Гласът на България

Запознайте се поименно с рупорите на Кремълската пропаганда у нас

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Добрата новина - руската пропаганда в българските медии след началото на 2023 г. намалява – особено напоследък. Заемането на открито проруски позиции пред масовата публика и най-вече буквалното използване на речника и опорките на Кремъл става някак неудобно. Директната руска пропаганда остава прерогатив на малцина радикализирани говорители и медии за вече затворени в балони радикални аудитории. А в навечерието на победата на Доналд Тръмп на изборите в САЩ масовата проруска пропаганда у нас съвсем притихва, за да се пренасочи към по-умерени консервативни и патриотични позиции, които на пръв поглед странят от „руското“, докато твърдят, че укрепват суверенитета на „българското“. Казано иначе, ако до 24. февруари 2022 г. и веднага след инвазията руската пропаганда до голяма степен да бе успяла да засмуче локалните български националпопулизми, сега сме свидетели на обратен откат – националпопулистките дискурси трескаво се опитват да се еманципират от „Големия брат“ и от възможността да бъдат разпознати като негови проксита. Националпопулизмът в България се надига на местна почва – понякога дори с директни антируски послания, но почти винаги с проевропейски и евроатлантически заявки, по-меки (ала Радев напоследък) или подозрително свръхкатегорични (ала Пеевски). Но това не значи, че българският националпопулизъм е станал по-малко опасен за институциите и ценностите на либералната демокрация – те пак са под атака. По-скоро в момента отново се раздалечават двата фронта на антидемократичната пропаганда – директно проруският и локално националистическият. Те бяха ясно различими, макар че често се смесваха и взаимно се допълваха, в първото десетилетие от масовото навлизане на руските пропагандни клишета в българските медии 2013 - 2022.

След бруталната руска инвазия в Украйна тази разлика до голяма степен се стопи – част от популистките говорители у нас спряха да използват руските клишета, за да не бъдат асоциирани с тях, докато друга част напълно възприе езика на агресора. За кратък период от около година – от февруари 2022 г. до пролетта на 2023 г. – експлицитната руска пропаганда стана единствен контрахегемонен дискурс, подриващ агресивно либералната демокрация. От пролетта на 2023 г. трендът се обърна… Конкретно - от второто тримесечие на 2023 г. наблюдаваме систематичен количествен спад в разпространението на експлицитна руска пропаганда на български език онлайн – през януари-март 2024 г. статиите, съдържащи ключовите думи на руския пропаганден пакет по нашите търсения, са три пъти по-малко, отколкото през януари-март 2023 г. Този спад продължава и през 2024 г. Това, както сме показали, се дължи най-вече на машината от сайтове-гъби, която, след като през 2023 г. бе осветена от нашите изследвания, започна да се чисти от руско съдържание. Нещо повече, след като на базата на същите наши изследвания през март 2024 г. ДАНС започна официално разследване на машината от сайтове-гъби, тя от 4. април 2024 година напълно спря да качва каквото и да е съдържание за Русия.

Нека обаче припомним и началото: след руската инвазия от 24 февруари 2022 г. имахме десеткратен скок на руската пропаганда в България, а през ноември 2022 г. – вече надграден над първия скок – имахме и още един трикратен скок: тогава в действие влезе машината от сайтове-гъби. Чак по-късно – от второто тримесечие на 2023 г. насам – започна тенденцията на постоянен спад.

Рупорите на кремълската пропаганда у нас не са толкова засекретени и всеки мислещ човек отдавна ги е идентифицирал: Радев и Костадинов, Карбовски и Шаренкова, несръчният Ивелинчо Михайлов и Руди Гела, Б. Чуков и Кристиян Шкварек и много други…

Има и едно явление, което на пръв поглед прилича на „обикновена“ човешка завист на неуспелия спрямо успелия, като най-типичен е примерът с писателя Георги Господинов. Но се оказва, че такава е „партийната линия“ - да се демонизират либерално-демократичните хора и да се прокара идеята, че евроатлантизмът и демокрацията на нас са ни чужди, в тях ни тикат някакви културни елити, които не разбират народа. Това е и линията на ясното изявяване на омразата към Георги Господинов. Хейтът по Господинов (предимно във връзка със световното му признание) има за цел да разцепва и да не позволява да се формира колективна гордост, да попречи признанието да се превърне в повод за гордост, а вместо това усърдно и ефикасно да го превърне в повод за завист и за разцепление между „тях“, „елита“ (разбирай културния), и „нас, народа“. Това е антидемократична атака и срещу гражданското общество и културните елити (вж. например Тихомир Чергов в „Лентата“ от 13 август 2024).

Целия професионален анализ „Руската пропаганда в България онлайн“

на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания, базирана в София,

може да прочетете ТУК