Гласът на България

Русия без колонии = гладна Русия. И това не може да се поправи

Игор ЛИПСИЦ

В своята отлична статия професор Алексей Панич абсолютно правилно посочва причините, поради които Русия непрекъснато повтаря цикъла „демократизация – авторитаризъм“. И му оставаше само една крачка, за да формулира извода - защо нито авторитарните лидери на Русия (във всички форми на съществуване на тази държава от времето на превземането на Казан до днес), нито сегашната руска опозиция не са готови да променят грозната физиономия на тази по същество последна колониална империя в света. Една видна фигура на съвременната руска култура, директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски, не е далеч от истината, когато казва: „Ние всички сме милитаристи и империалисти. Войната е просто начин за самоутвърждаване на руската нация.”

Богатството е на Изток

Обяснението е просто - историческите територии на руския народ (условно - от Смоленск до Волга) не са достатъчно богати на природни ресурси, за да изхранват толкова голяма нация, а условията за земеделие в по-голямата част от тази територия не са особено благоприятна (площта на Нечерноземния регион е 2411,2 хиляди хектара, а Черноземният регион - 167,8 хиляди км², т.е. 14 пъти по-малко). И климатът е неблагоприятен.

Да, все още не бива да отписваме бизнеса като хранител на нацията, но поради историята на Русия той започна да се развива активно и масово едва след премахването на крепостничеството, обещаваше много, но след това беше унищожен в огъня на октомврийската революция и гражданската война. Възраждането на този бизнес от края на 80-те години на миналия век не промени ситуацията: според експерти от Фондацията за международен мир Карнеги, 60-67% от БВП на Русия са генерирани от петролната индустрия. И до голяма степен всъщност се контролира от държавата, а всички нефтени полета, които разработват, са на изток от Волга...

Ако се обърнем към картата на находищата на други природни ресурси на Русия, тогава тук ще видим, че в европейската част на страната има само находища на желязна руда (особено в района на Курската магнитна аномалия, където висококачествената руда се добива в откритикариери), сериозно значение имат медно-никеловите руди (в района на Мурманск - Мончегорское) и накрая апатит-нефелиновите руди (Хибинское близо до Кировск).

Всички други подземни богатства на Русия, от които тя е живяла през 20-ти век и продължава в 21-ви век, се намират на изток от Волга - на земи, които исторически са били обитавани от народи, различни от руснаците, и които са били колонизирани от руската империя с огън и меч. Както известният руски историк, ректорът на Московския университет Сергей Соловьов пише през 1872 г.: „Русия представлява такава безпрецедентна необятност на държавната площ, в сравнение с която площите на други европейски държави са незначителни; оттук и първата мисъл, че такава маса непременно се е образувала чрез завоевания, така както са се образували древните колосални държави - персийска, македонска, римска. От детството научаваме, че цар Иван IV завладява три царства: Казанско, Астраханско, Сибирско.

Това означава, че идеята на професор Панич „Свободна Русия е Русия без колонии“ и неговият призив „да се подготвим сега за такава деколонизация, като полагаме всички усилия да гарантираме, че това ще се случи възможно най-подредено и мирно. Ще има шанс за мир в този регион само когато най-накрая бъде сложен край на руския колониализъм” е напълно утопично. Никой народ, никоя държава, без крайно бедствие, няма да се съгласи да се откаже от онези източници на просперитет (в случая на Русия, източната част на страната с нейните природни ресурси), които им позволяват да избегнат бедността и дори глада.

Без перспективи?

Спомняйки си, да речем, разпадането на огромната Британска колониална империя, знаем, че това се случи в резултат на изключителното отслабване на самата метрополия, която беше загубила твърде много хора в Първата световна война и следователно вече не беше в състояние да контролира колониите и активното развитие на националноосвободителните движения в отвъдморските колонии (включително и Ирландия).

В Русия подобен процес все още не е започнал и структурата на руската имперска система е напълно различна от тази на Великобритания (или, да речем, Испания или Португалия) - руснаците живеят на цялата територия на империята, смесвайки се с другите народи и следователно разделянето на териториите по национален признак - тук е малко вероятно. Нещо повече, на масово ниво руснаците най-вероятно ще проявят активна съпротива срещу подобна изолация, тъй като си спомнят неприятните истории, в които се озоваха руските хора на териториите на бившите съветски републики през 90-те години на миналия век, когато те станаха независими държави.

И руските опозиционери - за разлика от професор Панич - разбират това много добре и осъзнават, че подобни идеи ще ги лишат от най-малкия шанс за подкрепа от гражданите на днешна Русия. Затова мълчат за това.

Какво се случва: ОССЕ признава „деколонизацията на Руската федерация“ като необходимо условие за „устойчив мир“, но нито руските власти, нито опозицията дори не искат да говорят за това!

Явно трябва да признаем, че тук имаме работа с историческа ситуация, неразрешима без много кръв, която едва ли ще се хареса на някого. От тази ситуация пътят към по-добър живот както за руснаците, така и за другите народи на Руската федерация е възможен в един от следните два варианта:

- успешна либерализация на Руската федерация като единно цяло, със запазване на сегашните ѝ международно признати граници, но с промяна на вътрешната ѝ политическа структура към либерална демокрация от западен тип. Но аз, като професор Панич, смятам този вариант за нереалистичен. В Русия няма предпоставки за това;

- постепенното отслабване на единната руска държава и превръщането ѝ в мека конфедерация или просто няколко наистина независими малки държави. Тези държави ще се формират не по национални, а по териториални критерии. А какви ще са техните граници вече е безсмислено да се гадае.

Но има и трети вариант за бъдещето на Русия. Разбира се, това изобщо няма да се хареса на професор Панич, а и на останалите, но е напълно възможен. Това е вариантът, при който бъдат унищожени в Русия и онези оскъдни остатъци от свободи и пазарни отношения, които все още има в нея, и да се превърне страната в изцяло във военно-полицейска държава, много подобна на СССР от времето на Сталин и днешна Северна Корея. И руснаците ще се съгласят на този вариант - ако, разбира се има достатъчно храна и водка, а репресиите не са особено масови и причините за тях - неясни.

Да, Руската империя е била „затвор на народите“, но около 130 милиона души все още живеят в нейната затворническа сграда и до днес. И да се вярва, че те ще решат сами да съборят стените и покрива на този затвор, е утопично. Засега те съжителстват съвсем спокойно с тъмничарите.

Бъдещето на Русия, очевидно, ще се определя не от деколонизацията, а от два напълно различни процеса: емиграцията на младите хора поради безнадеждността на живота в родината им (подобно на това, което е в Индия или, да речем, в Иран) и общо намаляване на населението на Руската федерация поради демографски процеси (в комбинация с военни загуби и емиграция на млади хора).

Колкото и парадоксално да изглежда, точно сегашните действия на руските власти ускоряват този процес на „падането на Руската империя“. Нещо повече, те го правят необратимо. Въпреки това, въпреки че „затворът на народите“ ще бъде празен и ще загуби значението си, решетките на прозорците му ще бъдат боядисвани редовно още дълго време.

-----------------

Бел. ред. Авторът на анализа, който е известен икономист и политолог, пропуска и един четвърти вариант, в който нефтът и останалите богатства на Сибир, се връщат обратно в ръцете на техния предишен собственик – мощния Китай. И според нас, този вариант е с най-големи шансове да се случи…