Гласът на България

37-годишната адвокатка служи в Трети международен легион като боен санитар

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Нека още в самото начало кажем едно голямо БРАВО! на 37-годишната българска юристка, която загърби професията си и в момента воюва срещу руските окупатори в Украйна. Тя предпочита да остане анонимка, но съобщава, че служи в Трети международен легион като боен санитар. В началото на войната българката създава хуманитарна организация и отива в Украйна с благотворителна мисия. Но, сблъсквайки се със страданията на украинския народ, решава да помага на войниците на бойното поле.

"Дойдох през 2022 г. с моята хуманитарна организация, за да помогна на украинците да се преместят в по-мирни райони. Посетих Чернигов след бомбардировките и бях шокирана. Реших да направя нещо повече. Исках да помагам и реших, че ще остана до край, докато не изчерпя възможностите си", разказва 37-годишната българка, цитирана от украинския портал "Suspilne".

Заедно с двама украинци тя основава хуманитарна организация, която прави жизненоважни доставки до цивилни, които живеят близо до фронтовата линия. След това започват да помагат на армията и едновременно да евакуират цивилни от полско-украинската граница до Нидерландия, Германия и Белгия, като им осигуряват убежища.

Българката споделя, че преди конфликта в Украйна не е имала военен опит. Преди това е работила като юрист и политолог.

"Когато видях болката в украинските майки и сълзите на децата, атаките по цивилни и болници, осъзнах, че човечеството е за това да си помагаме един на друг. Реших аз да съм човек, който да помага на другите в нужда. Това беше моя избор", посочва още храбрата и състрадателна българка. По време на COVID пандемията нашето момиче е работило за Червения кръст в Нидерландия като парамедик към болница и е завършва няколко медицински курса там.

Тя разказва и за това кой е бил най-ужасяващия момент от войната за нея - когато участва в нощен десант с лодка на левия бряг на Днепър край Херсон. По думите ѝ, най-страшната рана е онази, за която нищо не може да се направи.

Нейният баща е работил в Украйна и обича страната. Сънародничката ни споделя, че майка ѝ постоянно плаче за нея, но не разкрива точно къде е. Тя само си пише с родителите си, не говори по тях с телефона именно заради мерките за собствената си сигурност. През 2022 г. дошла да види семейството си за Рождество Христово, след което се върнала в Украйна. Тази година тя отново планира да пропусне ваканциите.