Гласът на България

Титаничната битка у нас: Кой да контролира паричните потоци и Кой да стане клиент на бай Ставри

Григор ЛИЛОВ

Това, което става в политиката и бизнеса у нас, не е нищо друго освен битка на мафиите – кой да овладее паричните потоци и кой да лежи в затвора, понеже това е негласното условие за влизане на страната ни в Еврозоната и за субсидиите от ЕС.

Нищо ново под слънцето! 

Навремето, преди две десетилетия – преди приемането ни в НАТО и ЕС - беше поставено условието да се „изчисти” откровено криминалния компонент в жалкия ни преход. Равносметката беше над 180 публични и неразкрити убийства на известни персони и замяна на бухалките и оръжията с костюми и бели якички.

Както многократно посочвам в последните години, никакво влизане в Шенген и Еврозоната няма да се състои, докато някои корумпирани и мафиотизирани лица не влязат в затвора за поука на останалите.

Резултатът от тази битка е днешната политическа криза. Тя е плод на остра борба между политико-управническите кланове у нас – политико-капиталовите корупционно-мафиотски наследници на генерала на родния преход – Андрей Луканов, същите наследници на съперника му – генералисимуса Тодор Живков и съответно и на клана Огнян Дойнов. Трите второстепенни кланове – пак на приемници на членове на Политбюро на Комунистическата тоталитарна партия също са се разпределили по фронтовете на войната.

Засега „лейтенантите” не са започнали да ги отстрелват масово, като изключим Къро, брат Галев и няколко други, понеже битката се пренесе на по-високи етажи, по-висши „офицери” от един или друг клан вече са на прицела. И прочутият скандал „Осемте джуджета”, и отстраняването на бившия главен прокурор Иван Гешев, и перипетиите на олигарси като Васил Божков-Черепа, Ветко и Маринела Арабаджиеви, семейство Баневи, а сега и на Румен Гайтански-Вълка, са част от тази война.

И политическата криза е неин плод, в която партиите все не могат да съставят кабинет, понеже още не са си разпределили ролите в трезора „България“.

Битката е за овладяване на капиталовите потоци у нас, прането на пари и трафика на наркотици, както и на многомилиардните субсидии от ЕС.

В нея ангели няма – нито от едната, нито от другата, нито от трета страна, каквото и да твърдят медийните рупори. Има само байганьовски сметки за преподреждане на седналите на трапезата „България“. За спечелилите ще са мръвките, за загубилите – трохите.

До следващото обръщане на палачинката.

Истината е, че всички вкупом съгрешиха и всички вкупом станаха излишни. И тази истина скоро ще се превърне във факт – ако не в България, поне в онзи свят, към който се стремим.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

**** Парламентарната комисия за „нерегламентираното влияние в съдебната система” е комично смешна, а пълното с лъжи излияние пред депутатите на избягалия банкер на фалиралата Корпоративна банка Цветан Василев – повече от скандално за имиджа на някои политици.

Само крайно прости хора могат да повярват, че депутатите са се загрижили за задкулисните влияние в прокуратурата и съда. Защото когато коментират фалиралата Корпоративна банка и дават думата на един от престъпниците – банкера ѝ - те удобно премълчават участието на структури на банката в международния тероризъм (виж книгата ми „Дуел“). Удобно забравят, че не държавата, партиите, Темида или те, а журналист изнесе публично списъците на кредитополучателите (вкл. и за кредитите с Българската банка за развитие) и списъците на големите вложители в банката. Забравят историята на тази пирамида, подкрепяна от всякакви правителства – тъмносиньо, царско, червено коалиционно, гербово… И от всякакви политически сили.

Фалитът на Корпоративна банка беше предсказан от мен далеч, далеч преди да се случи, за да ни заглавичква сега нейният банкер със смехории за някакво си Евро, което уж я било гътнало. Тогавашната групировка беше окупирала четвърт от брутния вътрешен продукт на България и парите на българите и бюджета на страната течаха през банката към основни руски политически и олигархични кръгове и техни тайни служби с комисиони за родните финансово-политически „водопроводчици”. Тогава, поне по онова време политиците мълчаха и гледаха да не се ангажират и позиционират така открито в сблъсъка, като изключа опита за приемане на закон, с който да ми затворят устата.

Отвратен съм от продължаващата деградация в родния политически елит. В самото начало на прехода Радой Ралин беше издигнал един плакат - „На маймуни ни направихте”. Днес обаче не ние, а политиците са маймуните, биещи се публично и без свян за бананите-милиарди. Навремето поне не демонстриха така ярко и публично пристрастността си към престъпници – едни побегнали в чужбина, други упражняващи влияние у нас. И не лъжеха така ангро и така нелепо.

Защото Нотариуса е дребна фигура – момче за поръчки в света на големия роден „бизнес“ и политика. Преди него беше Пепи Еврото, преди тях - Красьо Черничкия, преди него… Удобно е да се говори за дребните фигури, да се раздува тяхното значение, нали?

Дребното, когато се раздува, има за цел да крие голямото.

---------------------

Заглавието е от редакцията