
Освен това, Москва не може да устиска фронта повече от 3 години
Тимъти СНАЙДЕР
Русия празнува Деня на победата на 9. май в памет на победата над нацистка Германия през 1945 г. В битов план това е носталгия. През 70-те години съветският лидер Леонид Брежнев създава култ към победата. Русия при Путин продължи тази традиция... В чужбина това изглежда като сплашване. Трябва да мислим, че Русия не може да загуби. И твърде много от нас го повярваха по време на руската агресия в Украйна. През февруари 2022 г., когато Русия започна пълномащабно нахлуване в своя съсед, консенсусът беше, че Украйна ще падне до дни.
Дори днес, когато Украйна се удържа повече от две години, преобладаващото мнение сред приятелите на Русия в Конгреса и Сената е, че Русия в крайна сметка трябва да спечели. Успехът на Москва не е на бойното поле, а в нашите глави.
Русия може да загуби. И тя трябва да загуби, в името на света - и в името на себе си.
Идеята за непобедима Червена армия е пропаганда. Червената армия беше страхотна, но можеше и да бъде победена. От трите си най-значими външни войни Червената армия губи две.
През 1920 г. е победена от Полша. Тя побеждава нацистка Германия през 1945 г., след като почти се срива през 1941 г. (В този случай победата е постигната в рамките на голяма коалиция и с решителна американска икономическа помощ). Съветските войски изпаднаха в беда в Афганистан веднага след инвазията през 1979 г. и бяха принудени да се изтеглят в рамките на десет години.
И днешната руска армия не е Червената армия. Русия не е СССР. Съветска Украйна беше източник на ресурси и войници за Червената армия. В тази победа от 1945 г. войниците на украинската Червена армия претърпяха огромни загуби – по-големи от загубите на американци, британци и французи взети заедно. Непропорционално голям дял от украинците преминаха през войната до Берлин под формата на Червената армия.
Днес Русия не воюва заедно с Украйна, а срещу Украйна. Тя води нападателна война на територията на друга държава. И липсва американска икономическа подкрепа - Lend-Lease – без която Червената армия нямаше да има успех срещу нацистка Германия. В това отношение няма особена причина да се очаква, че Русия ще спечели сега. Вместо това може да се очаква, че единственият шанс за Русия е да попречи на Запада да помогне на Украйна, като ни убеди в неизбежността на своята победа, така че да не използваме нашата решаваща икономическа мощ.
Последните шест месеца потвърждават това: незначителните победи на Русия на бойното поле дойдоха в момент, когато Съединените щати отказват помощ на Украйна, вместо да я предоставят.
Днешна Русия е нова държава. Съществува от 1991г. Подобно на Брежнев преди него, руският президент Владимир Путин е воден от носталгия. Той се позовава както на съветското, така и на руското имперско минало. Но Руската империя също губи войни. Тя губи Кримската война през 1856 г. Губи Руско-японската война през 1905 г. Губи Първата световна война през 1917 г. В нито един от тези три случая Русия не успя да задържи войски на бойното поле повече от три години.
В Съединените щати има голяма нервност от евентуалното поражение на Русия. Ако нещо изглежда невъзможно, не можем да си представим какво може да се случи след това. И затова има тенденция, дори сред привържениците на Украйна, да смятат, че най-доброто решение би било равенството.
Такова мислене е нереалистично. Никой не може да води такава война. И нищо в предишните ни опити да повлияем на Русия не показва, че можем да упражним такова влияние. И Русия, и Украйна се борят за победа. Въпросът е кой ще спечели и с какви последствия?
Ако Русия победи, последствията ще бъдат ужасни: риск от по-голяма война в Европа, по-голяма вероятност от китайско приключение в Тихия океан, отслабване на международния правен ред като цяло, вероятно разпространение на ядрени оръжия, загуба на вярата в демокрацията.
Нормално е Русия да губи войни. И като цяло това накара руснаците да се замислят и реформират. Поражението в Крим принуди автокрацията да премахне крепостничеството. Загубата на Русия от Япония доведе до експеримент с избори. Поражението на СССР в Афганистан доведе до реформите на Горбачов и по този начин до края на Студената война.
Освен руските особености, историята предлага по-обща и дори по-окуражаваща поука за империите. Днес Русия води имперска война. Тя отрича съществуването на украинската държава и нация и извършва зверства, които приличат на най-лошото от европейското имперско минало.
Мирна Европа днес се състои от държави, които са загубили последните си имперски войни и след това са избрали демокрацията. Загубата на последната ви имперска война е не само възможна: това също е добре, не само за света, но и за вас.
Русия може да загуби тази война и трябва да загуби в името на самите руснаци. Победената Русия е не само краят на безсмислената загуба на млади животи в Украйна. Това е и единственият шанс на Русия да стане постимперска държава, страна, в която реформите са възможни, където самите руснаци ще бъдат защитени от закона и ще имат право на глас.
Поражението в Украйна е исторически шанс за Русия да стане нормална държава, както ще кажат руснаците, които търсят демокрация и върховенство на закона.
Подобно на САЩ и Европа, Украйна празнува победата от 1945 г. на 8 май, а не на 9 май. Украинците имат пълното право да помнят и тълкуват тази победа: те пострадаха повече от руснаците от германската окупация и загинаха в огромни количества на бойното поле.
И украинците имат право да вярват, че Русия днес, подобно на нацистка Германия през 1945 г., е фашистки империалистически режим, който може и трябва да бъде победен. Фашизмът беше победен тогава, защото коалицията устоя и използва огромната си икономическа мощ. Същото се случва и сега.
------------------
Тимъти Снайдер е професор в Йейлския университет (САЩ). Доктор на науките (Оксфорд, 1997 г.). Специалист по история на Източна Европа от 20. век
