Гласът на България

Какви промени ще донесе смъртта на иранския президент, братчето по оръжие на Путин?

Михаил КРУТИХИН

Иранският президент Ебрахим Раиси, смятан за наследник на духовния водач на страната аятолах Али Хаменей, загина при инцидент с хеликоптер. В няколко ирански града новината беше посрещната с фойерверки: онези, които нарекоха Раиси „касапина от Техеран“, се зарадваха. 63-годишният потомък не само на пророка Мохамед (сеид, който имаше право на черен тюрбан), но и на

имама Хюсеин, почитан от шиитските иранци, напълно заслужи това прозвище. През 1988 г. той работи неуморно в комисия, която осъди на смърт няколко хиляди противници на режима, главно от организацията на народните муджахидини.

На мен той някак си ми напомни за лудия садист - покойния аятолах Садек Халхали - който ръководеше екзекуциите без съд на фигури от режима на шаха. Това се случи на покрива на училището, където през 1979 г. се намираше първата техеранска резиденция на завърналия се от Франция аятолах Хомейни. Халхали наблюдаваше екзекуциите, излежавайки се на стол и наслаждавайки се на сладолед, а понякога и самият той хващаше пушката.

Аз наблюдавах младия Раиси (все още без черен тюрбан) като страстен оратор на „студентските” митинги, съпътстващи вземането на заложници в американското посолство през есента на 1979 г. По-скоро реакционер, отколкото консерватор, Раизи се застъпваше за стриктно спазване на законите на шариата и ограничения върху правата на жените. По време на реч в ООН през 2021 г. той изрично заяви кредото си като „максимално потисничество“. Говорейки от антизападна позиция, той зае страната на Путин във войната, водена срещу Украйна.

Раиси няма много привърженици сред народа. На президентските избори през 2017 г. той загуби от „либерала“ Хасан Рухани, който получи 57% от гласовете, но през 2021 г. победата му с 62% беше осигурена чрез машинации от теологичния елит, който отстрани предварително всички нежелани кандидати. По-малко от половината избиратели се явиха пред урните, а почти 4 милиона от тях направиха невалидни бюлетините си в знак на протест.

Смъртта на Раиси подхранва надеждите на иранските противници на клерикалния режим за политическа промяна. В очакване на подобни промени, които могат да бъдат придружени от негативни явления в икономиката, иранският риал моментално загуби около 20% от стойността си.

Спонтанните протести, които периодично избухваха в столицата и провинцията през последните няколко години, обаче не намериха нито лидери, нито политическа организация. Спадът в жизнения стандарт поради милитаризацията и агресивността на режима (действащ не директно, а чрез проксита в Сирия, Ирак, Ливан и Йемен) все още не изглежда критичен. Режимът разполага с мощни сили за сигурност от армията и жандармерията с полиция до Корпуса на гвардейците на ислямската революция, отряди Basij и доброволни шериатски наблюдатели.

Масите като цяло остават инертни и не бързат да се присъединяват към никакви революционни движения. Ислямският режим разполага с богат кадрови арсенал, където може да намери заместник на „техеранския касапин“. Ръководството на страната също има достатъчно средства, за да повлияе на резултата от всякакви избори, както показаха машинациите на предизборната кампания през 2021 г.

Изглежда, че вътрешната политика на Иран, както и външната му политика, ще останат същите. Ситуацията от 1978 г., когато почти всички слоеве от населението от интелигенцията и комунистическите революционери до радикалните ислямисти и базарните търговци обединиха сили под лозунга „смърт на шаха“, едва ли ще има шанс да се повтори. Поне за следващото десетилетие.

--------------------

Михаил Крутихин е експерт по пазара на нефт и газ, ориенталист, кандидат на историческите науки