Гласът на България

Сребреница, Сретен Йосич и изчезналите $ 10 милиона от ВМЗ-Сопот

BIRD

Скандалът “Сребреница” се развихри след като служебния премиер и външен министър Димитър Главчев /се опита да/ промени позицията на България при гласуването в ООН на резолюцията за геноцида в Сребреница. Опитите впоследствие да се замаже този безпрецедентен гаф гравитира около един ключов въпрос – защо го е направил?! Отговорът на въпроса „защо“ засега няма друго обяснение, освен натрупалите се в недалечното минало и добре документирани факти за съпричастност на Бойко Борисов към биографията на известния сръбски мафиот Сретен Йосич, както и притесненията за Борисов от тези връзки, достигащи до панически страх.

Но случаят „Сребреница“ неочаквано за участниците в него отключва други, затворени досега чекмеджета и тяхното съдържание получава пореден сертификат за достоверност. Такъв е случаят с много голяма сума държавни пари, които са платени на бизнесмени близки до Сретен Йосич. Това е станало под формата на сделки за закупуване на оръжия от Сърбия за ВМЗ Сопот. Милиони долари са платени авансово от българския завод, на нискоразрядна сръбска фирма със символично малък капитал, за да достави на оръжейния ни производител… оръжия, и то на няколко пъти по-висока цена от пазарната. Оръжия, които никога не са доставени. В схемата пряко прозира и участието на Делян Пеевски.

2009: “Бойко взе парите”

“Ние сърбите сме изключително мръсна нация. Ще го гоним докрай. Той е свършен, но още не го знае!” – това е реплика на скандално известният черногорски бандит Будимир Куйович към наш репортер по време на свиждане в Софийски централен затвор преди 11 г. На въпрос: Не се ли притеснява от стоящия до него охранителен полицай, който слуша тези думи, Куйович отговаря: “Не! От какво? Той /полицая/ нали си има семейство, деца…” Тогава Будимир Куйович излежаваше 16 г. присъда за трафик на дрога през България, а славата му беше, че е дясната ръка и най-близкият човек на Сретен Йосич тук. Куйович разказваше как е давал крупни суми на висшестоящи български политици и членове на правителството.

 Разговорът с Куйович беше за отношенията на неговия шеф Йосич с тогавашния премиер-министър Бойко Борисов, посочен като потенциален “свършен”. Минути след разговора в затвора се изсипаха няколко коли на ДАНС, а Куйович никога повече не можа да се види с наш репортер.

Темата за Сретен Йосич периодично изскача в публичното пространство и винаги в контекста на публични скандали. Така например през 2013 г. депутатът Христо Бисеров от ДПС призова от парламентарната трибуна Бойко Борисов да поиска разсекретяването на папка “Лале”. В нея пишело как един подземен бос казва: “Бойко взе парите!”

Повод за изказването на Бисеров станаха обвинения на Борисов, че Ахмед Доган го бил поръчал.

Четири години по-рано Бисеров председателства специална парламентарна комисия за Сретен Йосич и споменава делото “Лале” като делото “Цвете”. Според него, в тази папка имало данни от “един високопоставен представител на подземния свят, който вече е покойник в резултат на истински атентат”.

“Именно той казва, че Бойко е взел парите. Ние не знаем кой Бойко, не знаем какви са тези пари, но думите са казани ден преди ареста на Сретен Йосич и материалите по този разговор са именно в делото на Сретен Йосич” – казва Бисеров.

От коментари в кулоарите на парламента се разбра, че папка “Лале” била посветена на отношенията между бившия бос на СИК Милчо Бонев – Бай Миле, и Сретен Йосич. Репликата “Бойко взе парите” била изречена от Бай Миле преди да бъде разстрелян на 30 юли 2004 г. в ресторанта на хотел “Славия” в София.

До парламентарна комисия в България се стигна след като Сретен Йосич проговори пред съда в Белград за пребиваването си в България.

“В България бях на сигурно. Защитаваха ме техните служби за сигурност, Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София, и Николай Гигов – собственик на футболния клуб “Локомотив”, с който бях свързан чрез бизнес, защото той беше легален търговец на оръжие” – казва тогава Йосич.

Именно в хода на процеса бяха огласени обвиненията към Йосич, че той е замесен в убийството на Бай Миле. Защитеният свидетел Томислав Марианович даде показания, че близкият до Йосич - Слободан Джурович, е поръчал убийството на Милчо Бонев, а също, че е обещал 1,5 млн. евро за убийството на хърватския разследващ журналист Иво Пуканич.

Причината за убийството на Милчо Бонев – Бай Миле била, че той не е успял да спре екстрадирането на Сретен Йосич. Парите – 3 милиона долара – били взети от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, който обаче се отметнал и екстрадирал Сретен Йосич в Холандия.

