятел Вучич!

Но основното е, че почти единодушното гласуване в комисията не оставя никакво съмнение: на сесията на ПАСЕ, която ще се проведе в Страсбург през третата седмица на април, Асамблеята окончателно ще одобри това решение без никакви „антикосовски“ поправки.

Освен това, според процедурата, трябва още едно гласуване в Комитета на министрите на Съвета на Европа и там също има гласуване. На предишния вот, който се проведе преди година и стартира процедурата за оценка на съответствието на Косово с изискванията за членство, само седем от 46-те държави се обявиха против (самата Сърбия, както и Унгария, Кипър, Испания, Румъния, Азербайджан и Грузия) и още няколко, включително Украйна, се въздържаха. Повече от две трети от страните от СЕ подкрепиха "антисръбското" решение.

Факт е, че според правилата на Съвета на Европа нов член може да бъде приет в организацията без единодушието на досегашните членове само ако гласуването се проведе по време на срещата на министрите, която се провежда два пъти годишно. Следващата ще се проведе на 16. – 17. май в Страсбург под председателството на Лихтенщайн. Въз основа на темпото, което процесът набра, може да бъде почти сигурно, че това ще бъдат дните на голяма дипломатическа победа за Косово.

И, за да няма пречки по този път, всички политически лидери на Косово вече са написали писмо до Страсбург, в което се задължават да изпълнят безотказно всички изисквания и предпоставки за членство. Които, между другото, не са толкова много - в доклада на Бакояни състоянието на косовската демокрация е описано в много положителен тон.

След това Европейската конвенция за правата на човека трябва да бъде ратифицирана в Прищина (няма съмнение, че това ще стане суперприоритетна задача за тамошния парламент и подкрепата ще бъде единодушна), документите за ратификация ще бъдат прехвърлени в Страсбург - и процесът на присъединяване на Косово ще бъде завършен. Но за Сърбия това е само началото на историята.

Истерия и заплахи от Белград

Важна подробност: „тектоничните плочи“ на европейската политика, които напълно промениха баланса на силите в Съвета на Европа, бяха раздвижени от пълномащабната агресия на Русия през 2022 г., последвана от безпрецедентно решение тази организация да изключи Русия, а руските граждани започнаха да губят позициите си в структурите на Съвета на Европа.

Това автоматично намали политическото влияние на проруската Сърбия, която преди това разчиташе силно на мощната руска подкрепа. Така в Косово прецениха, че това им дава шанс да постигнат невъзможното до момента – и в началото на май 2022 г. подадоха молба за прием в Страсбург. Желанието да се разгледа такова заявление не се появи веднага, то беше оставено без разглеждане почти година, но през април 2023 Комитетът на министрите на Съвета на Европа все пак стартира процеса.

Сръбските власти знаеха за подготовката на доклада на Бакояни, но изглежда доскоро не подозираха колко зле вървят нещата за тях. Защото доскорошните изказвания на Вучич показваха, че той все още не очаква поражение, и то толкова бързо. И когато ситуацията започна да се развива, реакцията на Белград стана по-скоро истерична.

Преди седмица президентът Вучич дори заяви, че Сърбия ще се оттегли от Съвета на Европа, ако молбата на Косово бъде удовлетворена. Ана Бърнабич, бивш министър-председател и настоящ председател на парламента, веднага подкрепи това мнение и заяви, че "Сърбия не блъфира", когато говори за напускане на Съвета на Европа. „Ако Съветът на Европа нарушава своята Харта и своите ценности, няма нужда да бъдем част от това лицемерие“, добави тя.

Нагнетяването на емоции по повод задължителния отговор на очакваното решение изпълни всички сръбски медии и стигна до такава степен, че след като Косово наистина бъде поканено в Съвета на Европа, властите просто няма да могат да се правят, че нищо не се е случило. Ситуацията се усложнява от предсрочните общински избори в сръбската столица Белград, които ще се проведат ориентировъчно на 2. юни, тоест малко след гръмкия шамар, който ще получи Сърбия.

За Вучич и неговата партия това може да има катастрофални изборни последици. Как да реагира в тази ситуация, изобщо не е ясно. Затова истерията от страна на властите не изглежда изненадваща. Друг момент е, че сръбският лидер вкарва страната си в капан, чрез предишните си неуспешни опити да спре Косово от влизане в Съвета на Европа.

Краят на европейския път на Сърбия?

Отделно трябва да се подчертае, че непризнаването на Косово има консенсус не само в сръбските власти, но и в обществото. Действията на Белград за предотвратяване на международното признаване на Косово са нещо, което има недвусмислена обществена подкрепа (и опозицията сега обвинява Вучич, че се е отказал от този подход).

Въпреки действията на югославската армия през 90-те години, сега сърбите смятат, че правата им са били нарушени, а сръбското малцинство, което живее компактно предимно в северната част на Косово, близо до сръбската граница, понякога има основание да упреква Прищина, че не зачита техните права.

Затова, без преувеличение, приемането на Косово в Съвета на Европа „разрушава матрицата” и не може да мине без отговор. Избирателите ще очакват твърди действия от Белград. Но последствията могат да бъдат тежки и за Сърбия.