Борисов, разбира се, отрече казаното от Сретен Йосич и изтъкна, че екстрадицията му е негова заслуга: “По време на работата ми като главен секретар на МВР Сретен Йосич бе издирен, задържан и екстрадиран в Холандия по искане на холандското правителство”. Той отказа да се яви в съда в Белград като свидетел, въпреки, че беше призован.

В момента Джурович излежава 15-годишна присъда за убийството на Иво Пуканич. Съвсем наскоро разследване на OCCRP разкри, че плащането за атентата срещу хърватския журналист е било финансирано от офшорна фирма на българския бизнесмен Огнян Бозаров. За убийството на Милчо Бонев – Бай Миле може да се твърди, че все още се води неразкрито, тъй като всички обвиняеми за него бяха оправдани от българския съд.

2018: Пушица взе парите

През юли 2018 г. българската държавна фирма Вазовски машиностроителни заводи ВМЗ – Сопот сключва договор със сръбската фирма VIP Global Logistic за 1360 броя стари съветски противотанкови ракети „Конкурс“, на цена 15 000 долара бройката или общо 20,4 милиона долара.

Тези ракети се търгуват по това време по 8 000 долара за бройка. Ако беше довършена, тази сделката на практика означава преднамерено планирана загуба (пропусната полза) за държавната фирма от над 8 млн долара. За да се оправдае някак неизгодната сделка с оръжейните боклуци, ВМЗ прави фиктивен насрещен договор с кипърска офшорка PPP Global Consultant Trustees LTD, сочи информация от вътрешни източници от държавната фирма.

Но сделката по “покупката” така и не е довършена и до момента. 10,2 милиона долара са платени авансово на сърбите, но ракетите никога не идват. И до момента преведените милиони висят в баланса на ВМЗ – Сопот, която е на подчинение на Държавната консолидационна компания.

По всичко изглежда, че сърбите просто са прибрали парите, преведени в аванс и не са си дали труда дори да организират доставките, за да “заработят” разликата от осем милиона.

Формално VIP Global Logistic е собственост на Неманя Мариян, който е дясна ръка на сръбския бизнесмен със спорна репутация Милорад /Мича/ Пушица. Пушица е считан за приближен едновременно на сръбския президент Александър Вучич и на Сретен Йосич, който излежава 15-годишната си присъда и скоро ще излезе на свобода.

През 2018 г. Пушица със съпругата си присъства на опелото на бащата на Сретен Йосич, заедно с мнозина съратници и приятели на мафиотския бос. Милорад Пушица е също така виден член на партията на Вучич - SNS.

В няколко медии /Фрогнюз и вестник „Галерия“/ излезе информация за скандалната сделка на ВМЗ, както и твърдения, че тя е форма на ресто към Сретен Йосич за трите милиона, които смущават съня на Борисов.

Конкретни доказателства за такава уговорка за откуп няма, но е факт, че от една страна в сделката няма никаква пазарна логика, а от друга, че бизнес връзките на Пушица и българските му партньори насочват именно към лица, свързвани от една страна с Йоца Амстердама, както е известен Сретен Йосич, а от друга - с Бойко Борисов. Неоспорим факт е и това, че имаме над $ 10 млн. държавни пари, откраднати практически чрез една сенчеста и неизгодна и нереална сделка, в която ВМЗ иска да “купи” съветско оръжие от неизвестна и декапитализирана сръбска фирма, която на свой ред пък щяла да купи това оръжие от... Киргизстан. На цена многократно завишена, което пък после да бъде препродадено от ВМЗ на някаква напълно неизвестна кипърска офшорка и… последният да затвори вратата. Като резултат имаме български държавни пари платени реално на сръбските бандити и НИКАКВО оръжие във ВМЗ. Класическо престъпление по Наказателния кодекс на България за облагодетелстване в особено големи размери и нанасяне на огромна щета на бюджета в личен интерес. Естествено, както е симптоматично – Прокуратурата в този случай за защита на Закона и държавния интерес просто не съществува! Генетиката на подобно източване и кражба би трябвало да бъде разследвана и от разузнаването, и от ДАНС в дълбочина, защото може да се окаже, че интересите са много по-дълбоки от обикновена кражба, а засягат лица, които определят и могат да влияят на външната политика на РБ. Както в случая „Сребреница“…

Четете цялото разследване

за договорките на балканските „червенокожи“ ТУК

на снимката: сръбският бизнесмен Милорад Пушица, на когото ВМЗ-Сопот /очевидно по нареждане на тогавашния премиер на РБ/ превежда $ 10 милиона - ей-така, за Бог да прости...