Оттеглянето на страната от Съвета на Европа ще означава спиране дори на номиналното движение на страната към ЕС. Държава, която не е член на Съвета, дори не може да бъде кандидат.

Тази норма никога не е прилагана на практика и не е имало нужда тя да бъде твърдо фиксирана в документите на ЕС, защото досега Съветът на Европа покриваше цялото европейско пространство, но за европейските политици това е като аксиома. В крайна сметка, изискването за задължително членство в Съвета на Европа наистина е в европейското законодателство, а именно в чл. 53 Харта на основните права на ЕС.

Затова е изключено каквото и да е сближаване с държава, изпаднала от европейското ценностно пространство. А това не влиза в плановете на сръбското правителство, така че Вучич вече се опитва да потуши очакванията и заявява, че "не е чул да се говори" за отказ от европейския път.

Досега Сърбия усърдно се опитваше

да седи на два стола.

Той симулира политическо сближаване с ЕС и по някакъв начин хармонизира техническите стандарти с европейските, но не направи нищо по отношение на политическата интеграция. По-конкретно, Белград категорично отказа да наложи санкции на Руската федерация, въпреки че това е част от „домашното“ за всички кандидати. Във външната политика сръбското правителство избра източен курс, но в същото време повтори, че се стреми към присъединяване към ЕС. Постоянно се говореше, че сръбският народ избира Европа, но според последните проучвания привържениците на членството в ЕС остават малцинство.

Дълго време тази имитация устройваше както Брюксел (защото е възможно да няма напредък в преговорите за присъединяване и всички разбират защо), така и Белград (защото е възможно да се задоволят всички слоеве на обществото и освен това да може да се обърне във всяка посока в зависимост от това какво ще се случи с Русия).

Но сега неяснотата може да приключи.

Така сръбските власти се оказаха на кръстопът. Всеки път е опасен. Можете да загубите или подкрепата на избирателите, или европейски статут, или и двете едновременно. Вучич, разбира се, ще се опита да намери компромис - например спирането на участието в Съвета на Европа изглежда по-реалистично от напускането. Но все пак няма да мине без значителни загуби. Но Сърбия изглежда вече е загубила безвъзвратно Косово.

---------------------

 ООН ще признае клането в Сребреница за геноцид

*Сръбският президент Александър Вучич произнесе реч снощи, петък вечерта, в която обясни какво е имал предвид, когато предупреди за трудни времена, които предстоят за страната. Той нарече приемането на Косово в Съвета на Европа първо предизвикателство. Предполага се, че окончателното решение по този въпрос ще бъде взето в средата на май. В речта си Вучич говори за дискриминацията и репресиите срещу сърбите в Косово и неизпълнението на задълженията на Прищина по предварително договорени споразумения, а също така критикува онези, които подкрепят присъединяването на Косово към Съвета на Европа на международната арена и в региона. Реакцията на Сърбия на евентуалното приемане на Косово в Съвета на Европа ще бъде силна и отговорна, каза той, като посочи, че все още не иска да каже как точно ще действа Белград.

"Ще продължим да обсъждаме, аз съм готов да изслушам мнението на Асамблеята (парламента) и правителството. Ще се подготвим и ще изчакаме", каза Вучич.

Второто предизвикателство според сръбския президент е планираното през април приемане от Общото събрание на ООН на резолюция, която признава масовото убийство на бошняци в Сребреница от сърбите през 1995 г. за геноцид. Както отбеляза той, разглеждането на този въпрос е инициирано по предложение на Германия и Руанда.

Резолюцията няма да има задължителен характер, но Вучич не изключва, че след признаването на събитията в Сребреница за геноцид ще бъде поставено под въпрос правото на съществуване на Република Сръбска като образувание, възникнало на базата на геноцид.

Освен това, според него „въз основа само на една необвързваща присъда ще бъдат поискани и военни репарации от Република Сръбска“. Заслужава да се отбележи, че през 2004 г. убийствата в Сребреница бяха признати за геноцид от Международния трибунал за бивша Югославия по делото срещу босненския сръбски генерал Радислав Кръстич.

През 2015 г. Европейският парламент и Конгресът на САЩ признаха това клане за геноцид. През юли същата година Великобритания внесе за гласуване в Съвета за сигурност на ООН проекторезолюция, която признава масовото убийство в Сребреница за геноцид. По време на гласуването обаче Русия, по искане на Сърбия, наложи вето върху проекторезолюцията, а Китай се въздържа. Дълги години позицията на Сърбия е да признае масовото убийство в Сребреница, но не и геноцида.

„Западните сили искат да ни поставят в трудна позиция", каза Вучич. „Ще се противопоставим на колективния Запад срещу Сърбия плюс значителен брой мюсюлмански страни". "Ние сме малки, всички тези сили са срещу нас, но ние ще се борим", подчерта той. Според Вучич "натискът върху сръбския народ" възниква преди всичко заради военния неутралитет на Сърбия. Второ, заради отношението към войната в Украйна – за позицията, че Сърбия осъжда нападението срещу суверенна държава, но не се присъединява към санкциите (срещу Русия).

----------------

Авторът е журналист на изданието „Украинска Правда“

* Поза "партер" - при спортната борба има правило, когато единият състезател, заради пасивно поведение на тепиха, се поставя на четири крака.